Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.03.2016 18:28 - Един от 18 милиона - ГЕРОИЗЪМ 12
Автор: germantiger Категория: История   
Прочетен: 8074 Коментари: 22 Гласове:
26

Последна промяна: 23.03.2016 22:18

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 ГЮНТЕР ХАЛМ

Един от 18 милиона


„Да казваш цялата истина без да украсяваш, си длъжен първо на този, които действително дълбоко уважаваш."
Александър фон Хумболдт


image

Така беше преди, днес араба вършее в "германията" и всеки друг мигрант също


     ИЗБРАНИЯ – аз не вярвам в избрани хора, не вярвам в избрани народи или избранници на Съдбата, но точно така много хора биха нарекли героя в този постинг. „Единиците” сред много, хероите за които Холивуд, световното кино и никога германското, не прави  филми.

ГЮНТЕР ХАЛМ... През цялата Втора световна война през Веермахта преминават 18 милиона служещи, като сред тях само 7 100 са наградени с Рицарски кръст към Железния. Ще рече кавалери на РК стават единствено 0.0395% от милиони. Нещо повече – "обикновените" войници удостоени с тази награда са само 252 ! Как ви се струва точно 252 от 18 милиона?! Точката ще сложа с факта, че от всички тези 252 войници само 6 са наградени като редници! Един от тези 6 е Гюнтер.

ГЕРОИТЕ преди Халм: Първия кавалер на РК от войниците е бил Хуберт Бринкфорт. На 27 май 1940 г. той и неговия разчет с пто отразяват британска танкова атака на албервилския плацдарм, като за 20 минути ликвидира 9 английски танка. Първия „прост войник” удостоен с РК в Африка е Арнолд Хюбнер, мерач на 8,8 см FLAK/ като пто, който на солумския фронт през цялото сражение унищожава 24 британски танка.

image

 8,8 см FLAK Flieger-Abwehr Kanone, но тук "преквалифицирано в противотанкова роля като Panzer-Abwehr Kanone в Русия, реших че това преди разказа за пустинята, ще е контраст като изображение. Позицията е камуфлирана, "обръчите"/кръговете на ствола са поразените руско-съветски танкове!

ЕДИН ОТ ШЕСТ - предисторията

„Честта на войника и неговия дълг са над всякакви разсъждения за вината. Този, който е подчинил своите действия на верността към другите войници, който с непоколебимо мъжество и трезв разум е издържал всички изпитания паднали на неговия гръб, той има неуязвимо самосъзнание пред хулите и клеветите.”

В началото на книгата от Инго Мьобиус и самия Гюнтер Халм се разказва за неговото детство, за родвете на баща и майка. Иде реч за първите му спомени, за вярата му в Санта Клаус/дядо Коледа, за семейството, детските страхове, игри, изкачането на планини, семейните излети, риболова с баща му, за училището. Всеки понеделник децата са събирани на молебен преди уроците и се е почитала паметта на загиналите в ПСВ възпитаници на училището, в часовете по история се е обсъждал жестокия Версайски договор (днес това в "германия" е "почти" забранено и тя вече е убита като съзнание и патриотизъм почти напълно).

Халм разказва за своя късмет – първия път със случаен лотариен билет печели голямата награда - нов велосипед, а на следваща лотария малкия Гюнтер печели жива гъска. Започва да тренира гимнастика, лека атлетика и понякога футбол. Обичал да язди... прасе въобразявайки се, че е на кон, с възрастта възсяда такъв, разказва за един вол, седем крави и здрав бик. В разказа му става дума за братовчедите, за това как единия играе Фридрих Велики в костюм, за друг, който бил ученолюбив от малък и след войната става декан на медицинския факултет във Франфуртския университет. Градчето им става курортно и получава „титлата” Бад, след което се нарича вече Бад Мюндер, след това започва да посещава детски лагери, Хитлер е на власт, на сборовете учат за херцог Видукинд и Георг фон Фрундсберг, отрядите им получават тези имена, състезават се, сбиват се, крадат си знамената итн.

„Децата от юнгфолк са безстрашни, верни, искренни, те са истински другари, ловки като ловни кучета, гъвкави като кожа и твърди като стоманата на Круп. Честта е над всичко.” – девиза им тогава. „Тогава нямаше мобилни екотоалетни... тогава ние сядахме около лагерния огън... на края в ноща всички прескачахме жаравата... Ние се чувствахме свободни, обичахме спорта... научихме се, че освен правата имаме и задължения. Този, който командваше, преди всичко трябваше да се научи да се подчинява. Отстъпвахме място на старите хора в транспорта, беше забранено да си държим ръцете в джобовете... И въпреки всичко не усещахме натиск на чужда воля, напротив, ние се гордеехме с нашето поведение, умения и чувство на общност.”

„Преди да стана войник, девойките не заемаха почти никакво място в живота ми... Наистина, когато навърших 15 години, се появи приятелка. Нейното име беше Маргот. От спестените с голяма мъка джобни й купих мъничко сребърно украшение... Не зная дали е преживяла бомрадировките на Хилдесхайм. После се запознах с Илзе. Вечерта ходихме в парка, седяхме на пейките... накрая я попитах, може ли да я целуна. Тя едва чуто промълви „да”, аз хванах първо ръката й, но после бях разочарован. Тя така силно стисна устни, че с целувката нищо не се получи... След войната аз проучих нейния адрес и я посетих. Илзе беше станала актриса в театъра на Хилдесхайм и ми показа всички статии писали за мен, които е събирала  през годините... Аз бях почитател на изкуствата и не пропусках нищо. Оперетите „Цигански барон”, „Веселата вдовица” и „Синята маска”... но най-грандизоното събитие което наблюдавах беше в операта на Хановер – „Лоенгрин”. Цялата атмосфера, декорациите, изпълнителите, музиката, но най-вече съдържанието остави в мен незабравимо впечатление.”

