Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.03 19:52 - Титана БИСМАРК 2 - по Краус
Автор: germantiger Категория: История   
Прочетен: 570 Коментари: 8 Гласове:
13

Последна промяна: 25.03 21:44

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Втория и финален постинг по книгата на Краус за Ото фон Бисмарк

Авторовия текст в пасажи и абзаци, а в скоби са кратки мои ремарк/бележки


image

на финала на постинга ще видите същия монумент в Хамбург погаврен с графити



На 21 август 1870 г., в указания до пратеника в Лондон се казва: „Днес сме изправени пред 12-та или 15-та завоевателна война на Франция срещу Германия през последните 200 години. През 1814 и 1815 г. бяха потърсени гаранции срещу ново нарушаване на мира чрез внимателно и уважително отношение към Франция. Опастността обаче се крие във властолюбието и високомерието, типични за френския национален характер, който подтиква всеки следващ владетел да напада съседни мирни държави. Нашата защита срещу това зло не може да продължава в безплодни опити за отслабване на чувствителността на французите, а ще бъде в добре укрепени граници. Трябва да се скложи край на този агресивен натиск, упражняван от Франция през последните две столетия срещу беззащитната и изложена на произвола на съдбата южна Германия... Чрез продължаващото присвояване на германска земя и нейните отбранителни съоръжения Франция е в позиция по всяко време, със сравнително малка армия да прониква в южна Германия, преди още да дойде подготвената помощ.” (днес настроението от това, което ни внушава „историята” в СМИ/Средстава за масова информация е една Германия винаги нападала когото и да било – всъщност 2 века е било точно обратното – Франция е била тази която е посягала, но днес това удобно някак не се споменава)

 

Санкт Петербург... под въздействието на френската контрапропаганда, там биха могли да стигнат до извода, че целта на политиката на Бисмарк е да провокира мощно национално движение в Германия, за да може накрая да обедини всички германци, и тези в балтийските страни (руско владение) и дори тези от земите на Хабсбургите в една още по-голяма Германска империя. (няма и вече, днес тези германци са ликвидирани, тях ги няма след руски, полски и чешки геноцид извършен над победените след ВСВ, за това обаче в учебниците по история не пише)

 

Все по-решително се води битка срещу засилилото се нелегално преселение от Изток – независимо, че прииждащата нова работна сила е необходима предимно в Рурската област, в резултат на изселването на местното население на Запад. Стопанският аргумент обаче не е приеман от Бисмарк, тъй-като от една страна се опасява от политическа зараза на живущите в Прусия поляци с проникващите национал-революционни агитатори и от друга страна, от засиленото „полонизиране” на източните райно на Прусия в резултат на постоянно увеличаващата се полска и същевременно намаляваща германска част от население. (днес точно така германците са подмненяни с мигранти в собствената си държава, която след няколко десетилетия ще е всякаква, но не германска – това правителствата на „германия” след 1960 г. провеждат успешно убивайки своя народ)

 

Поляците биха се възползвали от великодушно предоставената им „свобода на движение”, права на сдружаване и свобода на пресата, за да изострят националните противоречия, като радикално настроените полски революционери от 1846 и 1863 г. реализират плановете си за бъдеща нова Полща и не биха се спрели пред присвояването на чисто германски територии. На пруските поданици от полски произход била гарантирана и по-нататък закрила, „дадено им от властта право”, но при условие никога и при каквито и да е претенции за признаване и „възстановяване на някакъв полски райх, в рамките на пруските граници.” Не на последно място и защото „една полска армия, би означавала френски корпус на река Висла”. Според личното му разбиране, пояснил Бисмарк, „живущите в Прусия поляци”, както е отразено в протокола – „големи размирици между поляците” – сега се намират в стадий на борба за оцеляване между двете нации, поляци и германци са насочени към един и същ къс земя, поради което повече прусаци трябва да има на разположение при 24 часово повикване. Усилията на предишната пруска политика „доброжелателно да спечелят полското население за пруската държавна кауза или поне техните водачи-полската аристокрация, не е нищо друго освен една погрешна стъпка... една голя  ма заблуда, следвана 25 години по инициатива на нашия блажен крал, от който и от дълга ни към нашата страна и от Германия не можем да се откажем. Предвид това трябва да се стремим да подобрим колкото се може повече съотношение между германци и поляци, в полза на германците, за да... спечелим във всяка провинция повече сигурни хора, които държат на пруската държавност...” (днес поляци, руснаци, всякакви араби, кюрди, балканци, но най-вече турци придобиват все повече квартали в кой да е бивш германски град)

