Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.03 04:25 - Титана БИСМАРК 1 - по Краус
Автор: germantiger Категория: История   
Прочетен: 1583 Коментари: 17 Гласове:
17

Последна промяна: 10.03 04:52

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

„Големите въпроси на времето се решават не с речи и резолюции..., а с желязо и кръв!”

Постинг по книгата на Ханс-Кристоф Краус на бг
Започвам поредица по книги на Буш, Щайнбърг и Власов
След тях по трите тома написани от самия Бисмарк с неговите размисли и спомени


image

Ashberg
 

Прадядото и дядото на Бисмарк служат като офицери при Фридрих Велики, което е повод за семейна гордост; първият е убит през 1742 г., а вторият напуска военната служба през 1752 г., след като е тежко ранен в боевете при Колен, Лойтен и Хохкирх.

 

... най-ярък израз в писмо на Бисмарк от 1847 г. до годеницата му. Написаното плаши с безпощадността и суровостта си... : „Майка ми беше хубава жена, обичаше външния блясък, имаше светъл и жив ум, но притежаваше твърде малко от това, което се нарича берлинска душевност. Тя искаше от мен да уча и да постигна много и твърде често ми се струваше, че е студена и коравосърдечна към мен. Като малък я мразех, а по-късно я избягвах с притворство и успех. Разбираш твърде късно, колко е важна майката за детето – едва когато тя вече не е сред живиите. Дори и най-посредствената майка и най-нищожната майчинска любов, макар и пропита с майчински егоизъм е истински гигант в сравнение с цялата синовна обич на света. Пред никого не съм прегрешавал повече, отколкото пред своите родители и най-вече пред майка ми.” (напълно прав в разсъжденията за майката и сина)

 

... баща му, когото не уважава много, макар че се отнасял към него с по-големи симпатии: „Обичах баща си истински... и когато не бях при него си давах обещания, които рядко изпълнявах. Твърде често отвръщах със студенина и досада на неговата наистина прекалена незаинтересована добродушност и нежност. Все пак не мога да отрека, че той по принцип беше добър и ми беше близък до сърцето.”

 

Бисмарк преследва с особена ожесточеност враговете си, когато ставало дума за истинско или мнимо предателство, извършено от страи приятели, съмишленици и дори роднини. Бисмарк реагира с невероятна раздразнителност и острота, които излизат извън рамките на обичайното му поведение... (така и трябва – справедливостта изисква възмездие, а предателството сурова жестокост)

 

Привлича общественото внимание с голямото си куче, дуелира се няколко пъти, попада в карцера и скоро се прочува в студентските среди как носи на пиене.

 

Изпитващите го обсипват с похвални отзиви: „... кандидатът показа отлични аналитични особености, бързо схваща поставените му въпроси, устните му отговори са умни и задълбочени... тъй като представените от кандидата писмени работи получиха много висока оценка, единодушното заключение... на изпитната комисия е, че намира стажантът в Апелационния съд, Леополд Едуард Отто фон Бисмарк за много способен и особено подходящ да бъде повишен в правителствен референт.” Тази диплома би могла да бъде много добро начало за успешна чиновническа кариера. Само година по-късно обаче темпераментът на младия референт порменя нещата. След дълги месеци монотонна служба в Аахен... той се влюбва в млада англичанка със звучното име Изабела Лорън-Смит, дъщеря на заможен селски свещеник, която е на екскурзионно летуване в Германия със семейството и близките си. (така ми е познато :)

 

Влюбеният млад мъж си взема отпуск и отпътува след Изабела във Висбаден... пътува из Германия няколко месеца, да края на октомври без да се съобразява с дадения отпуск. Накрая... му се налага да се раздели с новото си британско „семейство”... заради възникнали преблеми с паспорта му (не му е позволено да влезе в Бавария). Първоначално в писма до приятелите си, Бисмарк говори доста приповдигнато за годеж и дори обявява престояща през пролетта сватба „с млада британка, с руса коса и рядка хубост”... В края на годината обаче, макар с половин уста, оповестява за провала на кратката си любовна връзка, която определя наистина сполучливо „по-скоро като бягство от една все по-непоносима житейска ситуация, отколкото наистина голяма любовна страст, повече повод, отколкото причина.” (честен – повод, не причина)

 

Мари урежда среща на Бисмарк с една от приятелките си, Йохана фон Путкамер, чийто баща отдавна е част от религиозния кръг около Таден. Скромната, естествена и същевремнно ненапълно формирана като личност, Йохана не отстъпвала на Мари по интелект и външност, а освен това имала силни воля и характер, което многово впечатлява Бисмарк. Нейната разсъдливост, здрав разум и такт започват все по-силно да го привличат... Религиозният юнкер и крупен земевладелец фон Путкамер съвсем не бил възхитен от този кандидат за ръката на единствената му дъщеря, който както е известно се ползвал сред аристократичните кръгове на задна Померания със славата на неразумен и лекомислен, а на всичкото отгоре и потънал в дългове „страхотен Бисмарк”.

