Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.02 05:07 - Германските победи в Африка
Автор: germantiger Категория: История   
Прочетен: 1263 Коментари: 24 Гласове:
19

Последна промяна: 23.02 05:24

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

ЛЕТТОУ – ФОРБЕК

Разказ на победителя от първо лице

Известен с прозвището ЛЪВЪТ НА АФРИКА

image 


Паул фон Леттоу-Форбек е германски боен лидер воювал през Първата Световна война в колониите срещу многократно превъзхождащите го англичани. Начело на малко германци и негри, той разбива англичани, белгийци и португалци. Става международно известен и посрещнат в победена Германия като герой, пресата в Англи и Европа също му отдава дължимото, а победите и съпротивата му в Африка изненадват всички. В постинга предлагам мой превод на отделни бойни епизоди и пасажи от книгата му в която наред с боевете се разказва за живота в Африка, за оцеляването в онези условия, за мазнината на хипопотами и слонове, за лъвовете на метри разстояние сред растителността, за глада, за различните плодове и начин на приготвяне на храна от тях. За несправедливо обвинените още в онази война германци, оковани от англичаните в тъмница, но все пак в края на краищата оправдани – това съм пропуснал в постинга поради стремежа ми да се побера в ограничението на блога и акцента ми върху бойните действия.

 

ПРОЛОГ

Не трябва да раздробяваме незначителните ни сили за съпротива по места, а да ги обединим, да хванем противника за гърлото и да го накараме дори да се защитава.

 

Ако се използва годната за заселване земя в германската източна Африка/Намибия населена с 8 млн. души, ако се обработва правилно, то с нея можем да изхраним страна с приблизително днешното население на Германия.

 

През 1906 г. бях ранен... попаднах в Капщадт и се запознах с капската колония, след това преминах през цяла Източна Африка, която щеше да стане арена на бъдещи сражения. Последната ми длъжност беше командващ 2-ри морски б-н във Вилхелмсхафен, това ми позволи да видя отвътре как бързо се развива нашия флот... Взех участие в учения и морски походи на големи и малки съдове, в манерви на флота в Норвегия, добих опит в различни насоки не само на военния, но и на обществения живот. След връщането ми в армията преминах от строева в щабна работа и сравнявах моя опит и наблюдения. По този начин моето опбразование ми даде възможност да бъда подготвен и бързо да се ориентирам във всяка нова обстановка.

 

Нашите колониални сили се състояха от 216 бели и 2 540 черни аскари; в полицията имахме 45 бели и 2 140 аскари; по-късно към тях се включиха личния саъстав на „Кьонигсберг” с 322 човека и екипажа на парахода „Чайка” -102 души. През цялата война участвахме с най-много до 3 000 бели европейци и 11 000 черни аскари.

 

Колко милиарда загуби врага за да ни преследва веротно никога няма да узнаем, ще отбележа също, че ние можехме да продължим съпротивата и няколко години след 1918 г. ... Според англисйкия печат срещу нас са действали 300 000 войници и офицери, като англичаните са загубили 20 000 британци и индуси, 140 000 коня и мулета. Загубите на врага са ое повече от споменатите, защото ислото на убитите воюващи за него черни аскари остава неизвестен. Предполагам, че тогава англичаните са загубили поне 60 000. В нашия журнал на боййните действия до момента са наенсени вече над хиляда боеве, и това при положение, че в него все още не са отразени сведенията на Тафел и Винтгенс.

 

Един грамотен пленен аскари на британска служба ми каза направо: „Ти разбира се знаеш, че туземците са за този, който е по-силен”, а англисйки масай се изрази откровенно: „на нас ни е безразлично кой ще ни е господар – англичани или германци”... На туземеца е присъщ тънък удет, когато една власт преминава от едни в други ръце.

 

БОЙНИ ЕПИЗОДИ

Прехваната от нас поща съобщаваще за приближаването на индийски експедиционен корпус в сътав от 10 000 човека. Аз отдавна очаквах десант на противника и допускайки тази възможност предварително бях обходил с пленен автомобил покрайнините на Танги... Домовете в северните части близо до европейското пристанище предоставяха добро укритие срещу наблюдение и дори срещу обстрел на приближаващите крайцери. Града беше обкръжен от кокосови палми и каучукови дървета стигащи почти до Рас-Казоне... Дребни храсти имаше немного и местността беше равнинна... Реших да поема предполагаемия противников удар от изток в Танги и ешелонирах силни резерви на десния фланг с цел да контраатакувам... Всяка наша рота имаше свои особености и отпечатък в зависимост от нейния състав и история на формиране. Най-силната наша – 6-а рота се разгърна широко на изток в Танги, тя беше създадена в Уджиджи и беше преминала щателна подготовка и картечни стрелби. В дясно с отстъп зад нея беше батальона на Баумщарк, в състав 16. и 17. полеви роти, формирани от бивши полицаи и други малки подразделения. Още по-вдясно край телеграфната линия Танги – Пангани в мое разпореждане бяха три силни роти от бели, а именно 7. и 8. колониални роти с 3 картечници и 13. рота с 4 картечници... 4. и 9. роти, както и батареята на капитан Гьоринг от 2 оръдия производство 1873 г. бяха в марш и не знаех кога ще стигнат позициите ни.

 

За всяко движение в неприятелските съдове следяхме внимателно и зорко. Пресмятахме всяка лодка и войниците в нея, по мои изчисления до обяд дебаркираха към 6 000 човека. Дори при такава занижена прогноза за противниковите сили, аз все пак си задавах въпроса трябва ли с моите 1 000 карабини да рискувам и да приема бой... Още в Азия бях забелязъл неповратливостта на англичаните, липсата на маневреност в поход и в бой от тяхното командване... Намерението ми беше ние ловко и бързо да маневрираме, нашите европейци познаваха отлично местността около Танги, а нашите аскари се чувстваха сред храстите като у дома си.