След това Гюнтер Халм пише как се учил да управлява и разглобява мотоциклет БМВ 175, как бил оставен да повтаря 7-и клас през 1939 г. И как баща му намерил място да чиракува при един майстор. Повтаряйки класа и марпширувайки заедно с по-малки от него, той моментално пременя отношението си към ученето. Взема масторска степен само за 2 години, явява се на изпити и ги издържа с отличен. Получава разряд, започва работа във фабрика, където правят военни термоси (по-късно точно такъв ще му се „падне” в Африка), в завода ги посещават героите от Ебен Емаел хауптман Витциг и щурмбаанфюрер Кох – двамата с Рицарски кръстове (какъвто ще получи в бъдеще самия Гюнтер) а тогава слушащ и гледащ с въхищение елитните бойци.

„Ние свято вярвахме в това, което ни се казва и когато Адолф Хитлер правеше посещение в градовете, това винаги се превръщаше в събитие. Той се движеше стоейки прав в типичен военен автомобил, не в бронирана лимузина като днешните политици. Улиците бяха пълни с възторжени хора хвърлящи цветя. Никой не принуждаваше хората да отиват на тези митинги, както днес в режисирано шоу... Ние бяхме преизпълнени с чувство на гордост за нашия Фатерланд, ние бяхме готови да пожертваме живота си за Отечеството.”

„Моя братовчед Хайнрих Шнур, сина на леля Берта, беше участвал в сраженията във Франция от 3,7 см противотанково оръдие беше успял да порази 2 танка... Още тогава аз вече бях решил кой род войски да избера...” Доброволците във Веермахта са можели да избират войските в които да служат и за това младия Гюнтер се записва, а вечерта съобщава на майка си: „Мамо, аз заминавам в Брауншвайг, за да служа в противотанков батальон.” И тогава тя със замах ме плесна с кърпа която държеше и започна да плаче. „Мамо, какво има?” изумен я попитах аз. „Може би, повече никога няма да те видя?” борейки се с риданията си ми каза тя. – Ако останеш в Хилдесхайм, мога поне всяка вечер да ти готвя картофи. Днес сам аз съм баща и разбирам какво е вълнувало майка ми... Баща ми за разлика от нея прие всичко спокойно. Той сам бнеше прослужил 14 години, беше преживял Първата световна война и често ми разказваше за войнишките години. Аз можех да го слушам без край, само филмите за войната не приемаше насериозно и казваше, че са долна лъжа.”

Разказа на Гюнтер Халм продължава с обучението му като войник, оправянето на спалното, прогонване на дрехите, дъждовете в които от ботушите си изливат вода до горе, как го наказват, как го карат да бяга назад – напред пред един гараж – легни – сдтани – пак легни – пак легни, бегом... как чистил ботушите на началника но не просто така до блясък, малко било – така 5 пъти... Копаели окоп за оръдието, ръчно вкарвали оръдието на позиция и го извличали оттам по няколко пъти, в противогаз лазели в пясък часове, разглобяване и сглобяване на затворния модул на оръдието, отделно работа с оптичния прицел, владене на карабина, стрелби с нея и оръдието, строева подготовка също, чистене на коридор на колене в противогази... Халм разказва как не се стремял да е първи, а добре пресмятал силите си без да се откроява и без да изостава за разлика от някои, които искали да са първи във всички дисциплини, но това просто физически не било възможно и се проваляли. „Ние бяхме на предела на силите си. Едва по-късно ние разбрахме, че това не беше някакво заяждане от инструкторите или просто така за да не мързелуваме, а беше елемент от подготовката ни в екстремни условия, което впоследствие ни предпази, съхрани, а и спаси живота ни... 20-и август беше клетвата ни... Командира произнесе реч, в която ни напомни за войнишкия дълг и за честта да си германски войник. Той говори за верността, за Отечеството, за уважението към противника, за Хаагската конвенция и най-вече за уважителното отношение към към гражданското отношение на покорените страни... В края на ритуала прозвуча „Das Deutschlandlied”...

След отпуската е насочен към автошкола, обучава се на камион, на верижен автомобил влекач, съобщават им, че ще бъдат пратени в северна Африка, анализират им кръвта, изучават тропически болести, независимо от бъдещето им локация през подготовката провеждат 20 км маршове в сняг при - 10 гр., когато се стопля провеждат занятия на пясък. След това преминават месечен курс на аклиматизация в Неапол, учудват се на италианците, които обикновено малко работят, но седят често пиейки пред домовете си, харесват италианския вермут и киянти. Учудват се на безхаберието, предполагат, че в пристанището е пълно с шпиони, постепенно „свикват” с горещия но влажен въздух, както с пламите и „пейзажа”. Летят първо до Крит и оттам до Дерна, континента Африка!

image 

ЕДИН ОТ ШЕСТ – историята

„Над пустинята се издигаше постепенно слънцето. Бързо започна да се стопля. След само няколко минути температурата започна да се качва от 18 градуса за да достигне 45. А около нас нямаше нито една сянка... само пясък, ярко-синьо небе и жегата на слънчевия диск до бяло... ние дори не можахме да се изпотим, всяка капка течност моментално се изпаряваше, а дрехите ни се покриваха с бели петна от солите в нас... колбасите потъмняха... а моя хляб намазан с мармелад беше покрит с три слоя мухи... Колкото и да се стараех, не можех да отхапя къс от него без мухи... Бегом марш с картечница през тялото, залягай, ставай, пак бегом и това на 40 градуса горещина... стрелбище на брега на морето... Мишените бяха плаващи – клатушкаха се над водата на различна дистанция... До тогава на мен не ми се бе случвало да стрелям с картечница още повече от бедро. Аз не съзнавах какво е това картечен откат. Картечницата се отклони в ляво и за малко да положа на земята цялото началство! Видях побелелите им от ужас лица. На мен от страх ми омекнаха краката... В резултат на това решиха да ме накажат – докато моите другари се къпеха в Средиземно море, аз трябваше да пълзя като змия по нажежения пясък.”