 

... стария фелдмаршал Фридрих фон Врангел, с когото не си говорили след един остър спор по време на германо-датската война. При случайна среща по време на дворцов празник на гарата в Потсдам, Врангел заговорил министър-председателя със забележката: „Вие никога няма да забравите? Накоето Бисмарк отговорил: Не, Ваше Превъзходителство! След това Врангел отново се приближил и попитал: Не можете и да прощавате? А Бисмарк отговорил: Да! После си стиснали ръцете и оттогава станали приятели.”

 

Хайнрих Абекен: „... той иска да бъде едноличен господар, раздава заповеди без да изслушва други мнения. Все по-неудобно му било да изслушва и уважава други мнения по време на консултации с министрите и генералите...”

 

Кристоф фон Таден: „Самосъзнанието на Бисмарк съответстваше във всяко отношение на неговата душевна борба, което беше най-изпъкващата черта на характера на неговата природа. Той се считаше за способен на всичко, като го и показваше и никога не признаваше да е направил нещо погрешно.”


image

Обратната страна на несъмнено изключителните политически дарби на „железния канцлер” проличавала не само в непоколебимата му самоувереност, която се израждала от време на време с открито самонадценяване, но също и безмилостно, сурово отношение към подчинените, които открито му противоречали, нарушавали указанията му или въобще ги подозирал като негови конкуренти. Естествено нито един политк, не може да търпи подчинени, които противодействат на зададените планове и намерения, не изпълняват дава ните указания и с това в най-лошия случай саботират политиката на онова правителство, на което всъщност би трябвало да служат. Всъщност Бисмарк преследвал своите противници даже, когато те били вече служебно и чисто човешки смазани и той правел това, както показат нападките срещу граф Хари фон Армин и след тяхната смърт.

 

Личността на Бисмарк клоняла от време на време към това, да взривява всякакви рамки на емоционални граници и човешки съображения.

 

„Нашата политика трябва да се обърне с лице към бъдещето и да търсим и се грижим за национално единство, като се отърсдим от лошите спомени за „между-племенната” враждебност. Прусия трябва да извършки нещо изключително за Германия, точно както го направи за самата себе си.” (и Прусия извърши германското обединение създавайки Втория Райх, но днес тази Прусия е низвергната и клеветена дори в „германски” съвременни филми и сериали вкл. за Фридрих Велики представян отвратително)

 

„... на първо място е нацията, нейните позиции навън, нейната самостоятелност, нашата организация по начин, позволяваща да дишаме свободно в този свят, като голяма нация.” Всичко останало, както и детайлите на вътрешното устройство на империята е второстепенно, всъщност „един лукс на организацията след време, когато къщата е вече готова и здраво построена... Нека създадем първо един здрав, подсигурен навън, вътрешно здраво скрепен, обвързан с националното строеж, и чак тогава ме питайте за мнението ми, по какъв начин, с повече или с по-малко либерални конституционни устройства ще мебелирате къщата...”