 

Врага с 20-кратно превъзходаство проникна до гарата в градчето. Капитан Принц се хвърли с двете бели роти чрез което спря бавното отстъпление на  нашите храбри черни аскари и дори ги обърна в настъпление. Британския Северно-Ланкастърски полк от стари европейски ветерани в състав 800 човека, беше отхвърлен с тежки за него загуби. Настъпващата до него и между брега индийска бригада (на кашмирските стрелци) след упорит уличен бой беше изкарана от постройките. Баумщарк подкрепи фронта си с още една рота и упорития бой продължи южно от Танги, но след около час нашите аскари започнаха отново да отстъпват между палмите в направление Танги – Пангани. Забелязвайки това европейците от щаба мигновенно се хвърлиха натам и възспряха аскарите, и досега пред очите ми е палещия се лесно и твърдоглав фон Хаммерщайн, когато той гневно метна в лицето на един от нашите негри празна бутилка. Отстъплението на аскарите беше разбираемо, те бяха новосформирани, без опит и смесили се бяха попаднали под интензивен огън. Намесата на нас европейците и предизвикателния ни присмех към тях им върна ума, те осъзнаха, че не всеки куршум в смъртоносен и се окопитиха. Натиска на противника обаче беше толкова силен, че аз съзнавах – съпротивата така или иначе щеше да бъде преодоляна, разбрах, че забавянето е излишно и се реших на замисления контраудар. Беше ми останала само една рота, но това беше 13. най-качествената, най-боеспособната и с огнева мощ, докато 4. рота, която с нетърпение очаквах всяка минута беше неизвестно къде и на колко път от нас... Съдейки по боя до момента, врага не се придвижваше въобще на своя открит ляв фланг и тук аз насочих нашия съкрушителен удар – за всеки участвал в този бой ще остане паметен момента, когато картечниците на 13. рота откриха плътна стрелба и преобърнаха хода на боя. Целия фронт се изправи и се хвърли с викове напред. Яви се 4. рота, макар, че не успяхме бързо да я въведем за да усили обхода, все пак по-късно тя участва до здрачаване в развиотие на успеха и се включи между 13. рота и останалия фронт. Врага бе обърнат в диво бягство на гъсти тълпи, а нашите картечници с кръстосан огън от фланговете и по фронта косяха наред, и човек след човека падаха.

 

Няколко аскари се явиха пред нас сияещи с трофейни английски карабини и първите пленени индийци, но ние не им поставихме оковите, които те носеха приготвени за германски пленници... попадахме на трупове един върху друг, намирахме ги по вонята от разлагаща се плът под тропическото слънце... Предполагахме внимателно загубите на врага в размер на 800 убити и не смеехме да вярваме в разгрома. По-късно един ангслийки офицер запознат със сражението ми сподели, че техните загуби при Танги са заявени над 1 500 души, а той предполага, че са повече. Днес аз считам, че са поне 2 000... Още по-силно беше въздействието върху психиката на противника, започнаха да се разказват какви ли не истории, няколко години по-късно английски офицери ме питаха дали сме използвали при Танги „дресирани пчели”, а аз му отговорих, че от същите пчели в Африка страдахме и ние... Врага беше разбит, неговите войници лудо се хвърляха към катерите за да търсят спасение, веротността от нов бой беше изключена... От разпита на пленените и проучените трофейни документи установихме, че срещу нас е действал смесен английско-индийски експедиционен корпус в размер на 8 000 войници и офицери, а ние с нашите малко над 1 000 човека разгромихме... Привечер при нас се яви британски парламентьор, който влезе в контакт с изпратения от мен за преговори фон Хаммерщайн и англичаните молеха да им предадем техните ранени. Нашия капитан посети болницата и поиска срещу освобождаването им да дадат честната си дума, е повече няма да се бият срещу нас в тази война... Освен 600 000 патрона, врага беше изоставил телефонно имущество, обмундиране, всякакво снаряжение, одеяла... Собствените ни загуби бяха минимални: убити 16 бели вкл. за съжаление отличния фон Принц, 48 аскари и носачи на картечници. Европейците бяха погребани в братска могила под сянката на хубаво дърво, където днес техните имена са нанесени на проста дъсчица. Почистването на града и последствията от боя изискваха няколко дни, улиците бяха пълни с трупове или тежко ранени, които на непонятен за нас индийски език молеха за помощ... нашия санитарен сътав оказваше всевъзможни грижи не само за нашите, но и за неприятелските ранени... на 4 ноември посетих превързочния пункт и това беше страшна гледка. Не можех да си помисля, че на лейтенат Шоттщадт, който седеше на стол с рана на гърдите, му остават още само няколко минути живот... Друг лейтенант от индийския полк, но този път англичанина Кук лежеше с ранени двата си крака и неговата контузия не можеше да промени иначе веселото настроение в този млад човек. Както много други и той беше лекуван 9 месеца при нас в полевия лазарет при Корогва от нашия специалист хирург, щабния лекар д-р Миллер. След време Кук отново започнах да ходи, но един нелеп нещастен случай на стълба доведе до смъртта му.

 

Арабския отряд лошо свърши своята работа, същите араби които ме молеха да ги разпусна преди боевете. Те трябваше да изпълнят засада на пътя на движение на противника, но напрегнатото очакване в храстите явно беше непосилно за тях. Вместо да открият внезапен огън по команда, те започнали стрелба на сляпо и то във въздуха, след което побегнали. За наше щастие противниковите колони били срещнати от двете роти на капитан Адлер и били отблъснати със загуби.

 

Нашите младежи показваха невероятен дух, те смело и стремително се нахвърляха върху врага и у англичаните започнаха да се разказват легенди. Британския командващ дори писмено ми се оплака, че в боевете срещу тях участва някава германска жена отличаваща се с непонятна жестокост.

 

Източно от езертото Виктория се появиха подстрекавани от англичаните банди от масаи... Та нападаха богатите на добитък области заселени с вассукума под германска юристдикция. Когато обаче идеше реч за отвличане на домашни животни, нашите вассукума не разбираха от шега и оказваха всякаква помощ на иначе рехавите наши постове там. Чернокоците се хахвърлили върху масаите и си върнали добитъка и в знак, че говорят пред нас истината на нашата полицейска станция положиха 96 отрязани масайски глави.