Екипа на Гюнтер Халм получава трофейно руско ЗИС – 3, това е 76,2 мм оръдие, но до момента те не са ползвали нито обслужвали такова... „До колоната имаше 800 м, машините се движеха плътно, на минимална дистанция. Аз се прицелих и стрелях. Поразихме един камион, а войниците от него скачаха на пясъка и бягаха. В същото време и ние се оказахме в незавидно положение – з апърви път имахме работа с това оръдие – краката на лафета не бяха закрепени и вследствие на това ние „отлетяхме” на 3 м назад с оръдието от отката... Стреляхме пак и още един камион беше обедвижен... но след нашия истрел ствола остана да стърчи към небето , пах и пясък го бяха замърсили също...”

Впоследствие разчета се запознава с артсистемата, пристрелват оръдието, в жега рият позиция за него, укрепват го и го маскират. „Точките се приближаваха... Покрай нас премина разузнавателен брониран автомобил... Сред седящите в него беше генерал-полковник Роммел... той наблюдаваше британците с бинокъл. А в това време те се приближаваха. Вече бяха различими, че са танкове, около 40 машини... Бойния ред огллавяваха два командирски танка, които ралзичихме по вимпелите. Точно тогава Роммел извика: „Момчета, не ги пропускайте!”. 100 метра зад нашето оръдие той скочи от своята машина и опита да се прикрие... Аз със снаряд в ръце стоях в дясно от оръдието ни. Нашия унтер-офицер изкомандва:”Огън!”. Този път оръдието устоя,м откат почти не почувствахме, ние добросъвестно го бяхме закрепили в пясъка, което ни струва много усилия... Когато ние за трети път не улучихме, аз не издържах: „Ханс, дай аз да пробвам!” Бързо заех мястото на мерача и реших да променя дистанцията на стрелба, която беше зададена абсолютно грешно – в този момент напшия унтер отново заповяда „Огън!”. Нашия пълнач Герд Прокорни дръпна спусковия шнур, аз не бях успял добре да седна и от изстрела крака ми беше притиснат между колелото и самото оръдие, разбира се и този път ние бяхме стреляли по въздуха. Аз бях вън от кожата си и изкрещях на унтер-офицера: „По-добре аз ще давам командите!” Дистанцията беше установена на 2 500 м, а британските танкове бяха успяли да се сближат на 800м, тразбира се, че не ги учлувахме. Линията на виждане, обзора от оръдието беше много ограничена вследствие тесния процеп в щита на оръдието, едва ли имаше 10 градуса. С дясната ръка на ръкохватка с механизъм аз движех положението на оръдейния ствол нагоре-надолу, а с лявата по хоризонтал или ъгъла от място. Коригирайки ъгъла, аз нацелих танк в прицела и заповядах: „Огън!”, „Попадение!” – извика лейтенант Скубовиус. Аз бързо насочих прицела и ордието към следващ втори танк. Изстрел и още една поразена машина. След това английската колона маневрира и се отклони в пустинята далеч от нас... Отнякъде изникна Роммел: „Отлично изпълнено, момчета!”... За моето поведение по отношение на унтер-офицер Ябек, никой нищо не спомена и не каза дума... Ние с Герд горяхме от нетърпение да огледаме ликвидираните от нас машини... буквално се вцепенихме от ужас. Пред очите ни бяха две уродливи и обезобразени до неузнаваемост тела от английски екипаж. И това в резултат от моите изстрели!” Нататък Гюнтер Халм разказва за победата при Тобрук, за английските ранени за които се грижели германски санитари, за картината на английски погром, потопените кораби, горящите складове итн.

Бойни епизоди „След няколко часа труповете се надуха на горещината и увеличиха размера си едва ли не двойно. Воня на месо, мирис на изгоряла гума, бензинов и барутен нагар, и отново тази жега – трудно можехме да дишаме. Почти една седмица ни преследва тази смрад, тя се бе пропила в нас, в дрехитем дори в храната... Навсякъде пръски пясък, навсякъде паднали другари. А ние се носехме напред, падахме в пясъка, скачахме и пак се хвърляхме напред. И всичко това в 45 градуса жар.”