 

„Философите от древността, неразбираемите произведения на Хегел и най-вече привидно математическата яснота на Спиноза” били „тези, в които търси успокоение за това, което човешкия разум не може да схване...”. Към тях по-късно се прибавят произведения на съвременни радикални автори като Давид Фридрих Щраус, Бруно Бауер и Лудвиг Фойербах, които обаче „водят към все по-задънена улица”. „Струваше ми се понякога, че не мога да вярвам в нито една от признатите религии. Библията за мен нямаше обяснителна сила, тя беше просто книга, сътворена от човешки ръце, която ми даваше непрестанно нов материал за съмнения и критики”. Тук добавя, без това да е необходимо, че „в тази вяра не намерих мир... прекарвах часове отчаян и сломен от мисълта, че моето и въобще човешкото съществувание е безсмислено и безполезно, може би една незначителна, едва забележима частица от Вселената, появяваща се и изчезваща като праха от въртенето на колелата. Възкресението ми беше неизвестно и в този живот не виждах нищо, към което си струваше да се устремя със сериозност и сила.”... Английската литература и преди всичко Шекспир и Байрон научават младия Бисмарк да чете. (Спори се дали действително Бисмарк е бил вярващ – историческите извори сочат, че е бил вярващ протестант, но логиката на неговото развитие и действията му е политиката сочат друго. Използвал е религизния кръг на влиятелни хора за да влезе в политиката и да получи достъп за да се издигне. Пиша това, не защото самия аз съм агностик, а защото това са фактите и резултатите му. Моето пристрастие е в това да не цитирам пасажи, в които той показва, че е лоялен и религиозен)

 

„Моя скъпа Йохана... ние трябва да споделяме помежду си радости и страдания, аз твоята болка, ти моята, че ние не сме просто заедно, за да го покажем и съобщим и да зарадваме другите, а защото ти по всяко време можеш да разкриваш сърцето си пред мен, както и аз пред теб, без значение за какво става дума – тъга, твои грешки или невъзпитаност, ако имаш такива, и аз ще трябва и ще искам да ги нося и да те обичам такава, каквато си, а не таква каквато би трябвало или би могла да бъдеш... вярвай ми безрезервно, бъди убедена, че всичко свързано с теб приемам с изкрена любов, по-щастливо или по-търпеливо. Не задържай за себе си мрачните мисли, прикривайки ги зад ведро чело и весели очи, а ми доверявай с думи и поглед, какво е на сърцето ти, независимо дали е щастие или страдание.” (това е част от истинската любов – човешка)

 

Той пише, че се е оженил за нея, за да я обича и „за да имам в този чужд и студен свят място за моето сърце, което да ме пази от всички ветрове и където да намерим топлината на огъня край домашната камина, да се стремя към нея, когато навън е мраз и бушува буря. Аз не иска м да имам жена-общественичка, а иска м да се грижа за твоето огнище, да нося дърва, да разпалвам огъня, да го пазя и закрилям от всичко зло и чуждо”. (великолепно, художествено)

 

Той обаче никога не съумява и не пожелава да преодолее вътрешната си дистанция спрямо църковната институция и клир, толкова важни за новопробудилите се протестанти.

 

... божия нравствен закон. Това обаче се отнася само за личната, но не и политическата сфера. Бисмарк бързо се разделя с представите на своите християн-консервативни приятели от четирийсетте години на 19. век, които се опитват да извлекат от библията политическа етика. Съвсем скроо разбира, че светът на политиката следва съвсем други закони. Според неговите убеждения, Бог не му дава напътствия за политически действия, а само чувството за дълг, за да постъпва според съвестта си и да изпълнява това, което счита за правилно.

 

„Политиката е умението, щом чуеш стъпките на Господ през световната история, да скочиш и да се опиташ да хванеш някое крайче на мантията му.” ... политическите права, Бисмарк настоява те да бъдат давани само на граждани с християнско вероизповедание...