 

При отдалечение от 20-30 км от Угандската железопътна линия, пункта Касигао беше удобен за диверсии. По-рано патрул на обер-лейтенант Гроте си направи жестока шега с малък англо-индийски лагер разположен в планината. Нашите стрелци обркъжили форта, който бил защитен от каменна ограда, но изкачвайки се на по-високи от него скални части открили доста точен огън с прекрасен обзор. Много скоро врага вдигнал бял флаг и английски офицер начело на 30 индийци се предал.

image 

Пробива при Ровума, средата на ноември 1917 г. - картина от Карл Арриенс


... през цялата нощ, в течение на 9 часа се лазехме нагоре по отвесните скали, за да заемем позиции близо до противниковото укрепление макар и изморени... Обер-лейтенант фон Руктешел изпрати при врага парламентьор с предложение да се предаде... Врага отклони нашето любезно предложение... Противника не издържа на нашия картечен огън и последвалата атака, беше унищожен, като голяма част от хората му падаха и се разбиваха долу в бездната под скалите... Чувството на взаимност между нас и нашите аскари се разви и укрепи още повече... След нощното изкачване на Касигао, което премина през височини и остри бодящи растения, един от аскарите забеляза, че фон Руктешел е издраскал лицето си до кръв. Негъра посегна към кърпата си, която не беше сменял 6 поредни дни и изтърка лицето на своя „Бвана”. Преди удивения обер-лейтенант да зададе въпрос, аскарито го изпревари с отговора си: „Това е боен обичай при нас; правим го само за наш приятел.”

 

Тогава при противника се появиха първите аероплани и бомбардираха позициите ни при Олдоробо и Тавета, а по-късно и при Неймоши. На 27 януари 1916 г. едион от летците връщайки се от налет над Олдоробо беше успешно обстрелян и свален от пехотата ни. Преди това англичаните бяха разгласили сред туземците, че тези аероплани са новия „Мунгу”/Бог, но тъй-като този нов бог беше свален и след това пленен от нас, това послужи за още повече уважение от аскари към германците вместо да ги уплаши.

 

 Нашите чернокожи разбраха изключителното значение на конете за нашия способ да водим войната и се хвърлиха с крясъци „вахинди камато фраси” – „това са индийци – ловете конете им” срещу спешения противник. Врага беше толкова изненадан, че побегна панически. На мястото на схватката остана тялото на единствения убит – храбрия командващ врага европеец, който не успя да възспре страха на хората си. Искам да подчертая рицарското поведение на английските офицери поне в началото на войната и уважението които ние им оказвахме беше взаимно същото. Нашите аскари със своето човешко отношение и смелост заслужиха уважението на англичаните. Такъв е случая с попадналия на 10 март в плен при нашите негри лейтенант Барет. Вярвайки на лъжливата пропаганда, той помислил, че е настъпил последния му час, защото бил в ръцете на нашите аскари сред които нямало нито един бял европеец. Британеца се удивил, че чернокожите грижливо превъзрали раните му и го отнесли при нашия лекар. Изненадан пленника заявил: „А вашите аскари са порядъчни хора.” До каква степен са били внушени лъжи на английските войници се убедих лично, когато на 12 февруари пленен млад южно-африканец попита пред мен сега веднага ли ще бъде разстрелян. Ние естесвено, се разсмяхме. Разбира се, при продължителна война има примери на бруталност и нечовешко отношение, но това се случва от всяка страна и не бива да се тълкува или обобщава като повод за насъскване и пропаганда, което често правеше английския печат.

 

Част от пленниците бяха пуснати на свобода с клетва на честна дума да не воюват вече срещу нас. Това беше в техен интерес с оглед тропическите горещини, но този човешки наш жест бее неправилно разтълкуван от англичаните. Подозирайки шпионаж, те задържаха парламентьора водещ пленниците, след това го извели в средата на една гора със завързани очи и го оставили на произвола на съдбата. Цяло чудо, че той изтощен след дълго блуждаене все пак се завърна при нас.

 

Твърд началник на един от патрулите ни посетил туземно селище, където населението го посрещнало дружелюбно и му предложило да похапне яйца. В момента когато се навел над тях, черните се нахвърлили отгоре му и после го предали на африкански патрул скрит наблизо. Аскари възседнал муле водил германеца и се държал високомерно с нашия. По пътя немеца успял да отклони вниманието на негъра с разговор посочвайки му грека в оседлаването. С бърза реакция нашия успял да отнеме животното и да се качи на гърба му. Преди да се впусне в бягство германеца издърпал карабината от ръцете на онзи аскари и го застрелял.

 

Португалски отряд от 3 000 човека, почти всички европейци премина река Ровума и навлезе в гористите области на Маконде, а на 22 октомври 1916. зае Невала... Капитан Лоф пое общото командване и след като португалските позиции първо бяха обстреляни с едно от оръдията свалени от кораба „Кьонигсберг” и след това взети с щурм. Богатите трофеи ни изненадаха – сдобихме се с 4 планински оръдия, няколко каретечници, няколкостотин единици стрелково оръжие, голямо количество патрони, дори автомобили, всякакво снаряжение и продоволствие. В следващите няколко седмици постоянно откривахме тайници в земята със закопани амуниции... Португалците бяха прогонени от германската колониална територия и започна преследването им в техните колонии.

 

Съждовете в края на март 1917. бяха особено обилни. Нашия лагер разположен на неголямо възвишение близо до езерото Утунги, се превърна фактически в остров; комуникацията с Руфиджи през гората ставаше само на лодки. В този период няколко човека изчезнаха, други се удавиха, някои се принудиха да се спааяват на дърветата, където прекарваха дни наред.

 

Великия султан на Букоба – Кагиги в тези тежкйи дни показа на дело колко привързани са някои цветнкожи към нас германците. Той рязко отклонил изискването на англичаните да им предостави група носачи, да се подчини на британците и приключил живота си със самоубийство... няколко вождове от португалските колонии се преселиха на наша територия изразявайки омразата си към бившите си господари.