„В прахта и дима нищо не можехме да различим. Когато обстрела спря и прахта започна да сляга, ние разбрахме какво всъщност става. Насреща ни се движеше танкова колона. Машините следваха една зад друга... До най-блкизкия танк имаше 50 метра... Ние насочихме оръдието 45 гр. Вдясно, стреляхме и с първия изстрел поразихме първия танк. Но веднага след това оръдието ни хвърли 3 м назад. Многодневните опити да го закрепим явно бяха неуспешни, а колелото отново ми натисна крака. Аз не обърнах внимание на болката, съсредоточих се в прицела, нацелих още един танк и извиках: ”Огън!”. Гръмна изстрел, но аз предварително се дръпнах от оптиката за да не разбие челото ми след откат. Още преди да утихне звука, аз пак се метнах на мястото за прицелване и изнрах следващия танк, дадох следваща команда за стрелба. Без да спираме ние стреляхме пак и пак, изстрел след изстрел. Действахме хладнокръвно, чисто механически, като автомат, без да изпитваме никакъв страх от раняване или смърт. В главите ни кънтеше само едно: Стреляй! Стреляй! Стреляй! Двама от напите лежаха на краката на лафета за да го укрепят поне малко, трети зареждаше, друг носеше снарядите... Британските танкове имах ограничен обзор и не успяха бързо да определят кой стреля в тях, но когато ни фиксираха се почна! Няколко снаряда пронизаха щита на оръдието. Пълнача – номер три в разчета/прислугата на оръдието – зави от болка. Аз видях, че му е откъснат мускул от прасеца, изтичаше кръв. Хвърлих се да му помогна, но ме изпревари един от другарите и почна да го влачи към позицията на второто оръдие... Другите продължихме да стреляме. Чувството за време се изпари. И пак попадение в щита на оръдието ни, секунди след това второ. Ние не обръщахме особено внимание, продължавахме да се прицелваме и стреляме. С края на ухото мичувах свистенето на британските снаряди – те пропускаха, повечето не улучваха. И в този миг едва отдръпнал се от оптиката, покрай мен профуча изтръгнатия прицел на оръдието. Нищожна част от секундата реши да живея или загина... Аз се хвърлих по очи в пясъка и докато пълзях покрай лафета, той отново отскочи назад. Аз бях без каска, просто не успях да я сложа сутринта в бързината и почувствах как лицето ми се облива в кръв... Аз усещах лепнеща и топла кръв, внимателно опипах лицето си и се убедих – в черепа ми имаше фрагменти/осколки/частици... (Преди десет години ми правеха рентген и се установи, че един фрагмент, не по-голям от нокът, през всичките тези години все още е останал под черепната ми кост, тялото не го е изхвърлило.) Втория разчет с оръдие също беше ликвидирал един танк. Британеца се е опитал да ни обхване, не подозирайки за второ оръдие. В този момент чухме характерния вой на нашите пикировчици. Трудно е да се опише какво последва. Ад в чист вид, няма как да го наречеш иначе... Английския танкист от унищожения по-близо танк се просна в пясъка. Той беше ранен и то тежко. Двама от нашите прибягаха към него, за да му помогнат, но вече беше късно. Англичанина посика пистолет. Ние го оставихме сам и той се застреля в главата. Ето такава беше войната, жестока, не знаеща пощада, и въпреки това постъпката на противника не ни остави равнодушни... В щита на нашето оръдие регистрирахме 9 пробойни – резултат от преки попадения, прицела се въргаляше някъде зад нас в пясъка сред празните гилзи... Ние оцеляхме. Уви, напшия пълнач беше починал от загуба на кръв на път в тила. Моя приятел Герд Пркорни едва можеше да говори, също го пратиха в болница, няколко дни след това той също умря от дифтерит.”

Кого е победил Гюнтер Халм и хората му – 40-и и 46-и Кралски танкови полкове със 120 машини едва дошли в Африка, без опит, без навици в пустинята, макар много и свежи. Този бой става на 22 юли 1942 г. на хребета Рувейзат. ЗА ПО-МАЛКО ОТ 2 МИНУТИ ГЮНТЕР ХАЛМ УСПЯВА ДА РАЗБИЕ 4 БРИТАНСКИ ТАНКА, ОБЩО В БОЯ ОРЪДИЕТО ПРОИЗВЕЖДА 14 ИЗСТРЕЛА И УНИЩОЖАВА 9 ТАНКА (8 „Валънтайн” и 1 „Матилда” – това са британските отчети, англичаните твърдят, че Халм е ликвидирал 9 техни танка, докато германците докладват, че техния човек е унищожил „само” 7, дори по-малко от заявеното от врага). ОСВЕН ТОВА ЛЕКИ ПОВРЕДИ ИЛИ ОБЕЗДВИЖЕНИ ОСТАВАТ ОЩЕ 7 МАШИНИ, КАТО 1 ТАНК Е УЛУЧЕН ОТ ВТОРОТО ОРЪДИЕ. ОБЩО В БОЯ ГЮНТЕР ХАЛМ СТРУВА НА АНГЛИЧАНИТЕ 15 ТАНКА! Полковник Херберт Еверт от скална височина наблюдава случващото се, той се свързва и иска удар от пикиращите бомбардировачи в помощ, пак той дава сигнал на танковете от неговия полк да контраатакуват. ЗА КРАТКО ВРЕМЕ БРИТАНСКАТА 23-А ТАНКОВА БРИГАДА ГУБИ ПОЧИ 100 ТАНКА, това е цената на неумнението и липсата на опит в Африка.

След това Халм разказва как е награден от самия Роммел, как не смеел да мръдне въпреки, че муха каца на носа му, как това остава запечатано в кинохрониките и фотографиите във вестници, как дори така го разпознават момичета в Германия: „Ах, това сте Вие, този същия с мухата на носа?”