 

„Миналото е погребано и аз с голяма болка разбирам, че никаква човешка сила не е в състояние да събуди мнозина от вас, след като короната сама хвърля пръст върху ковчега си... няма да излъжа Общото събрание, като благодаря и се радвам за нещо, което намирам за погрешно.” (днес същото става със самоубиваща се „германия”)

 

„... ще трябва да свикна да бъда като един прилежен, сух и скучен търговец, да работя много в строго определени часове и така да остарявам. Игрите и танците свършиха, Господ ме сложи на място, където да бъда мъж, който трябва да плати на краля и на родината своя дълг.” (щастие и едновременно нещастие е да намериш смисъла)

 

... никак няма да е безопасно, „ако продължим да живеем така изолирано, незабелязани и понякога ЗЛЕ третирани” и ако „продължим да градим основите си единствено върху пясъците на Германския съюз.” (днес всеки може да се гаври с „германия” на дати като 9 май, 22 юни, 9 септември, Денят на Холокауста и всъщност нон-стоп исторически)


image

Mannheim
 

Бисмарк не се бои открито да заяви новопридобитите си възгледи и разбирания, дори с риск от разрив със старите си приятели и съратници... Бисмарк добавя, че в наближаващия и незибежен сблъсък Прусия има само един съюзник и това е „германският народ”! На скептичното удивление на Унру от тези думи той отвърнал самоуверено: „аз съм същият юнкер от преди десет години..., но би трябвало да нямам очи и ум в главата, за да не мога да преценя действителното положение на нещата... Тогава ще можем да тръгнем с армиите си на юг, да измъкнем граничните колчета, да ги сложим във войнишките раници и да ги забием отново край Боденското езеро или някъде там, където свършва преобладаващото влияние на протестантството”. (днес германския народ е демографски, културно и нравствено целенасочено убиван, а това с раниците и протестанството ми напомня настъплението на Исляма в Европа след 1960 г. и сега, заявено точно така от немалко турски и мюсюлмански „функционери”)

 

„Склонността да се въодушевяваш от чужди национални стремления, особено когато те са във вреда на собствената ти родина, е опасно политическо заболяване, чието географско разпространение се среща само в Германия.” (а невежите българи днес си възобразяват, че смао те били разединени, само те били специални и индивидуалисти)

 

Съгласно доста остарялата си конституция херцогствата Шлезвиг и Холщайн „оставалаи завинаги неделими”. Техен суверен от дълго време бил кралят на Дания, същевременно обаче, Холщайн принадлежал и към Германския съюз, докато херцогството със смесено германо-датско население Шлезвиг оставало извън Съюза, но не било част от кралство Дания в международно-правно отношение. През революционната 1848 г. и в двете херцогства избухват подкрепени военно от германските власти възстания срещу чуждото датско господство. Все пак, след дълги преговори, датчаните успяват да запазят статуквото, чрез подписния през 1852 г. в Лондон протокол. С изключние на негерманските велики сили, всички останали са недоволни: Шлезвиг и Холщайн, които са останали под датско владичество, сно също и датчаните, които се опитват да присъединят херцогство Шлезвиг към датското кралство.

 

През октомври 1863 г. датското правителство преценява, че приемането на новата конституция е удобен момент херцогство Шлезвиг най-после да стане част опт датското кралство. Това обаче противоречи на договореностите в протокола от Лондон, както и на волята на мнозинството от немскоезичното население на двете херцогства, което не само желае да останат неделими, а и заявява траен интерес към пълното си присъединяване към Германския съюз... Когато през октомври 1863 г. датчаните едностранно обявяват Шлезвиг за част от своето кралство, най-напред протестира Германския съюз. (да се знае, че датчаните започват)

 

Войната – по-точно нейната първа фаза – трае от януари до април и е прекратена след тежките поражения за датчаните в боевете при Дюпел, както и под натиска на другите европейски велики сили, особено на Великобритания. Мирните преговори завършват неуспешно. Датската страна (разчитайки вероятно на британска подкрепа) не отстъпва нито сантиметър, дори отквърля доста великодушното предложение на Бисмарк, Шлезвиг просто да бъде поделен между страните по протежение на езиковата граница немски – датски, евентуално с провеждане на референдум. Британският натиск също не помогнал, конференцията е прекратена без резултати, а войната възобновена. Само две седмици по-късно датчаните се предават и в края на октомври 1864 г. съгласно сключения между трите сили Прусия, Австрия и Дания Виенски мирен договор, кралство Дания окончателно и изцяло се отказва от двете херцогства, като тяхното управление се поема под форма на кондоминат от двете велики германски сили. (и сега се сещам за датския сериал 1864 г., който стана популярен световно и беше пуснат вкл. по българската тв BG ON AIR – сериал в който ще останеш с впечатление, че датчаните бият германците, но нбякак си все отстъпват – това е обичайно във филми и сериали за война да се избиват колкото щеш германци, въпреки, че реално е било тъкмо обратното, свикнали сме да се избиват филмово гадни германци, нали)

 