 

Независимо от своето превъзходство, врага претърпя едно от най-значителните поражения за цялата кампания. Неговите 7. и 8. южно-африкански бели полкове бяха почти напълно унищожени. Противника отново и отново започваше атаки в гъсти вериги пред фронта на нашите аскари и всеки път беше отхвърлян с големи загуби и последващи наши контраудари. Накрая бойния му ред беше разчленен от горски пожар и цялата маса южна-африкански войски беше пръсната сред дървета и храсталаци лсед което побягна. Отстъпващите изоставиха на бойното поле картечници, карабини и боеприпаси.

 

На 8 август войските на генерал О’Грейди попаднаха в критично положение. Един от настъпващите индийски полкове попадна между два германски опорни пункта, беше притиснат, а с помоща на нашите резерви атакуван и след това унищожен... Колоната на майор Краут хвана неподготвен 25 кавалерийски индийски полк северно от Лукуледи. Индийците бяха впрегнали коне, готови за поход към Массасси; лагера им беше нападнат и врага изгуби всички свои обозни животни – 350 на брой.

 

При реорганизация на ротите изгубихме някои надеждни хора, други бяхме принудени да оставиме, а много от новите макар и издръжливи не бяха на ниво. Някои носеха синовете на раменете си... други пътуваха с жените и багажа си... Храбро „маршируваха” с нас малки ученици-музиканти, подрастващи аскари; голяма част от тях носеха своето имущество („мали”) в чувал завързан на възел и поставен върху главите им. Аскарите ми подвикваха добронамерено „Ямбо, бвана обас” (добър ден, полковник) или „Ямбо, бвана генерали”, а един малчуган музикант говореше за своята надежда да посети „Улейа” (Европа) и Берлин... Тези хора бяха невероятно издържливи, носеха по 25 кг на главите си... ходеха боси или с рани по краката си, по време на почивка някой от тях решително изкарваше ножа си и отрязваше парчета от повредената плът по краката си и след това беше способен да продължи похода. След носачите следваха жените („биби”), някои от тях бяха родили по пътя ни... на завързана торба откъм гърба им висяха малки деца. За защитата на жените и децата, както и за реда сред тях се грижеше бял или някой ефенди стара служба с няколко аскари. Всички чернокожи обичаха ярки краски и погледнато така цялото шествие с пъстротата си на вид бе като карнавал.

 

Пясъчните бълхи се срещат по лагерите в огромни количества, те се впиват в тялото, най-вече под ноктите на краката и причиняват болезнени възпаления. Ако не им се обърне внимание на време, те влизат още повече в тялото и според някои лекари са причина за уродливите крайници сред някои туземци, както и за загубата на пръсти... аз също страдах от тях, но за щастие нашия щабен лекар Тауте ми направи операция по отстраняване на нокътя с което ме отърва от повече проблеми. Пострадах още по-сериозно в друг инцидент. При един от случаите когато бях в разузнаване нараних дясното си око на стъблото на висока колкото човешки ръст трева. След това поради лечението с атропин, очната ми леща изгуби способност да се съкращава и за това не можех да виждам добре с дясното око, беше ми трудно да различавам карта и да разчитам шрифтове. Това беше много неприятно и поради още една причина – лявото ми око беше пострадало при огнестрелна рана през 1906. когато участвах в усмиряване на възтаснието на хотентотите в юго-западна Африка и можех да чета само с увеличително стъкло. Но такива лещи в онова време и война не можех никъде да намеря и за това бях принуден да разработвам нашите операции без да виждам добре... Когато яздех от отряд в отряд, наизлязоха чернокожи жени за да видят непознатото за тях „джаму” – животното кон.

 

Противника явно беше потресен от нашия точен и концентриран огън, който ние водехме вече 12 часа на 2 юли. Сега вече започнахме обстрел с артилерийски снаряди от две направления, а в момента когато врага опитваше да се раздвижи веднага откривахме огън с картечници. Младите войски на неприятеля явно бяха изнервени и неустойчиви. Ние използвахме това и с една стремителна атака „ура” достигнахме позициите му. Обърнахме противника в бягство; след това англичаните твърдяха, че за това са виновни увлеклите ги назад португалци. Те всички бягаха, а нашите рпоти енергично ги преследваха. Врага се хвърли към река Намакурра, която течеше в тила му. Много от войниците мятаха своите ботуши и се хвърляха във водите; огромна част от тях потъна и се удави, в това число и техния началник майор Горе-Браун.

 

Трофеите надминаваха най-смелите ни очаквания... Интенданта ни флотския лейтенанат Беш изпадна в отчаяние, защото не можеше да намери носачи за целия товар и имущество. Към снаряжението трябваше да добавим 300 тона продоволствие и всичките запаси на захарния завод Кокозани. Всеки от нашите черни аскари можее да получи колкото желае платове за дрехи, а целия ни лагер беше все едно затрупан със захар... войниците сякаш по команда спряха да крадат, а това говори много за негрите, защото имаше премного за всички... Предела беше, когато ни съобщиха по телефона, че приближава речен параход. От него слезе английски корабен лекар, който нямаше представа какво се случва при Кокозани и не знае за нашата победа. От парахода се сдобихме с 300 сандъци с патрони, отделно събрахме 350 съвременни английски и португалски карабини.

 

КРАЯТ

Пратеник ми съобще, че ерманския флот е вдигнал бунт, че Германия въобще е в революция... че императора ни се е отрекъл от престола на 10 ноември... Аз просто не можех да повярвам на всичко това... Нашите бели и цветни войски вярваха, че Германия няма да бъде победена и бяха решили да се ражават докрай... Когато веднъж заговорих за това с един от ординарците ми, той честно ми каза: „аз ще остана при вас и ще се бия докато ме убият”. Подобни заявления направиха много други и аз знаех, че това не са просто думи.

 

Както аскарите в Табор, така и европейците в Дар ес Салам бяха държани бад половин месец в лагер за военнопленници зад бодлива тел въпреки условията на примирието.