 

Доверието на Бисмарк в Русия и в политиката на княз Горчаков обаче вече са разклатени, защото руският държавен канцлер стигнал прекалено далеч в действията си. Очевидно визирайки мнимата германска заплаха, Горчаков обявява в едно циркулярно писмо, че европейският мир може да бъде спасен единствено чрез намесата на руското правителство. Впоследствие, на различни международни форуми, Бисмарк не се притеснява да отправи хапливи упреци къъм своя стар петербургски познат и дългогодишен опонент, заради неговото далеч не много приятелско поведение. (това разбира се, тукашните бг русофили не знаят, защото за български русолизци Русия е свещена крава – тя е винаги специална, винаги някой нещо й дължи, винаги друг греши че е посегнал на нея, но тези същите не забелязват как руската империя владее над 130 народности повечето стъпканиот руския ботуш с война и владени векове наред вкл. до днес - иначе казано, когато се посяга на Русия бугарина го забелязва, но когато русия посяга вкл. на Европа - няма такъв фил м за бугарина)

 

Той използва повода, за да отбележи изрично, както сам се изразил „запазеното в течение на една дълга съвместна история сходство на различните интереси и мнения между нас и Англия.” По същия недвусмислен начин (който впоследствие става почти пословичен) той подчертава конкретно по отношение на Балканския конфликт:  „Не бих препоръчал каквото и да е учаатие на Германия в това, доколкото тук не виждам какъвто и да е интерес за Германия, който – извинете ме за грубия израз – да си струва костите на един пруски гренадир.” Той добавя още, Германската империя трябва „да бъде пестелива” по отношение на кръвта на своите войници „... и да не я пропилява в самоцелна политика, която не е свързана с нейните интереси.” (да напомня нещо, което съм предлагал години наред в блог.бг: На берлинския конгрес Бисмарк играе за България, макар и без да го прави за конекрадците отвъд Дунав не заслужаващи живота на нито един померански гренадир, а именно:
ПРЕЗ НОЩА НАХЛУЗИЛ ПРУСКИЯ СИ ОСТРОВЪРХ ШЛЕМ-ПИКЕЛХАУБЕ, ТОЙ БЛЪСКА ПО ВРАТАТА КЪДЕТО Е ОТСЕДНАЛА ТУРСКАТА ДЕЛЕГАЦИЯ, ОКОЛО ПОЛУНОЩ... ЗАПЛАШВА ГИ, ИГРАЕ ГО ПОБЕСНЯЛ И ГРЪМОГЛАСНО ЗАПЛАШВА ТУРЦИТЕ ДА ПРИЕМАТ ПОРЕДНИЯ РУСКИ КОМПРОМИС! (до този момент русия отстъпва пред натиска на англия и франция в полза на турция). НА СЛЕДВАЩИЯ ДЕН ТУРЦИТЕ ПРИЕМАТ, А АКО НЕ БЯХА БЪЛГАРИЯ ВЕРОЯТНО БИ БИЛА ОЩЕ ПО-МАЛКА СЛЕД 1878
 
От моя познат във вибокс7 - bolg: Всъщност още в англо-руското споразумение от 30 май 1878г., сключено преди свикването на Берлинския конгрес, за княжество България се е предвиждало да заема територията между Дунав и Стара планина, Софийският санджак е на юг от Стара планнина и е трябвало да остане в Румелия. Бисмарк е посъветвал Шувалов да се позове на труда на Хохщетер, според който Ихтиманските възвишения и планините южно и югозападно от София имат еднакъв скален състав с този на Балкана и са част от него. Затова Софийския санджак трябвало да се числи към земите между Дунав и Стара планина. Това си звучи направо нелепо, не знам и дали наистина е съществувал този геолог Хохщетер и ако е реална личност, дали изобщо се е занимавал със скалния строеж на българските планини, но все пак, колкото и странно да звучи, този довод постига целта си пред англичаните. И добре, че е станало така.

 

Както и преди,  изключително важните от геостратегическа  гледна точка турски проливи между Черно и Средиземно море остават открити за търговско плаване  и затворени за военни кораби. Що се отнася до териториални разширения, нарастване на влиянието в чужд и територии и по-спец иално на Балканите, герма нската империя е единствената от Великите сили в Европа, която не получава нищо. Тя обаче съумява да увеличи неимоверно своя престиж и международно признание – постижение, за което безспорна заслуга им именно Бисмарк. Германия стои настрана, когато всички останали се заемат да спечелят, по един или друг начин, за сметка на все по-слабата Турция. Тя не само се отказва от всякаква, дори и от най-малката облага, но и се ограничава изключително върху това, да действа като неутрален, честе н посредник между Великите сили...