„Аз бях 19 годишен, от тях 10 месеца бях войник.”

image         Гюнтер Халм в семеен кръг поколения след подвига му


         ЕДИН ОТ ШЕСТ – пост фактум

От дневника на младо момче роднина на Гюнтер: „Ние с баба ми седяхме пред радиото и слушахме новините. Изведнъж: „Рицарски кръст е връчен на войник от противотанково подразделение.” И тогава чухме познат глас – та това е Гюнтер Халм! Аз даже скйочих и изкрещях „Каквооо?!” ние не повярвахме веднага, че иде реч за нашия Гюнтер. Нима е той? Не може да бъде!... майка ми веднага намери негови снимки, на които той беше още дете, ние просто онемяхме от чутото... обикновен войник, който едва в края на април беше взет в армията, а а на фронта се оказва на 1 октомври и няма година след това става герой! Най-младия носител на Рицарски кръст в целия Великогермански Райх! Наш родственик... Цялата нощ на 7 август аз бях така развълнуван, че не можах да заспя. Веднага седнах и написах дълго писмо на Гюнтер. Писма написаха баща ми, майка ми, Дитрих. Пратихме ги на майка му, защото не знаехме номера на полевата му поща. Моментално си спомних веселите дни на 1937 г., тогава ние с него дружахме и играехме заедно. Какви бяхме тогава? Деца и толкова! Какво понятие за войната можехме да имаме...

Халм започва да получава писам от цяла Гермнаия, покани, поздравления, молби да прати своя фотография с автограф, той пише, че лежи в пъкъла на горещия пясък, че устата му пресъхва но се стреми да отговори на всички, което е невъзможно. Майка му и баща му се включват в отговорите на пишещите, разпращат снимки на сина си, а един винотърговец от Дюсселдорф – Артур Хаут ще пожертва 10 000 райхсмарки за образованието на младежа ако той преживее войната. По-късно Гюнтер Халм ще се срещне с него и неведнъж, ще види как богатия, но достоен мъж живее като аристократ, ще види колекциите му, пурите, автомобила, дори прислугата му, после ще стане сводетел как той ще загуби дома си от бомбардировките и ще живее в развалините.

Войната няма спирка: „Ние заприличахме на негри, почерняхме, отслабнахме, кожата ни загрубя, нас буквално ни налазиха пясъчни бълхи и въшки. Тези насекоми ни намираха обикновено в ноща, когато бяхме в охранение. Утрото, когато изтърсвахме униформата си, всеки от нас обикновено „улавяше” по 50-60 насекоми. Ние раздирахме пръстите и ноктите си до кръв... Не помагаше даже пръскането на обмундирването с бензин... освен това и мухите като напаст. Никакви мрежи не ни спасяваха от тях...  диария. За една нощ аз няколко пъти излизах от палатката и не винаги успявах да стигна до отходната яма... Доктора констатира субтропична амебна дизинтерия. След това започва одисеята на Халм – той преминава от болница в болница, отслабва потресаващо, почти няма воля за живот, евакуират го случайно моряци, оказва се в Атина, там за него започват да се грижат монахини, които го връщат към живота и го спасяват. Той се връща в родното си място, там е посрещнат като звезда, канен е навсякъде, на спортен тест обаче от нужните 25 точки събира едва 5, след което се амбицира и започва да качва мускули, тренира и още на следващия изпит постига 35 точки.

По-късно Гюнтер Халм се запознава с Финни Валтер, запознава се с нейното семейство, гостува им, не носи на алкохол и заспива в стаята на бащата – съветник в полицията, на гарата го изпращат всички – нейните родители, тя и сестрите й: „Това беше изумителен ден, ние с Финни се разбирахме буквално от половин дума.” Пишат си, но в един момент кореспонденцията необяснимо прекъсва! След войната Гюнтер издирва адреса и семейството и разбира, че Финни е загинала под бомбите на англо-американците. Заедно с това преминава нова подготовка, става кандидат офицер: „Учения на местност, тактическа, топографска подготовка, настъпление, отбрана, огнева подготовка и физическа също. Караха ни да пишем цели трактати по темите, да съставяме планове, в отделен предмет беше изведен тила и подвоза...” Впоследствие при занятия Гюнтер е ранен, за него се полагат особени грижи при които намира, както я нарича „втората си майка”, фрау Щулик - жена която особено се грижи специално за него, преминава офицерски курсове в Берлин, съзерцава „Травиата”, „Мадам Бъттерфлай” и „Майстерзингери”. Присъства на внушителна реч на Адолф Хитлер, за 8 дни посещава великолепния Париж, запознава се с 16-годишна френска красавица, без малко да катастрофира фатално с мотор, преживява десанта на съюзниците – откриването на втория фронт в Нормандия 1944 г., в книгата се разказва за боевете на западния фронт през лятото до момента в който Гюнтер Халм попада в плен. Разпитва го нагъл еврейн, който преди войната е бил негов съгражданин в Германия, транспортират го с други пленници първо в Англия, после в Шотландия и накрая през Атлантика в САЩ, на кораба се запознава с англичанин воювал в северна Африка и двамата говорят за войната стигайки до общи изводи въобще за ВСВ.
 

ПЛЕН, РУИНИ И „ФЕНИКС”

Халм започва разказа си за следвоенния период, плен в САЩ, многообразието на расовите типове, съпровождането до тоалета, обиските и: „Американските войници се държаха много свободно – краката на бюрото. Ако влизаше старши по звание, отдаваха му чест, вдигаха ръка към гола глава, но позата не променяха и краката оставаха на масата... В нашето помещение имаше войници от СС, с които аз имах приятелски отношения. Ние разговаряхме за войната и нашите близки далеч в родината. Аз съм забравил имената на тези момчета, но най-често общувах с Ханс Штумм. Някъде дълбоко в душите ни, аз и той се надявахме на победа във войната, на някакво „чудо-оръжие”, което да обърне хода на борбата... Спорта разнообразявашще еднообразието в лагера. Нямаше „писти” за 100 м бягане, но пък за това имахме един кръг, който можехме да пробягаме няколко пъти, за да направим 400 м... Минаваше седмица след седмица, изнизваха се месец след месец, четяхме книги, усъвършенствахме своя английски и играехме карти. Един от нашите другари от Африканския корпус почина и беше погребан в Литтъл-Рок. На хората от неговия сектор беше разрешено да съпроводят тялото до гробището. Вървяха в колона по трима, пред тях началника на лагера и още двама американски офицери. На обратния път се подаде команда и ние се върнахме в лагера с песен... сякаш американците бяха едни от нас, сякаш те наистина и насериозно бяха почувствали загубата на нашия другар и усетиха честта да бъдат в това шествие заедно с нас.”