 

15 ноември Аберкорн. На площада беше издигнат английски флаг и по този начаин предаването на оръжието несправедливо носеше характер на капитулация. Сдадохме: 1 португалско оръдие, 37 картечници (7 германски, 16 тежки и 14 леки ръчни), 1 071 английски и португалски карабини, 208 000 патрона и 40 артилерийски снаряда. Сред всички тези нямаше нито една съвременна германска карабина!.. Личния състав на войските ни беше 1 губернатор, 20 офицери, 5 санитарни офицери, 1 лекар-доброволец, 1 старши ветеринар, 1 старши аптекар, 1 сектретар полеви телеграфист, 120 бели, 1 156 чернокожи аскари и 1 598 черни носачи.

image 


Плавахме на парахода „Фелдмаршал” част от Германската Източно-Африканска линия, вече английско владение. Освен нас 114 германски войници и офицери, с него пътуваха още 18 цивилни, 107 жени и 18 деца, а също и конвой от 200 британски войници. В края на февруари от Капщадт ние пристигнахме в Роттердам... много холандци изказаха съчувствието си към нас... В Европа разбрахме, че всичко за края на войната е истина и, че Германия трябва да предаде на победителите 25 000 картечници, 1 700 самолета, 3 000 миномета итн. По условията на Версай от 28 юни 1919 г. Германската Източна Африка премина в британски ръце, а в ръцете на Португалия малка територия т.нар. „триъгълника Кионга”.

  



Гласувай:
19
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. germantiger - ...
23.02 08:08
В youtube има няколко филма за Леттоу-Форбек, разбира се МАНИПУЛИРАНИ

Починал 1964 г. във ФРГ, почетен и в Африка от възрастните вече негри аскари-ветерани
цитирай
2. ard - Инфото в постинга ти е полезно и з...
23.02 22:39
Инфото в постинга ти е полезно и заслужаващо внимание, благодаря за което.

Краят с капитулацията е тъжен, незаслужаващ за войника, който си е свършил работата докрай. Но с всички капитулации е така- равносметката си е просто равносметка, а какво стои зад нея не се зачита подобаващо.
цитирай
3. didanov - впечатляваща история
23.02 23:40
3000 срещу 300 000, като само 200-300 бели тоест германци, учудващо малко войници за Германия в колониите предвид че ПСВ се води и заради колониалните претенции на Великите сили. А какво би станало ако бяха изпратени 20 000 войници.
учуден съм също от неспособността на британците да воюват, както и от това че повечето ползват колониални сили като индийците, да "вадят кестените от огъня".
Аскарите от кое африканско племе са? Не ми стана ясно за кои точно колонии се водят боевете.
цитирай
4. germantiger - ...
24.02 00:03
ard написа:
Инфото в постинга ти е полезно и заслужаващо внимание, благодаря за което.

Краят с капитулацията е тъжен, незаслужаващ за войника, който си е свършил работата докрай. Но с всички капитулации е така- равносметката си е просто равносметка, а какво стои зад нея не се зачита подобаващо.


Често е било така, вероятно така ще бъде и в бъдеще, но все пак на запад се култивираха къде лицемерно, къде културално, така-че тия гаври с капитулациите вероятно по-рядко ще се случват в цивилизования свят, ако го има и в бъдеще.

Благодаря за първия коментар!
цитирай
5. germantiger - ...
24.02 00:08
didanov написа:
3000 срещу 300 000, като само 200-300 бели тоест германци, учудващо малко войници за Германия в колониите предвид че ПСВ се води и заради колониалните претенции на Великите сили. А какво би станало ако бяха изпратени 20 000 войници.
учуден съм също от неспособността на британците да воюват, както и от това че повечето ползват колониални сили като индийците, да "вадят кестените от огъня".
Аскарите от кое африканско племе са? Не ми стана ясно за кои точно колонии се водят боевете.


Форбек не много точно и непрецизно е обобщил в началото тези 300 000.

Те са приблизителен "сбор" за цялата война, а не директен сблъсък с 300 000 срещу които той не би направил почти нищо.

БРИТАНЦИТЕ ИМАТ ТАЗИ ПРАКТИКА, ОСОБЕНО ТЯ СЕ РАЗВИВА ПРЕЗ ВСВ

В АФРИКА СРЕЩУ РОММЕЛ ИМА ЦЕЛИ ИНДИЙСКИ ДИВИЗИИ и ако Германия беше победила СССр, вероятно англичаните щяха да изправят срещу германците бол расови "елементи" и то може би с милиони.

Французите имат тази практика още във Френско-Германската война неправилно наричана Френско-Пруска, а вероятно и от по-рано.

Обяснението защо геманците нямат количество в колониите си има много причини, аз не съм наясно с всички тях, но това е факт и той може би се корени десетилетия назад, още когато БИСМАРК ЗАЯВЯВА, ЧЕ НЕГОВАТА КАРТА НА АФРИКА СЕ НАМИРА В ЕВРОПА КЪДЕТО ПОЯСНЯВА КАК ОТ ЕДНАТА СТРАНА Е РУСИЯ, ОТ ДРУГАТА ФРАНЦИЯ, А ГЕРМАНИЯ В СРЕДАТА. Самия Бисмарк никога не е бил фен на колониите и не ги е търсил да се придобиват.
цитирай
6. didanov - твоят човек е споменал нещо доста важно което остава настрани от бойните действия
24.02 00:25
"Ако се използва годната за заселване земя в германската източна Африка/Намибия населена с 8 млн. души, ако се обработва правилно, то с нея можем да изхраним страна с приблизително днешното население на Германия." - дали това не е било нужното "жизнено пространство" за германския народ? Представи си една добре организирана, подредена, високотехнологична и ефективна африканска колония, , която може да изхранва 5 пъти повече население от свооето не би се откроила от останалите колонии, на Великите сили - където ограбването на богатсвата им е на първо място.

цитирай
7. germantiger - ...
24.02 01:45
Не искам да изглеждам неблагодарен към коментарите ти, но аз се стремя към истината и честно заявявам позицията ми винаги.