 

Русия , която разглежда България като свой сателит и претендира за собствена морска база на Средиземно море, разположена в българските територии се почувствала измамена. От гледна точка на Санкт Петербург обаче, главният виновник за това не е Дизраели, а Бисмарк. Срещу германският канцлер са отправени не само обвинения, че не се е застъпил достатъчно за интересите на царска Русия, но и упреци в неблагодарност за добронамерения руски неутралитет през 1866 и 1870/71 г.

 

„Останах с впечатлението, че княз Горчаков – подобно на дама, която изисква това от своя ухажор – очаква от мен да отгатвам, какви са руските желания, без да има нужда Русия сама да ги изкаже и да поеме отговорността за тях.”

 

Пътувайки към Виена... Бисмарк става свидетел на възторженото одобрение на австрийското население. Години по-късно той си спомня: „В резултат на показаното отношение от събралата се общественост по гарите, усещането ми, че по време на дългото пътуване от Гащайн, през Залцбург и Линц се намирам в чисто германски райони и сред германско населние се задълбочи.” (ако Бисмарк беше жив сега щеше да види една негерманска мигрантска Австрия)

 

... края на 1881 г., конфликт в Средиземноморието. След края на Берлинския конгрес Франция и Великобритания се споразумяват за разпределие на своите сфери на влияние в региона. Лондон полчава възможността да гарантира интересите си в Египет. За сметка на това Франция се сдобива със свобода на действията в западното Средиземноморие и в резултат на това набързо обявява Тунис за свой протекторат. Това от своя страна разтревожва италианското правителство, което винаги е заемало разположените в близост до Сицилия тунизийски територии като сфера на свои интереси. В края на краищата внезапно възникналият френско-италиански конфликт предизвиква преориентиране в политиката на Рим.

 

През ноември 1885 г. той (Бисмарк) обявява в Райхстага, че „ние не целим създаване на държавна организация, на френски тип колонии с гарнизони и подобни неща, а възнамеряваме само защитата ни да следва германската търговия там, където тя се установи.” На първо място целта му всъщност е „в тези области да управлява търговецът, а не бюрократът, не военният или пруският чиновник. Нашите тайни съветници и подофицери, с право на пенсия са отлични тук. Обаче там, в колониалните области очаквам много повече от ханзейските търговци, които са били навън, и полагам силия да прехвърля управлението на тези предпориемачи.”

 

Бисмарк отбелязва, че германската армия е „една от най-базовите институции и предпоставки”, без които не може да съществува Германската държава... „ако сте решили да нанесете удар върху това базово условие за съществуване и да го застрашите...” (днес в модерна „германия” се строят паметници възпяващи дезертьорите, днес в германските училища се провеждат антивоенни кампании, не просто за каузата на мира, а конкретно насочени срещу военната служба и Бундесвеера)

 

„Да се изберат хора, които гласуват със същия патриотизъм и загърбване на партийните интереси, в полза на патриотизма по отношение на нашата отбранителна спосбност. Така се гласува във всички страни, в които има праламентарбни институции и само Германия се явява единственото изключение.”

 

Бисмарк излиза от сградата, след разпускането на Райхстага и е „поздравен... с бурно ура и размахване на шапки” от очакващото го множество.

 

... новият, роден през 1859 г. император Вилхелм II, е израстнал в твърда политическа опозиция срещу родителите си и като горещ привърженик на своя дядо и Ото фон Бисмарк. Още през 1897 г. тогавашният принц Вилхелм, чийто бърз ход към властта не може да се предвиди, декларира на канцлера своето „високо и горещо уважение и привързаност.” Той добавя още: „По-скоро бих позволил да ме разкъсат бавно на парчета заради Вас, отколкото да предприема нещо, което би Ви причинило трудности или неудобства.” (за жалост пътищата на стария Ото и младия Вилхелм по-късно се разделят и разкъсват безвъзвратно)

 