Гюнтер Халм и част от лагерниците са преместени на друго място: „... германския полковник Отто се качи на подиума, но не ни удостои дори с поглед, разбира се, това не остана незабелязано. След определено време се появи и американския началник на лагера, двамата се поздравиха приятелски и германеца се обърна към нас: „Господа! Ако още не сте разбрали, вие сега не сте на фронта, където бяхте с оръжие в ръце, за това не се напъвайте да проявявате каквато и да е инициатива тук.Ако си въобразявате, че ще успеете в нещо такова, заублуждавате се.” С това монолога му завърши – двама от нашите се качиха на трибуната и го повлякоха, хвърлиха го на двора пред бараките и му набутаха главата в една канавка с вода. Колко са го държали не знам, но след това не чухме повече нито един монолог от този.. В този лагер бяхме 7 000 човека все офицери. Пъстра компания – нацисти, антинацисти префасонирали се в демократи и свободолюбиви австрийци.”

В лагера постепенно се организират оркестър, спортни групи и отбори, дори „университет” в който желаещите изучавали - 4 часа германски език, 2 часа история, 2 часа география, по 1 час френски, английски и математика, по 2 часа физика, химия и биология, спорт и 1 час музика – насрочени били даже изпити за 15 юли 1945 г. Случват се трагични инциденти – германски пленник е застрелян край оградата, когато се опитва да даде писмо от дома на друг пленник от съседен сектор. „На един от нашите полковници, пребоядисал се в демократ, бяха заповядали да чисти административни помещения и той решил да информира американсски офицер, че всички ние сме закоравели нацисти. Американеца отговорил: „Аз също съм нацист и всяка сътрин изяждам по едно бебе.” В лагера върлуват маларийни комари, Гюнтер Халм е с покрити от екзема ръце, следват дъждове, за сметка на това германците се запознават с качествен и ароматизиран американски тютюн. В лагера започва брожение, австрийците се делят окончателно от германците, „демократите” от лоялните на Германия, много „немци” подписват американски договори за работа, като така се отказват от статута си на пленници и зашита от Женевската конвенция – Гюнтер Халм и много други остават верни на своята или тяхната Германия и не подписват никакви подобни документи – американците дори се отказват да го агитират като хвърлят бланките пред групираните „нацисти” с думите, че тези германци така и така нищо няма да подпишат.

image
Регина Етеке/Халм, първата в наше ляво

         „Освобождението”

„Ние се разделихме и разположихме по групи... вдясно опортюнистите, посписали договори с американците, по-нататък другите по групи. Кога за последен път германците бяха показали единение? Колко различни бяхме станали в конфликтни ситуации, не разбирайки, че силни можем да бъдем само заедно. Офицери имкомандири не скриваха ндоверието си едни към други, впрочем за какво недоверие пиша – буквално антипатия. И това пред очите на врага и то врага – победител. Нима може да падне един офицер толкова низко, да забрави за своя ранк, длъжност и да подпише доброволно за работа, която никой бял американец не би вършил?  Явно част от нас бяха забравили всичко велико и прекрасно, което нашия народ успя да постигне за кратко време...”

През Атлантика връшщат пленниците в Европа, но първо аксотират във Франция: „Чакаха ни открити камиони.. Честбно казано, ние се притеснявахме как ще ни приеме френското население и няма ли да ни замеря с камъни. За наше учудване пофьорите бяха почти само германци, а французите наистина хвърляха по нас, но хвърляха бонбони и приветливо ни махаха. Те вече бяха разбрали каква е разликата между германските окупатори и техните освободители - съюзниците. Населението на Франция гладуваше, а американците се разхождаха доволно с недопушени цигари, хвърляха фасове или недоядена храна.

Връща се в разрушена Германия, попада сред руините, прибират го в друг американски лагер, там трябва да доказва кой е, не го пускат при роднините, най-после се среща с майка си и баща си, които едва не припадат при срещата със сина, а след това: „Не можех да позна родния ми град – навсякъде развалини. Тесни проходи между камъните. Тротуари нямаше. Целия исторически център просто не съществуваше. Тук-там се виждаха възрастни жени и мъже... Над града като че ли имаше пелена от тишина... Този прекрасен град бил буквално изтрит от лицето на земята – това станало на 22 март 1945 г.. Самолетите се появили в средата на деня. От 21 000 жилища, оцелели само 5 000. Такъв намерих своя град след като се завърнах от плен.” Започва от нулата, търси своите приятели в Хилдесхайм, не намира никой, започва замеделска работа при свои роднини, понякога не се справя особено добре, но влиза в спортно „дружество”: „В целия окръг тогава нямаше една здрава спортна зала. Аз се вписах бързо в компанията... В наш девиз се превърнаха реда, железния режим и тренировки и пак тренировки.” Създават нещо подобно на своя зала, увеличават реквизита в нея и вече освен атлетика и земна гимнастика, включват тенис на маса, хандбал и разбира се, футбол, а в областта се появяват още 6 спортни клуба.