Особено ценя твоите коментари и те уважавам заслужено, но мисля, че в случая ме пробваш. Ако греша - извини ме, но това няма значение, защото аз ще споделя личната ми позиция точно:

1. Форбек пише повече за тези земи и техния потенциал, тук споделих само едно изречение от неговите няколко абзаца.

2. НЕ! Не е справедливо германци да има там, да се изхранват, заселват и усвояват, както е несправедлива колониалната т.нар. система... НО!..

3. Извини ме, че обобщавам, но вие българите имате често превратно мислене за тази система - какви глупости съм чувал лично в живота ми вкл. на живо за колониите, а и тук в блога съм чел:

- колониалната система дала силата и богатството на запада

- ограничено червено мислене в случаите когато съм го чувал, защото: колониалните англичани са били едно нищо по римско време, че и малко след него, испанците завладели континент и половина са били 7 века под мавърско и не са били фактор, преди да станат такъв фактор световен, португалците, холандците шепа хора, дори французите... за да владеят всички те света са го заслужили със: ВИЗИЯ И ДОКТРИНИ ПОКОЛЕНИЯ НАРЕД, СИЛА, ФЛОТ, БОРБА С БОЛЕСТИ, СТИХИИ И ВОЙНА, СЪЩИТЕ ТЕЗИ СА ПОКАЗАЛИ ЧУТОВЕН ГЕРОИЗЪМ ПО КРАИЩАТА НА СВЕТА, нещо повече - блг на тази колониална система ти днес си пиеш кафето, ядеш картофи, домати, царевица или пушиш тютюн, защото всичко това е от южна америка например - доматите ти не са били български, нито царевицата, нито картофите ти са били германски итн итн Колониалната система е дала на бол народи четмо и писмо, грамотност, някаква култура и е развила икономиката не само тяхната европейска, но дори част от товоята българска

3. Като иде реч за грабене ако българите са хуни - те грабиха ли, а Аспарух тук на чии земи дойде, а преди Аспарух българските рейдове които са грабили Балканите? Грабили са всички - в края на Римския свят германците са грабили най-много по европа и средиземноморието, викингите са грабили и рушили, най-вече палили...

4. Част от българите обичат да винят американците са свършеното в северна америка, но не се сещат българите, че в минимизиран мащаб те вършат същото на Балканите, в какви ли не украински степи или пред китайската стена, ако българи бяха заселили и превзели северна Америка, днес вие щяхте да се изтъквате чутовно с най-великия исторически подвиг ако бяхте с този ум с който сега сте! А ако знаете какви чудеса от подвизи са правили волю-неволю испанците в южна Америка, канех се преди да напиша постинг по няколко книги, едната от които вероятно ще помня цял живот книга за конкистадорите на Хаммънд - уникална, невероятна книга с конкретиката си.

5. Мисълта ми е: всички са грабили - вярно българите много малко, американците адски много, колониалните сили вероятно гигантски размери, но заедно с това са носили и оставяли немалко по света. СПРАВЕДЛИВОСТТА ИЗИСКВА ДА КАЖЕМ - КОЛОНИАЛИСТИТЕ СА БИЛИ МНОГО НЕСПРАВЕДЛИВИ, българите примерно много малко и много рядко несправедливи към други, но и това го е имало. ИСТИНАТА ИЗИСКВА ДА НАПИШЕМ, ЧЕ КОЛОНИАЛИСТИТЕ СА ПОКАЗАЛИ ЧУДЕСА ОТ ХРАБРОСТ, УМ И ТРУД също.

6. Да се върна към темата - германците нямат работа в Африка и не бих приветствал някакво заселване и усвояване на територии там, както намирам всеки колониализъм за несправедлив, но от друга страна и в някаква степен достоен за преклонение в немалко сторено.

П.С.
Германската колония едва ли би се откроявала над английските например, над други да, но над английските по-скоро не. Самите англичани са постигнали вековни резултати, те са имали ума, опита, хитростта и великия флот да направят нещо неповторимо в човешката история надминавайки португалци, испанци и холандци, а представители на лондонското сити биха превърнали всяка колония в същия успех за който като потенциал пише Форбек.
цитирай
8. germantiger - +
24.02 02:04
Колониите не са само грабене - те са грижи, отнемане на ресурси, на млади погубени животи, някои и гениални

Колониите преди да ги имаш си положил усилия, кръв и пот да направиш флот, да вдигнеш хора на себеотрицание и саможертва, посел векове да владееш тези колонии в борби с кой ли не пак и пак

Англичаните са били полудиви англо-сакси дошли на британските острови - тогава не са имали колонии! За да стигнат нивото на велика сила, те са направили и постигнали това, което почти никой друг не е сторил и направил ВЕКОВЕ НАРЕД.

Само прост източен боклук може да не съзира това, а тук има бол такива боклуци!

НЯМАМ ПРЕДВИД ТЕБ ДИДАНОВ! В никакъв случай, а маса други русолюбци и западофоби.
цитирай
9. veilet - Фацит...
24.02 08:00
Стратегията и бойното снаряжение на "белия" войник няма да коментирам. Изводът от прочетеното ни насочва към мисълта за физическата устойчивост на "чернокожия" войник и неговата вродена адаптивност на физическите и атмосферни условия като важен показател в развоя на битките в противовес на "белия" му събрат. В обратна пропорционалност е развит фактора "осъзнатост" за двете раси. Може би е добре да се обследват като последствия именно тези малки камъчета, които не рядко обръщат колата.... Поздрави!!!
цитирай
10. leonleonovpom2 - Здравей, германтигър!
24.02 09:00
Шеговито, отиваш в другата крайност, че колонизаторите са благодетели! Истината е винаги някъде по средата!
Да, безспорно са цивилизовали местните, те са приели и харесали начина им на живот ,но това си има цена!
Колониите дават евтини ресурси и евтина работна ръка-например робите в Америка!
Половината злато в света е от ЮАР и Катанга-Конго Повече от половината диаманти са от там! Русия също е колонизирала Сибир, най големият световен източник на суровини!
Германия късно се включва в преразпределението на света и за нея са останали не особено привлекателни места-Намибия-Руанда-Бурунди, Танганайка, Того и Камерун, ако се не лъжа....
Коментирах в постинг-на Белгия е "дадена" Катанга, която в никакъв случай не може да се сравни с Намибия