Без съмнение с подготвяната и започната от самия него война, Бисмарк „се впуска в най-голямата игра на своя живот”. Самият той добре осъзнава това и на 15 юли заявява на бритнаския посланик лорд Огастъс Лофтъс: „битката ще бъде сериозна. Възможно е Прусия да загуби, но каквото и да става, ще се сражаваме смело и почтено. Ако бъдем победени, аз няма да се върна. Ще падна в последната атака. Умира се само веднъж. А когато си победен, е по-добре да умреш.” Това всъщност е доста по-късен вариант на много по-ранно изказване на Бисмарк, който през 1838 г. само на двайсет и три години веднъж казал: „Искам... да правя музика, но само такава, каквато аз намирам за хубава или никаква.” Двайсет и осем години по-късно това ознчава, че е готов да отговаря с живота си за водената от него – несъмнено опасна и изпълнена с рискове – политика. Политика, която намира за правилна и която е готов да отстоява и с цената на живота си,

 

„Първоначалната ми мисъл беше да подам оставка, защото след всички понесени обидни провокации (френски) съзирах в това принудително отстъпление единствено унижение за Германия, за което не исках да нося официална отговорност”. Пред Роон той заявява, че... е „получен френски шамар”... За Бисмарк ситуацията е напълно променена, след като войната ще бъде започната от другата страна. Двукратно провокираната от Франция Прусия в трози случай е нападнатата страна, която трябва да реагира, за да се защити. (днес в учебниците това разбира се, не се пише – „проповядва се”, че германците започват предполагам всяка война, без съмнение германците ще започнат и първата космическа, дори когато няма да ги има)

 

Още в първата си голяма външнополитическа реч на 3 декември 1850 г. пред тогавашната Втора камара на пруския парламент той заявява: „Лесно е за един държавник, от кабинета или парламента, да надуе бойния рог, а посел да седне на топло пред камината или да държи гръмогласни речи от тази трибуна и да остави на войника, чиято кръв изтича в снега, да решава, дали ще спечели или не победа и слава.” (АБСОЛЮТНО)

 

... в разговор с депутат той костатира: „Видях, как на бойното поле и още по-ужасно, как в лазаретите от рани и болести си отива цветът на нашата младеж. И сега през прозореца виждам, как минава по „Вилхелмщрасе” някой инвалид, който поглежда нагоре и сигурно си мисли, че ако не бе онзи мъж там, горе и ако той не бе започнал тази ужасна война, щях да си седя сега здрав при мама.” И добавя: „При тези спомени и при тази гледка не бих имал и минута спокойствие, ако можех да се упрекна, че съм започнал войната за нацията от лекомислие или честолюбие, или от суетно славолюбие”. В подобно мрачно настроение, десет години по-късно добавя, че е направил нещастни много хора. „Без мен не би имало три големи войни, не биха загинали осемдесет хиляди души, нямаше да скърбят родители, братя, сестри и вдовици.” За това обаче „се е изяснил с Бог.” (някои политици също притежавали съвест)

 

В големите словесни битки в парламента през 70-те и 80-те години на 19. век Бисмарк постоянно и особено енергично изтъква заслугите на германската армия. Веднъж през януари 1885 г. той казва в Райхстага, че не е жаден за слава, но би желал да почете „заслугата на, да кажем един милион германски войници за цялостното развитие на само на Германската империя, но и на политиката, която се води от тогава насам”. И добавя: „... без армия нямаше да има Германия – нито щеше да бъде създадена, нито щеше да оцелее.” (ФУНДАМЕНТАЛНО!)

 

„ако открием плевели в полето на нашето сърце”, се казва в едно от забележителните му писма до Йохана фон Путкамер от февруари 1847 г., „то нека заедно да положим усилия неговите семена да не покълнат. Ако това все пак се случи, да ги изкореним, а не да ги покрием със слама, защото това вреди на зърното, но не унищожава плевела.” (днес мигрантските плевели не се изкореняват в „германия” а се канят, отглеждат, хранят, за да убиват германската нива върху която всеки чжденец може да сее семето си)

 

Като оратор, спомня си по-късно негов сътрудник, Бисмарк произнасяше „точния израз с ударение”. „Понякога се колебаеше пред решаващата дума. Когато обаче я произнесеше, тя попадаше на място, грабваше! Не можеше да се намери по-добър израз, по-хубава картина”. Така всъщност са се появявали паузите, „които бяха мъчителни. Бисмарк е мислещ, а не „плавно говорещ” оратор.”

 

Бисмарк за взетото от него в средата на 70-те години на 19. век решение „да се противодейства на социалистическата агитация” и по този начин – както се изразил канцлерът – да поведе „твърда борба” не само срещу радикалните теории и утопии. За него самия е трудно да понесе, че „убийците и подпалвачите от Парижката комуна получават публична похвала пред Райхстага, без да им се противопостави друго мнение.” С тези думи, казани по време на дебатите в Райхстага на 19 февруари 1876 г., се слага началото на вътрешно-политически конфликт, който достига своята връхна точка две години по-късно.