Запознава се с Олга Гарбен, среща се с нея, венчават се дори без музика и започват съвместен живот. Гюнтер Халм опитва да вари домашна ракия, но се проваля в това, по своя инициатива посещава икономическо училище, където той 25-годишния присъства на занятията на 15-16 годишни юноши и девойки, за да се учи. Започва търговия, имат малко магазинче, работят дори без хладилници, пренасят всичко на ръка в подземен зимник, по-късно фирмата му се разраства, купува транспорт, едновременно с това отглеждат овощни дръвчета, сеят картофи, работят. Купуват си касов апарат, което се превръща в събитие за тях по онова време, магазина се разраства, сдобиват се с първата им дъщеря – Ингрид. Халм работи и като шофьор, който транспортира строителни материали за големи фирми, взема заеми от роднини, посел ги връща за да се сдобие с нов дизелов двигател за камиона си, по-късно се сдобива и с цистерна за 10 000 литра, включва се в бизнеса с мазут. През 1959 г. се ражда ПЕТАТА му дъщеря Ангелика, през 1960- г. за първи път са на екскурзия зад граница в Средиземно море, Гюнтер отказва да се включи в Бундесвера, зщаото по неговите думи иска да остане независим човек. С круиз посещава дори северна Африка и местата където се е бил като войник, 21 години без смяна е председател на лекоатлетическото дружество в Бад Мюндер, фалира и успява, пада и пак се вдига.

Удостояват го с награди, за жалост съпругата му почива на 59 години от рак на черния дроб, но впоследствие Гюнтер Халм се жени за Регина Етеке – която като 8-годишно момиченце му „предсказва” тяхната сватба, но да се върнем в първите следвоенни години с неговите думи: „Веднъж разпределиха децата на бежанците помежду нас за прехрана. На нас ни се падна Регина Етеке – момиченце лишено от всякакъв апетит. Аз я сложих на коленете си я уговорих да хапне нещичко. И тя започна да ядсе. А след това като се наяде до насита, гръмогласно обяви: „Чичо Гюнтер! Един ден аз ще се омъжа за теб!” Тогава тази фраза предизвеика само усмивки, но думите на детето се оказаха пророчески.” А сега нейните думи: „Аз се родих на 23 юли 1937 г. в Кьонигсберг Източна Прусия в семейството на лекар... моя дядо имаше строителна фирма, по-хубав живот едва ли можех да си представя... Ние се изсипахме на улицата и наблюдавахме какво става в небето. Тогава бях 7 годишна и това ми се стори като забавен фойерверк (коментира бомбардировките), но когато след няколко дни с майка ми се върнахме в нашия град вече не мислех така... На 27 януари 1945 г. трябваше да бягаме от Кьонигсберг. Аз с мама, баба, леля и сестричето ми и братчето ми се насочихме на запад. А дядо ми по бащина линия пожела да остане в града. Казваше, че добре познавал руснаците и нищо нямало да му сторят. Работата беше в това, че през Първата Световна война е прекарал в плен 4 години при руснаците. Баба ми по башина линия, неговата жена също остана с него, тя беше към 80-годишна. Остана и нейната дъщеря, която не можеше да изостави старата си майка сама.” Впоследствие руснаците застрелват дядото, убиват бабата, а след многократни изнасилвания и дъщерята на възрастното семейство...

image 

ПОЧИТТА И ГАВРАТА

На финала на книгата си Гюнтер Халм разказва как англичани го издирват, как това са точно бжишните му противници в онзи ден когато разрушава танковата им атака, как го канят на среща, как всички пеят Лили Марлен, как се сприятеляват с бившите противници, как дори британски аристократи му отдават почит, как говори с член на кралското семейство, как спокойно носи наградите си, за разлика от това, което му е забранено в „германия”. Интервюират го от британска, холандска, датска, шведска и дори японска телевизии – ДЕМОНСТРАТИВНО МУ ОТКАЗВА САМО ГЕРМАНСКА ТЕЛЕВИЗИЯ – на него, на германския герой! Канен е отново и отново в Лондон, вече с жена му Регина, на тържество в Уестминстърското абатство присъства кралица Елизабет II, отдадена е почит на британци, на германци – те са изправени в две големи групи от ветерани, присъстват синовете на маршалите Роммел и Монтгомъри четат библейски текстове, присъстват още принц Филип и принцеса Анна, произнася реч декана доктор на абатстворо Карр, кралски оркестър, музика от орган... Хецога на Кент казва на Гюнтер Халм, че добре знае неговото име и подвиг. ЕДИНСТВЕНИЯ КОЙТО БЛЕСТИ... СЪС СВОЕТО ОТСЪСТВИЕ Е... ПОСЛАНИКА НА ФРГ (не/нормално, да)!

„Обществото на кавалерите на Рицарския кръст е неполитическа организация. След десетилетия подкрепа оказвана от Бундесвера на нашата организация при провеждане на различни мероприятия, 54 години след края на войната заклеймиха тази организация като престъпна и несъвместима с традициите... беше забранено да се поддържат всякакви отношения с Бундесвера... Моето лично мнение в края на книгата ми... Всеки претендиращ за права, не трябва да забравя, че има и задължения. В този смисъл са необходими уважение, искреност, откритост... Това трябва произлиза отвътре във всеки индивид, от убеждението на всеки наричащ се гражданин... „Характера на един народ се проявява в отношението към войника след загубена война.” Така се изрази в своето време Шарл де Гол.”