Българите са друг сорт да, наричани са империя, заради големината на държавата, но и папата отбелязва в писма до Емерих Унгарски, който иска кръстоносен поход срещу Българите-заради отнемането от Унгария на Белград и Браничево Че е взел Калоян земи, заселени с Българи и, че повече няма да го закача!
Ще рече, че Българите търсят земи с Българи
А историята ни е толкова изкривена, че всякакви тълкувания са възможни
Иначе не оспорвам и се възхищавам от германския дух и гений-по ред на важност според мене-в науката, в техниката, спорта.... и на последно място по важност- германецът като войник!
Намибия е подигравка с Германия тогава и това преразпределение е една от причините за ПСВ Ако е трябвало то да е нормално-Намибия -на Белгия а Катанга- на Германия!
цитирай
11. didanov - е как да коментирам при теб
24.02 16:28
като дори и един добронамерен коментар води до болка познатото и дразнещо "вий българите... и т.н." става дума за германци срещу англичани - описваш как германците със своите аскари бият британците с техните индийци като "чувал с брашно" и аз съм склонен да се съглася. Съгласен съм и с коментара на Леон по-горе.
цитирай
12. germantiger - ...
25.02 09:28
Няма нищо болезнено в коментара ми, а само истини!

Истина ли е, че маса българи в блога имат ограничено и невежо мислене за колониалната система като мислят за нея като само ограбване и нечия вина - британска или американска впоследствие - истина е.

Истина ли е, че маса българи нямат познания за колониалната система и завладяването не само на Новия свят или южна Америка - истина е.

Леон разбира се, греши, защото се е заблудил или е написал една неистина - той е споменал, че аз едва ли не намирам колониалистите за благодетели - от коментарите ми ясно се вижда, че аз НЕ ги намирам за такива.

Също така той е в грешка, че българите търсят земи с българи - разселването на българите в македония, в дунавска България, в мала Азия, в две локации в италианскаите земи, в Панония, по горното течение на Волга са места без българи преди идването им.

Ти диданов чел ли си в блог.бг постинги за подвига на конкистадорите, за постиженията на колониалната система, за английски я флот и делото на колонизатора, чел ли си положеителен постинг за Писаро, за Кортес примерно - не, нали?

Чел ли си постинг, кото изтъква положително в колониалната система - не?!

А иначе аз съм съгласен с Леон в частта му за Калоян, там му се доверявам, аз специалист не съм, както съм съгласен в някои пунктове с твоя коментар също. Приемам като полезно инфо от Леон това за разпределението на колониите и в това нямаме разлика.

Забележи диданов, аз изрчино посочих няколко пъти, че намирам колониализма за несправедлив.

ЗАЩО ИСТИНАТА Е НЕУДОБНА и можеш ли да ме обориш с аргументи - убеден съм не.

П.С.
Просто взех повод от коментара ти, за да развия друга тема и мои наблюдения в блога през годините по въпроса за колониалната система, защото тя има своите легенди, подвизи, герои и чисто икономически постижения. За тях аз от българи в блог.бг не съм чел - чел съм само колко "гадни грабители" били западняците.
цитирай
13. germantiger - ...
25.02 09:46
Не аз, а самите вие сте често обидчиви от истината.

Какво в написаното от мен не е истина - маркирах само истини:

- споменах няколко пъти, че колониализма е НЕсправедлив - истина

- споменах поне на 2 места, че германците нямат място в Африка - истина

- споменах, че колониланата система е непозната като познание и постижения в детайл за блогърите тук - истина

- споменах, че освен лошото - колониалната система е ПОДВИГ, СМЕЛОСТ, СЕБЕОТРИЦАНИЕ, СТИХИЯ, ИКОНИМИКА, ДОРИ КУЛТУРА - истина

- споменах, че тя е дело на доктрина, флот, сила, вековна борба, че тези които са я сътворили преди да я имат са били дори бедни и никакви - истина - да пояснявам ли, че лондиниум е бил честокол, един "коневръз" с вал и тогава англичанина е тръгнал от почти нищото за да завземе половината свят - пак истина

та коя истина обижда? или те засяга обръщението, че споменавам българите в блог.бг и някои в живота които чувал?

- споманех, че всеки е грабил в историята, като дадох пример с германските варварти в края на рим и викингите, хуните като масови грабители - истина

- споменах за това, че българите също са грабили макар в ограничени размери - грабили са с рейдове описани в извори може би 3 века преди Аспарух на Балканите - истина в извори

кое от всичко маркирано от мен не е истина?

и както казах особено ценя твоите коментари, както и в написаното от Леон за Калоян и разпределението на колониите нямам спор - напротив, сега благодаря за допълнението
цитирай
14. germantiger - ...
25.02 09:54
Независимо от нашите различия аз особено ценя теб диданов и барин в секция история

Също така Леон в секция история що се отнася до автохтонната теория за траките - българи, той е човека, който ако го няма и не пише - секция история ще залинее, дълго време той беше един от малкото активни по тази тема и все още е този който държи фронта, а това аз ценя
цитирай
15. leonleonovpom2 - Благодаря ти, Митко!
25.02 14:08
Обръщам се на име ,което е знак, че изключително ценя, което си написал!

Така е, не се боря за пари или признание, само за една добра дума!

Хубав ден!
цитирай
16. planinitenabulgaria - Навсякъде след англичаните в колониите им те оставиха разруха поради грабежа
25.02 21:30
над страните. Давам пример с Индия, която вкараха във ВСВ, а на всичкото отгоре на една провинцшя взеха всичкте храни за да ги откарат на гърците. От град умряха 5000000 индийци, за които Чърчил каза, че ги мразел. Ако германците бяха "колониалистите", щяха да оставят сле себе си уредени държави.
Благодаря за постинга, по същество дообразователен за мен.
цитирай
17. didanov - не става дума нито за неудобната истина
25.02 21:41
или някакви въображаеми "опити" за пробване(????)
обикновено се опитвам да не се отклонявам много от темата на постинга, за да се получи стойностен диалог..но когато дискутираме лично с теб ще съм благодарен да дискутираш с МЕН а, не да ме слагаш под общото "вие българите..."
Колкото до колониализма, не съм се интересувал от тази тема и нямам някакви задълбочени познания освен някои книги или филми (сещам се за "Черни платна").
цитирай
18. germantiger - ...
25.02 21:58
Задрвей Леоне.