 

Точно тогава на помощ му идва случайността. При два атентата, извършени един след друг през юни 1878 г., се прави опит за убийство на император Вилхелм. Първият опит за покушение, извършен от занаятчийския чирак на име Макс Хьодел, не успява. Кралят остава невредим при произведените два изстрела с пистолет. Само след няколко седмици, също в Берлин, друг атентатор на име Карл Нобилинг, стрепя с пшка по краля, който остава жив, но е с тежки и болезнени наранявания. Възмущението сред германската ощественост е голямо, защото „уважаваният старец” е почитан като монарх от широките кръгове на населението и е извънредно популярна личност в цяла Германия, независимо от неговото спорно политическо поведение по време на революцията от 1848/1849 г., както и по време на конституционния конфликт. (левите боклуци винаги са били убийци)

 

„По отношение на социалдемокрацията държавата е в положение на неизбежна отбрана. А при неизбежната отбрана нер бива да има прекален чувствителност по отношение на използваните средства.” (провидял е)

 

Законът против социалистите е преди всичко забранителен. С него се забраняват, както дословно гласи текстът на закона, всички политически обединения, „които чрез социалдемократически, социалистически и комунистически намерения целят събаряне на съществуващия държавен и обществен ред” и действат „по особено опасен начин срещу обществения мир и по-специално срещу единството на народните маси”. Следват забраната на събранията, забрана на печатните издания, както и забрана на всякакъв вид набиране на парични средства, ако са предназначени за подкрепа на враждебни към държавата действия. При нарушаване на закона следват строги санкции, като парични глоби и лишаване от свобода, както и ограничение за пребиваване. (левичарството днес победи)


image

Bremer Dom
 

В своя реч пред Райхстага през май 1884 г., по повод повторното удължаване на закона против социалистите, той посочва една от причините, споменавайки многократно убийството на руския цар Александър II (март 1881 г.). По този начин се стреми да покаже, срещу каква опасност води борба: срещу анархисти и терористи, и следователно срещу „нихилисти” по руско подобие, които по онова врем са истинско плашило за правителствата в Европа. Когато става въпрос за революционери, Бисмарк също се виждал заобиколен от престъпници, към които без съмнения причислява всички германски социалисти, „защото насилствената революция сама по себе си е престъпление.”

 

СЛЕДВА ВТОРА ЧАСТ...

  



Гласувай:
19
2



1. germantiger - ...
10.03 04:30
Преди години бях направил постинг за Бисмарк по книга на Хиллгрубер

Постинга е назад в блога ми под заглавие: БИСМАРК - ЖЕЛЕЗНИЯ от 16. 09. 2013.

В следващата част по Краус ще покажа погаврен мемориал на Бисмарк в онова което наричат днес "германия" - боклука BRD
цитирай
2. barin - Здравей, Тигре. Бисмарк е голяма ...
10.03 07:49
Здравей, Тигре. Бисмарк е голяма личност за Германия, като я обединява и печели три войни, а може и да са повече. Шлезвинг и Холщайн са областите, които зная, че няколко пъти минават от Германия към Дания и обратно. Помня когато бях колекционер, че монетите им малко се отличаваха от общия облик на монетите на другите германски княжества. Бисмарк заслужено носи прозвището"Железния канцлер". Благодарение на неговите усилия Германия сега е силна и обединена държава. И други имат заслуга за това, но неговата ми се вижда най-голяма.
Поздрави!
цитирай
3. germantiger - ...
10.03 08:12
Блг барин за твоя първи коментар под постинга!

В момента също населението в тези региони там било в "германия", било в Дания продължава да е смесено, но то всъщност е едно, защото е създадено от германски племена и защото датчани и германци са сродни народи в много.

За мен с създаването на Германия се отличават два гиганта като личности - Фридрих Велики направил Прусия велика сила и след това Бисмарк посредством Прусия създал Германия като Втори Райх.

Покрай тези двамата мож е да подредим плеяда военни в различни периоди създавали, побеждавали и дали на германските държави това, което ги съхрани, обедини и направи силни - ВОЙСКИТЕ, АРМИЯТА, ВОЙНИКА

там вече бол цитен, зайдлиц, блюхер, гнайзенау, шарнхорст, молтке-старши, военния министър Роон итн итн итн
цитирай
4. germantiger - +
10.03 11:55
Два руски боклука са гласували против постинга ми, а сега върнах жеста на едната

