Постинг
30.06.2017 18:05 -
Няколко бисера от старата българска поезия
Автор: atil
Категория: История
Прочетен: 5532 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 30.06.2017 21:54
Прочетен: 5532 Коментари: 0 Гласове:
8
Последна промяна: 30.06.2017 21:54
Копнеж
Ела да ме целунеш с устни,
солени от любов и сънища.
И голото ти тяло няка
се слее с пясъка горещ!
Отдай на вятъра косите си,
развени като златно знаме!
В очите ти зелени цяло
приижда светлото море.
Гали ме с пръстите на слънцето,
избягала от родна къща,
за да намериш в мен едно
стихотворение безкрайно!
За да съзрем в халюцинация
под небосвода на Созопол,
окичен с огньове на кораби,
заченатата дъщеря.
Б. Божилов, 1923 г.
..................
*********************************
Вечност
Обърнал гръб на прилива и фара,
мъжа се връща бавно на земята.
Изкачва се по уличката стара
и блъсва с две ръце вратата.
Жената писва, радостта дочула,
По дървените стъпала дотичва.
И дъха на пране и лавандула.
И става хубава като момиче.
Под мишницата му навряла чело,
тя мисли, че самото слънце я прегръща.
А той лежи на бялата постеля,
доволен, че не тътне, не пътува къщата.
Заспиват заедно. И месеца забожда
окото си в кревата им.
И тя сънува бъдните си рожби.
А той сънува пак водата.
И оня тънък скреж на пяната усеща,
полазил по прасците му корави.
И се върти в съня си.
И не му достига нещо -
закотвена за камъните, къщата не плава.
Играят пак вълните, пролетнозелени.
И свирят, свирят ветровете.
И пее - от бащите наследено -
пулсира под ребрата му
морето.
Събуждат се. Обагря ги зората,
през вехтото перде избила.
Под стъпките му се изнизват стъпалата.
И с него сякаш си отива
женската и сила.
Обърнал гръб на уличката стара,
сбогувал се на бързо със земята,
мъжа върви към лодките и фара.
И вик на гларуси подире му се мята....
Надя Кехлибарева, 1933 г.
......................
*******************************
Краят на юли
На юли стапя се небето.
Морето в юли се разтапя.
Бледнее фантастично светъл
трагично виолетов запад.
Смокините предлагат листи
на всяко весело момиче.
но всички те са оптимистки,
покрай морето се събличат
без предразсъдъци и плахост.
Защото краят е на юли.
Гърдите им сияят златни
като узрели малки дюли.
А дюлите в листата също
наливат сладострастно форми.
в напуснатите душни къщи
дъхът на есен се оформя
от самотата, и от тези
сияния в трагични гами.
Безмерен блясък на магнезий
гори огромен и безкраен.
Но скоро той ще се фиксира
в листата жълти на септември,
когато август заумира
по вечните закони древни.
Надменно, сякаш че в пиеса
от Шекспир, с блеснала рапира
по сцената ще шества есен
със сивия си смях безпирен.
Чудатост има ли в това, че
сега, в триумфа жълт на юли,
за есента си мислим в здрача,
пронизан с малки живи дюли?
Б.Божилов, 1923 г.
................
По документи за турското робство. Защо т...
"Развитието" на България
САЩ провокират война срещу важен съюзник...
"Развитието" на България
САЩ провокират война срещу важен съюзник...
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
Блогрол
1. Българските малцинства и общности в чужбина
2. Балкарска кула
3. Двери БГ(Православен сайт)
4. Велики учени(нобелисти) за вярата в Бога
5. Профила ми във Фейсбук
6. Истината за българите от Старото Отечество
7. Страницата на Джагфар Тарихи
8. ЖИВAТA ПAМЕТ: Блог за българска история + Чaсти от неиздaдените у нaс 2 и 3 том нa сборникa Джaгфaр тaрихи - нa бългaрски и руски език
9. ВЪЛЧИ ВЪРВИЩА (групата ми във Фейсбук)
10. Канала ми в ю туб
2. Балкарска кула
3. Двери БГ(Православен сайт)
4. Велики учени(нобелисти) за вярата в Бога
5. Профила ми във Фейсбук
6. Истината за българите от Старото Отечество
7. Страницата на Джагфар Тарихи
8. ЖИВAТA ПAМЕТ: Блог за българска история + Чaсти от неиздaдените у нaс 2 и 3 том нa сборникa Джaгфaр тaрихи - нa бългaрски и руски език
9. ВЪЛЧИ ВЪРВИЩА (групата ми във Фейсбук)
10. Канала ми в ю туб