Молбата ми е да не ме наричаш Митко, защото това ме дразни.

Все едно аз да се обърна към теб на Иванчо, което не отива на годините ти.

Казвай ми - Митак, разбира се, ако желаеш

Казвал съм неведнъж, че без теб блога в секцьия история ще осиротее забележимо, освен това не се сещам за друг автохтонист така последователен и активен като теб, в блога останаха малко активни блогъри в секция история - освен идиоти като маркнатан и на моменти рустам, които разбира се, нямат общо с история - те са извън сметките ми
цитирай
19. germantiger - към планинитенабългария
25.02 22:01
Не познавам тази конкретика на финала на колониалната система, запознат съм с финала в Алжир, но то е друга тема и в друго направление са ми познанията.

Предполагам си прав, че германците биха оставили след себе си по-уредени колонии и биха се отнесли по-справедливо с населението в тях отколкото англичаните.

Да не забравяме обаче и друго - германското изтребление на гереро, ликвидирането на бунта на хотентотите итн, така-че не можем да бъдем сигурни какво би било.
цитирай
20. germantiger - към диданов
25.02 22:04
Извини ме за мнителността ми - често съм мнителен към българи, а също и към германци защото мисля, че познавам двете нации днес, може и да се заблуждавам, че ги познавам.

Често вземам повод от коментара или думите на някой и развивам "моя си тема", така се получи и с твоя коментар. Ще се опитам да маркирам когато правя това към теб и да избягвам обобщенията без изрично да съм ги посочил.
цитирай
21. germantiger - благодаря ти за коментара вайълет
25.02 23:38
veilet написа:
Стратегията и бойното снаряжение на "белия" войник няма да коментирам. Изводът от прочетеното ни насочва към мисълта за физическата устойчивост на "чернокожия" войник и неговата вродена адаптивност на физическите и атмосферни условия като важен показател в развоя на битките в противовес на "белия" му събрат. В обратна пропорционалност е развит фактора "осъзнатост" за двете раси. Може би е добре да се обследват като последствия именно тези малки камъчета, които не рядко обръщат колата.... Поздрави!!!


Преди 20 века същата вроденост са имали германците и тя е описана от бол римляни, но към северните условия още по-жестоки от горещините в африка например.

Както знаем цивилизацията отнема атавизма и срастването с природата, но дава разум и чувственост, най-простичко казано.

Впрочем - "природен" войник почти никога не може да надделее над разумен, ако обаче разумния е подготвен и мотивиран до крайност.

Ума винаги ще победи естествената сила.

Когато естественото бие ум, то това е в особени условия, случай и когато ума НЕ е мотивиран и мобилизиран или е хванат неподготвен и изненадан.

За това винаги мотивирания, взел насериозно задачата си и обучаван вкл. в природа бял войник ще е нива над всеки черен, винаги римлянина ще е над салическия германец и винаги германеца ще е над руснака във всв.

П.С.
Най-добрата е комбинация е подобие на Хитлерюгенд - вземаш разумен, умен материал, мотивираш го до крайност и го приближаваш чрез обучение до природата и естествената сила - така вземаш материал от цивилизацията, но го възпитаваш НЕ във вредните й "странични ефекти".
цитирай
22. monarh1991 - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%AF%D0%BC%D0%B1%D0%BE%D0%BB
26.02 16:51
Много интересни неща, благодаря за постинга, Тигре! Намерих нещо от нашата история, което има връзка с този велик военен, в заглавието на коментара съм сложил линка към статия от българското уики, понеже в самите коментари не се отварят никакви линкове - ,,По време на Първата световна война най-южната военна база за дирижабли на Централните сили – Ямбол – се оказва отправна точка за една специална мисия – полетът на бойния дирижабъл „LZ 104“ (с тактическо обозначение „L.59“). „Das Afrika-Schiff“ – транспортен въздушен кораб на немските Имперски военноморски сили, пристига от Фридрихсхафен на 4 ноември 1917 г. Задачата му била да осигури неотложни доставки (боеприпаси, медицински принадлежности и др.) за силите на генерал-майор Паул фон Летов-Форбек в Германска Източна Африка, в рамките на еднопосочен полет без междинно зареждане. След два неуспешни опита да се насочи към целта си, на 21 ноември 1917 г. „Das Afrika-Schiff“ успява да поеме по планирания маршрут на юг – Одрин, Мраморно море, крайбрежието на Мала Азия и о. Крит. Мисията била преждевременно прекратена на 23 ноември поради влошаване на положението на немската колониална власт в Източна Африка, което поставило под въпрос крайния успех на това начинание. Цепелинът се завърнал в Ямбол на 25 ноември, след 95-часов непрекъснат полет (рекордно за времето си постижение) и 6 800 km изминат път."
цитирай
23. germantiger - ...
26.02 17:13
Не знаех за тази прелюбопитна подробност

Сърдечно блг за КОНКРЕТИКАТА, ценя такива детайли
цитирай
24. barin - Здравей, Тигре. Споделям напис...
27.02 06:44
Здравей, Тигре. Споделям написаното от planinitenabulgaria, че англичаните не стопанисват добре колониите си. Дори като ги разделят стават косвено причина за много войни между колониалните държави. Германските победи в Африка се свързват основно с Ромел, наричан"Пустинната лисица". Доста трудно успяват да се справят с него съюзните сили. Другите победи на германците са свързани със завладяването на колониите, които губят след Първата Световна война.
Поздрави!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: germantiger
Категория: История
Прочетен: 2474025
Постинги: 203
Коментари: 7312
Гласове: 17882
Календар
«  Май, 2018  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031