радостина и... втория ми се губи кой всеросийски е ;) :D
цитирай
5. karamelita - Men me interesuva kakvo pri4ini ...
10.03 13:53
Men me interesuva kakvo pri4ini Bismark na Balgariia,tozi voinolubec,ot kogoto horata se otarvaha,kakto i ot Hitler. Germaniia ne me interesuva vaobchte,nito pak Rusiia,ili druga dargava me sadbata na Balgariia mu e mila Germaniia da si varvi tam,v momenta za vseki germanec e ot polza da se otarve ot Merkel,koiato razsipva ciala Evropa i robuva na Soros e silata na tozi narod i razuma mu chto tarpi ochte Merkel?!Napravo me razo4arovat germancite.. ostava v minaloto,sega ima krechtiachti problemi ot evropeiskata varhuchka,prodadena na Soros triabva da se otstraniat i to ot narodite na ciala Evropa,koito sa potarpevchi ot poslednite bezobraziia.
цитирай
6. germantiger - здравей - вероятно четенето ще ти дойде в повече, а ти едва ли си от четящите
10.03 14:29
Бисмарк по отношение на България е това:

- на Берлинския конгрес той играе в полза на Русия и значи на България индиректно

- Всъщност още в англо-руското споразумение от 30 май 1878г., сключено преди свикването на Берлинския конгрес, за княжество България се е предвиждало да заема територията между Дунав и Стара планина, Софийският санджак е на юг от Стара планнина и е трябвало да остане в Румелия. Бисмарк е посъветвал Шувалов да се позове на труда на Хохщетер, според който Ихтиманските възвишения и планините южно и югозападно от София имат еднакъв скален състав с този на Балкана и са част от него. Затова Софийския санджак трябвало да се числи към земите между Дунав и Стара планина. Това си звучи направо нелепо, не знам и дали наистина е съществувал този геолог Хохщетер и ако е реална личност, дали изобщо се е занимавал със скалния строеж на българските планини, но все пак, колкото и странно да звуяи, този довод постига целта си пред англичаните

- ПРЕЗ НОЩА НАХЛУЗИЛ ПРУСКИЯ СИ ОСТРОВЪРХ ШЛЕМ-ПИКЕЛХАУБЕ, ТОЙ БЛЪСКА ПО ВРАТАТА КЪДЕТО Е ОТСЕДНАЛА ТУРСКАТА ДЕЛЕГАЦИЯ, ОКОЛО ПОЛУНОЩ... ЗАПЛАШВА ГИ, ИГРАЕ ГО ПОБЕСНЯЛ И ГРЪМОГЛАСНО ЗАПЛАШВА ТУРЦИТЕ ДА ПРИЕМАТ ПОРЕДНИЯ РУСКИ КОМПРОМИС! (до този момент русия отстъпва пред натиска на англия и франция в полза на турция). НА СЛЕДВАЩИЯ ДЕН ТУРЦИТЕ ПРИЕМАТ, А АКО НЕ БЯХА БЪЛГАРИЯ ВЕРОЯТНО БИ БИЛА ОЩЕ ПО-МАЛКА СЛЕД 1878 Г.

с две думи - Бисмарк спасява България от още по-голямо орязване

ПС
Бисмарк е по-малко военнолюбец от симеон Велики например
Бисмарк е също по-малко военнолюбив от Сталин примерно
несравними са, но все пак...
цитирай
7. germantiger - въпрос карамел
10.03 14:36
Ще префразирам/перефразирам с русизъм теб:
Кой ти е причинил невежеството тъпа краво не ме интересува въобще.

Интересува ме, как маса бугарски идиоти без да разбират от субект, обект или предмет на диспут - изразяват мнение с апломб и прентеция?

Десетки пъти съм ви писал в блога:

КАТО НЕ ЗНАЕШ НЕЩО - ПИТАЙ - НЕ Е СРАМНО... мууу - мууу
цитирай
8. germantiger - ти да видиш :) :) :)
10.03 16:12
просто не мога да се въздържа, не мога :D

ТОВА Е ОТ КАРАМЕЛИТА НА ЛС

уникална тъпота ха :D

......

sam 4ela kniga sas zaglavie Bismark v bibliotekata,kogato biah bibliotekar i tam nechtata ne sa predstaveni po tozi na4in,toi e predizvikval voini i e bilk ot mlad kraino otricatelna li4nost vsi4ki tiia hora s mania za veli4ie gi nbamiram za izlichni v sveta i Lenin i Stalin i Napoileon i Hitler,4e sega i Merkel.. vsi4ki vrat v plamacite na Ada edin pat,lipsvaz ti Germaniia,tarsi na4in da idech tam i da ostavich tuk horata na mira,i bez teb tegloto ot nachite idiotski upravnici kradci ni e mnogo goliamo znam kakvi knigi 4etech za Bismark,az koeto mpro4etoh v edna malka i dosta stara kniga ,biografiiata mi,napisana v star nekomunisti4eski stil mi razvali mnenieto za tazi li4nost,kraino nagla i licemerna kam Balgariia,koiato ntoi ne cdenial i se izkazval oskarbitelno i locho mnenie e ,4e nito nemci,nito rusnaci,nito amerikanci imat rabota tuk,osven da praviat targoviia,ot koiato da imame polza4e niama da govoria s teb,ne si mi priiaten nikak.
Изпратено: 15:58 От: karamelita
Изтрий | Отговор
цитирай
9. germantiger - мууу... мучат добичета
10.03 16:30
жената била чела една малка книга за Бисмарк едно време като библиотекарка

аз съм чел 4 книги за Бисмарк, сега чета пета и ми предстои да прочета още 4, като 3 от тях са неговите спомени

...