Появата на може би най-известните мемоари, написани на немски език е била възможна с изключително полезната и самоотвержена помощ на Бюхер. Старият канцлер пише спомените си под формата на един вид учебник по политика. Не случайно посвещението на мемоарите гласи: „На синовете и внуците – за разбиране на миналото и знание за бъдещето”, намеквайки за това, че Бисмарк се чувства освободен от задължението да разсъждава върх собствените си грешки, които, както е известно, изобщо не признава или признава с крайно нежелание. Въпреки това, и макар че самият той не успява да доживее официалното публикуване и невероятния успех на книгата си, Бисмарк оставя на поколенията  автобиографична творба, която независимо от цялата си едностранчивост и насилие и до днес не е загубила нищо от привлекателността си като литературно произведение и гениален политически трактат. Това е още едно от непреходните постижения на Бисмарк. (днес в бг се издават и преиздават лицемерието на Чърчилл и глупостите на Кисинджър, но не и трите тома на Ото)

 

Миналите грехове на един изключително нездравословен начин на живот започват да напомнят за себе си. Скоро Бисмарк страда от постоянни болки и през последните две години от живота си може да се придвижва почти изцяло само в инвалидна количка.


image


Неотдавна, в заглавната статия на един от водещите германски ежедневници, можеше да се прочете следното заключение: Днес Германия „е толкова обичана, защото няма видими стратегически амбиции, защото макар и силна, тя не се стреми да стане хегемон в Европа. Защото въпреки, че е аст от запада, тя пази своето добро име в Русия и арабския свят и се стреми да бъде „честен посредник”. Дали в тези думи, които очевидно описват днешното „наситено” състояние на Германия не се отразява също така и наследството на Бисмарк – дори и по отноше ние на директно възприетата от него формилуровка за „честен посредник”. (автора Краус на финала ни се показва в образа на страхлив и дипломатичен витиеват проповедник – нито дума за външните врагове на Германия и Европа днес, нито дума за това, че тази Германия урежда всички други големи играчи – Германия днес е само икономика и външнопилитическа слабост що иде реч до бежанци, сила, Турция, никаква смела германска инициатива – да, такава Германия е удобна за другите)

  



Гласувай:
14
1



1. germantiger - ...
25.03 19:54
В бъдеще ще продължа поредицата за канцлера върху книги на Стайнбърг, Власов и трите тома на самия Бисмарк!
цитирай
2. getmans1 - Тигре, аз мисля, че Германия печели ...
25.03 23:29
Тигре, аз мисля, че Германия печели повече като „честен посредник“.
Негативните неща които сега се случват на Запад си имат опашка, замисли се тази война сега не е като онези, преди.
цитирай
3. germantiger - ...
25.03 23:38
Аз се приближавам до твоето мнение, но с една фундаментална вероятно разлика.

Аз също предпочитам Германия да НЕ дрънка оръжие, да НЕ участва в разделението и поделянето на света, нито ве престъпления нейде по света, НО... НО!

Това не пречи и само в нейна полза ще бъде да се противопоставя, когато с нея, с нейната памет несправеддливо се гаврят всякакви

Това да е честен посредник не пречи тя - Германия да казва своята истина за историята и сдвоята гледна точка, още повече, че в бол отношенията нейната гледна точка и истина са по-прави от престъпленията на много от победителите.

И не на последно място - това да си силен икономически, но да си пасивен в една външна политика що иде реч до кризи, сила и бежанци значи да си импотентен боклук - богат и импотентен каквато е държавата Бе еР Де
цитирай
4. getmans1 - . . . Това е друга война Тигре и като ...
26.03 00:02
... Това е друга война Тигре и като всяка война си има най-естественото за една война а, и не всички битки са блестящи.


germantiger написа:
Аз се приближавам до твоето мнение, но с една фундаментална вероятно разлика.

Аз също предпочитам Германия да НЕ дрънка оръжие, да НЕ участва в разделението и поделянето на света, нито ве престъпления нейде по света, НО... НО!

Това не пречи и само в нейна полза ще бъде да се противопоставя, когато с нея, с нейната памет несправеддливо се гаврят всякакви

Това да е честен посредник не пречи тя - Германия да казва своята истина за историята и сдвоята гледна точка, още повече, че в бол отношенията нейната гледна точка и истина са по-прави от престъпленията на много от победителите.