да съм оставил хората тук и да съм си заминавал за германия

интересно защо не каже едно 200 хиляди българи в германия да си ходят от нея

...

бг управниците били тегоба за българите, че и аз се включвам в теглото на ората тук

нима аз оказвам влияние върху българите като народ, нация или какво ;)

...

според нея горели в ада ленин, сталин, хитлер, наполеон, меркел ещ гори

интересно дали симеон велики гори там, дали крум, тервел, калоян, йоан асен горят в ада?

защото при тях България увеличава териториите си, при някои дори я наричат империя и някои са военнолюбци използвайки логиката и лексиката на другарка-госпожата

или и "вие" българите сте като руснаците - те като си увеличават империята и залвадяват други държави, всъщщност им "освобождават" народите :)

то така българите никога не нападат в средновековието, все се защитават стигайки освободително в румъния, сръбско, хърватско, панония в днешна унгария, украинските степи при първите бг царе... вие вярвате ли си впрочем?!

...

и жената е написала - мнението й за Бисмарк се развалило (по-скоро изградило) върху една книжка и се чуди какви книги аз чета, а нейната книжка била дори в некомунистически стил, каквото и да значи това, ако й хвана вяра на жената-госпожа-другарка

...

няма да говори с мен, аз съм й неприятен

а така, ама ха ;)

за мен само калашников (той не беше ли един балетист тоя)
цитирай
10. leonleonovpom2 - Поздравления, че пишеш за Бисмарк!
10.03 21:09
Преди няколко години те посъветвах да го направиш, ако си спомняш?!
Той е важен за Германия, обединител е!
Направил е и правилните ходове-Тройния съюз- с Австро-Унгария и Русия Това охлажда стремежите на Англия и Франция за противодействие Защото Германия става сила и ще се намеси в колониалното преразпределение на света
Понеже мярнах Русия по- нагоре-Германия и Русия са били повече съюзници ,отколкото врагове Като години! Не забравяй, че в династия Романови тече германска кръв! Обвинявайки тях, обвиняваш и Германия!? Не го приемай сериозно
Бисмарк е важен и за нас!
След провалената конференция в Цариград, той казва на омурлушените участници, че вече единственото решение е войната И щом Русия иска, да се заеме!
Ясно е казал за какво-да освободи българите!
На конгреса кайзерът му е наредил да е неутрален Той,кайзерът е с английска кръв, и иска да не се дразни Англия!
Бисмарк е неутрален до в момента ,когато става ясно, че София трябва да отпадне от княжеството Проявява се като отличен картограф и по този начин я спасява
Заслужава паметник в София! Ако го има, добре е!
цитирай
11. germantiger - ...
10.03 21:14
блг за коментара ти, леоне

Като-че ли си спомням твое подхвърляне за Бисмарк, но ми се струв апо-скоро във времето, може и да греша - тогава вероятно съм ти отговорил, че има м постинг за Бисмарк от 2013 г.

Нняма спор и никога не съм твърдял обратното - германия и русия вероятно са били малко повече във взаимодействие отколкото в противодействие като война, но имат и паметни войни освен двете световни - седемгодишната например и прибалтийските най-общо казано конфликти.

Последната част от твоя коментар е написана идеално и точно - написал си го абсолютно и ясно, на място!

От паметник може би, няма нужда.
цитирай
12. leonleonovpom2 - Благодаря, Германтигър!
10.03 21:28
Стремя се да не съм пристрастен, а обективен, доколкото е възможно
ПСВ не е война на ниво за Русия По-скоро е излагация Това струва и главата на царя, който има вина за провала!
Руската армия прилича на италианската през ВСВ
Знаеш и странната война , която водят Русия и Германия след излизането и от войната
Че руснаците се стремят да не отстъпват много бързо, а германците -да не напредват бързо
Както и да е, няма връзка с Бисмарк
А той наистина е железен, с отстояването на позициите си!
цитирай
13. germantiger - ...
10.03 21:42
Както добре знаеш - не можем да избягаме от субективизма и пристрастието.

Похвално е, че се стремиш доколкото е възможно да си обективен, аз такава претенция нямам.

Освен това не е проблем да сме пристрастни или страстни :) ако това се покрива с истината.

Да сме истинни със или без страст иначе казано.

Колкото до лексиката - в твоя блог ти пишеш разумно и внимателно и в този смисъл звучиш обективно.