И не на последно място - това да си силен икономически, но да си пасивен в една външна политика що иде реч до кризи, сила и бежанци значи да си импотентен боклук - богат и импотентен каквато е държавата Бе еР Де

цитирай
5. barin - Бисмарк е голяма личност за Герм...
26.03 08:59
Бисмарк е голяма личност за Германия, Тигре. Той е от тези, които са повлияли за света с обединението на Германия и победните войни, а по-късно и установяване на държавност на обединената държава. С интерес изчетох написаното и погледнах отново първата част на темата. . Сигурно може да напишеш още поне една тема за него.
Поздрави!
цитирай
6. germantiger - ...
26.03 13:42
Благодаря ти, барин.

Ще продължа темата за Бисмарк по следващи книги, но сега исторически съм се насочил в близко бъдеще да поствам друго, а след време пак ще се върна на Бисмарк.

Скоро живот и здраве ще допълня нещо за Арминиус, ще допълня германски героизъм от всв и ще започна вероятно няколко постинга около 9 май по Хоффманн - изключителен автор бил експерт и в Бундесвеера, специализирал се по ссср.
цитирай
7. ard - Паметникът от снимките
26.03 23:42
Паметникът от снимките на Бисмарк се намира на един хълм в Хамбург и се вижда отдалеч.
Смята се за най-големият от всички посветени на Бисмарк монументи.
Отблизо предполагам е още по-величествен.

Свободният ханзейски град Хамбург е отбелязъл заслужено с паметник Бисмарк, ето например цитирано от теб по-горе в постинга изяснява една възможна причина за идеята за този монумент:

През ноември 1885 г. той (Бисмарк) обявява в Райхстага, че „ние не целим създаване на държавна организация, на френски тип колонии с гарнизони и подобни неща, а възнамеряваме само защитата ни да следва германската търговия там, където тя се установи.” На първо място целта му всъщност е „в тези области да управлява търговецът, а не бюрократът, не военният или пруският чиновник. Нашите тайни съветници и подофицери, с право на пенсия са отлични тук. Обаче там, в колониалните области очаквам много повече от ханзейските търговци, които са били навън, и полагам силия да прехвърля управлението на тези предприемачи.”

цитирай
8. nbrakalova - „…добре укрепени граници“! – звучи многопосочно и във философски смисъл
01.04 10:02
Всяка изявена, надхвърляща общоприетите рамки личност, изглежда противоречива и, будейки у другите склонността да бъде остро критикувана, в много отношения остава неразбрана. Нейни постъпки или характерни черти се тълкуват превратно, без да се отчитат техните дългосрочни последици или подбудите за тях. В това число попада и Бисмарк. Но „добре укрепени граници“ не се създават и поддържат с фразеологично кокетиране и паркетни маниери, колкото и те да са приятни за ухото или симпатично очарователни. Истинският държавник гледа в перспективата на поне 100 години напред. Независимо от пропагандата, Бисмарк ще остане в историята като желязна личност с далекосрочен поглед и действия. Колкото до учебниците, знаем, че се пишат от победителите, които често се страхуват от истината, заради интересите и имиджа си, създаден от самите тях.

„... на първо място е нацията, нейните позиции навън, нейната самостоятелност, нашата организация по начин, позволяваща да дишаме свободно в този свят, като голяма нация.” Всичко останало, както и детайлите на вътрешното устройство на империята е второстепенно, всъщност „един лукс на организацията след време, когато къщата е вече готова и здраво построена... Нека създадем първо един здрав, подсигурен навън, вътрешно здраво скрепен, обвързан с националното строеж, и чак тогава ме питайте за мнението ми, по какъв начин, с повече или с по-малко либерални конституционни устройства ще мебелирате къщата...”

За съжаление днес нации и понятия се размиват…
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: germantiger
Категория: История
Прочетен: 2474025
Постинги: 203
Коментари: 7312
Гласове: 17882
Календар
«  Май, 2018  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031