Лека вечер!
цитирай
14. germantiger - карамелита е пуснала постинг веднага излязъл на първа по отношение на мен
11.03 12:25
ЧАСТ от моите НЕДОПУСНАТИ коментари при нея са тези:

- ти имаш мнение на базата на една книжка по червено време

- аз градя моето на базата на 9 книги, автори на които са 3 лично Бисмарк, 2 от германци, една от руснак, една от левичар американец с пулицър

Забележи - ти категорично оплю Бисмарк с първия си и единствен в блога ми коментар без да имаш фактология и познание, но с категорична оценка

С ДВЕ ДУМИ КАРАМЕЛИТА

ТВОЕТО НЕВЕЖЕСТВО Е ИРЕЛЕВАНТНО ЗА ИСТИНАТА

КАТО НЕ ЗНАЕШ НЕЩО - ПИТАЙ - НЕ Е СРАМНО!

Ти изрази категорично мнение и оплю личност без познание

Аз ти посочих твоето невежество - това са фактите

лек ден и успех в блога

Съгласен съм с това от теб написано:

Накратко - хора , не вярвайте на книгите съвсем, не се фанатизирайте, четете ги за забавление без да се надъхвате с разни идеи, бъдете реалисти и живейте повечето с проблемите и радостите, благата на своето време

НО ДОБАВЯМ ОТ МЕН:

ХОРА ;) КАТО НЕ ЗНАЕТЕ НЕЩО - НЕ ПИШЕТЕ

НЕ СЕ ЗАНИМАВАЙТЕ И НЕ БЪДЕТЕ МЕРУДИЯ НА ВСЯКА МАНДЖА

АКО НЕ РАЗБИРАТЕ ОТ ИСТОРИЯ, МЕХАНИКА, ДИНАМИКА, СТРОИТЕЛСТВО И АСТРОФИЗИКА

не пишете за това, не изразявайте категорично мнение, когато сте невежи в нещо

българите сте специалисти по всичко - но това е утопия и това е вашата самозаблуда и фантазия

ХОРА, НЕ МАНИФЕСТИРАЙТЕ СВОЕТО НЕЗНАНИЕ И не пречете на знанието, опита, умението
цитирай
15. didanov - здравей германец
11.03 22:39
интересно ми беше да прочета за железния Бисмарк и младините му..трудно е да се синтизира толкова материал в един постинг така че поздравления...мисля че Варна и София му дължат поне един бюст за съдействието му по време на Берлинския процес.
цитирай
16. nbrakalova - Бисмарк е забележителeн! Личност!
12.03 01:00
Ама имал грешки, че и грехове?! – чета. – А кой няма?!
Доста мисли ме споходиха и по текста, и по ремарките. Разбира се, няма да отегчавам с тях четящите откровения и преценен текст.

Има личности, родени с дарбата да управляват, често не само дом и семейство, но и народ, и държава; с поглед към историята и перспективна мисъл за нация и държава.

„законът против социалистите е преди всичко забранителен“ – „…които чрез социалдемократически, социалистически и комунистически намерения целят събаряне на съществуващия държавен и обществен ред” и действат „по особено опасен начин срещу обществения мир и по-специално срещу единството на народните маси”...
Провиденчески вникнал в манипулативната утопия на социализма е бил не само Бисмарк. Но освен волеви и човек на дълга, като действащ държавник той е имал и законодателно влияние. Народните маси обаче, както и въздействащите им интелигентни умове, част от тях не за подценяване, не могат да прозрат ума, да предвидят дългосрочния смисъл такъв охранителен закон, за да му се доверят. Отново възниква въпрос дали в забраняването е рецептата. Защото водещият двигател в човека, а и в обществата е да се учи не от съвет на по-разумен, а от собствения си опит, колкото и той да е горчив … И тук отново се осъзнава, че не може на сила да се наложи дори правилно решение. Да си спомним противоречивото отношение, което буди от един момент нататък реформата на Жан Калвин в Женева… Ами Цар Крум и опита му с неговите гражданско-морални закони?... Затова лявото винаги ще побеждава, защото е манипулативно и, гъделичкайки определени желания, се налага над ума и волята. И тъй до края на света, както гласеше песента.

Освен това живеем в претенциите на революционно време, когато не са на мода личности. Напротив, често към тях се отнасят със сарказъм или осъдителен пръст. Днес липсва отношение, страхопочитание, уважение…, освен спрямо модни икони и трендове...; време, когато вместо почит се изисква гилотина; време, когато властва посредствеността и се впечатляват не от велики умове, а от велики измамници.
цитирай
17. planinitenabulgaria - Сериозен постинг,
12.03 09:34
който ще прочета много внимателно!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: germantiger
Категория: История
Прочетен: 2700645
Постинги: 213
Коментари: 7440
Гласове: 18352
Календар
«  Ноември, 2018  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930