Гюнтер Халм продължава: „Това което става в нашата страна през поселдните 67 години след края на войната е абсурдно да се осъзнае. След напускането на последните ветерани, които бяха създатели на Бундесвера в трудните години на Студената война, против паметта на служещите във Веермахта се развилня кампания на клевета, фалшификация и внушение за всякакви жестокости и престъпления. Забрани се дори произнасянето на отделни исторически фамилии, в казармите на Бундесвера се премахнаха Стаите на паметта, средствата за масова информация не се спираха пред нищо в своята лъжа...”

„Истината сама по себе си е ценна, но още по-ценна е готовността и стремежа да я намериш, да я откриеш.”
Александър фон Хумболдт


Тъй-като германските боклуци днес се гаврят със своите герои, НЕ правят филми за своите титани, се "принудих" да предложа клип от суоми "Талвисота", в който финландци избиват руснаци. Чудесно знаем, че във филмите за войната само руснаци "могат" да изтребват гадни германци, фашиски сволочи, немецкая гад, блядь итн.
За това изпитвам удоволствие, когато САМО в исторически филм мрат руснаци!
Суоми картечаря на финала с цигарата е !




Гласувай:
30
4



1. germantiger - ...
23.03.2016 18:48
От няколко седмици намалих активността си в блог.бг.

Няма фундаментална причина за това.

Да прощават масата познати при които прекратявам коментарите ми.

Спирам да популяризирам постингите ми.

В последно време в мен превалира омразата ми към ЧАСТ от българите.

Живи - здрави!
цитирай
2. troia - Привет, Германтигър!
23.03.2016 20:49
Двоумих се дали да коментирам поради това, което си писал под постинга.
Ще бъда кратка. Хареса ми и е интересен! Пак ще се върна да си го дочета.
Надявам се поне да не спираш да публикуваш тук, защото имаш свой стил, почерк и хубави публикации.
Съжалявам че така се чувстваш, а може и аз да съм от тази част.
Всичко най-хубаво!
цитирай
3. germantiger - Благодаря ти, за първия коментар троя!
23.03.2016 20:55
troia написа:
Двоумих се дали да коментирам поради това, което си писал под постинга.
Ще бъда кратка. Хареса ми и е интересен! Пак ще се върна да си го дочета.
Надявам се поне да не спираш да публикуваш тук, защото имаш свой стил, почерк и хубави публикации.
Съжалявам че така се чувстваш, а може и аз да съм от тази част.
Всичко най-хубаво!


Решението ми няма нищо общо с теб и няма общо с нито един от близките ми познати в блог.бг.

Под впечатление съм от друга маса българи в блога с които не поддържам виртуално познанство, но са много активни към днешните политически "процеси" театри и събития.

Освен това, може да си променя решението след време, знам ли, няма нищо драматично в мен по случая ;) ако имаше драма в мен щях да избухна с постинг или някакви радикални думи :)
цитирай
4. indiram - Здравей, Германтигър!
23.03.2016 21:29
Както обикновено ги пишеш, дългички, ама си рекох да го прочета цялото...

... "В началото на книгата от Инго Мьобиус и самия Гюнтер Халм се разказва..."
Разказва за Мартенските ритуали (обичаи в Рило-Пирино-Родопския регион) - прескачане на огън--- Има ли подобни в днешна Германия? - само питам.. Как този Халм помни, че е прескачал огън... жар...
...
Какво (му) се е случило в Америка? - Айде да се върнем отначалото (в началото).
(Числа-та в Библия-та - ряпа да ядат!)

Радващо, че си открил и прочел тази книга и я представяш в подходящ вид (математиците ще кажат - удобен /вид/ за логаритмуване)

Браво за тази находка!
Поздрави!
цитирай
5. germantiger - Към индирам
23.03.2016 21:58
Прескачане на огън същестува на бол места и при бол народи - доколкото знам при скандинавци, славяни, българи, индианци, вероятно и много други за които не знам, а и може да е само при упоменатите, които пак са премного. Как да не помни - не виждам причина след като го е правил в съзнателна възраст?!

За числата в Библията, която аз почти НЕ познавам и свързаното с Америка не те разбрах?! Ако иде реч за лошата Америка в лицето на щатите, аз нимирам за по-голям историческо зло руската и британската империи например.

Трудно е да се представи цяла книга в постинги, но аз за този бях замислил да предложа две - тази за пустинята като война и една друга за войната в зимата на изток, като противовес в климат. Тъй-като постинга стана премного, от втората се отказах.

Благодаря ти, за оценката на постинга ;)
цитирай
6. podvodni - Две войни почнати с ентусиазъм и две ...
23.03.2016 23:02
Две войни почнати с ентусиазъм и две срамни загуби.
Гооолем героизъм, нема що !
И заради този тевтонски героизъм загинаха близо 100 милиона души.
Ами дойде време буба-шваба (защо ли сърбите дават такова име на хлебарката ?) да си плати с лихвите за "геройствата" !
Дооойчланд, дойчланд юбеер алеес .....
цитирай
7. germantiger - ...
23.03.2016 23:19
podvodni написа:
Две войни почнати с ентусиазъм и две срамни загуби.
Гооолем героизъм, нема що !
И заради този тевтонски героизъм загинаха близо 100 милиона души.
Ами дойде време буба-шваба (защо ли сърбите дават такова име на хлебарката ?) да си плати с лихвите за "геройствата" !
Дооойчланд, дойчланд юбеер алеес .....


Напротив!

Имам удоволствието да ти напомня, че за 1 германец падаха по 4 руснаци и всякакви други.

Победите са ви срамни, нещо повече - след тези "ваши" срамни победи, "вие" наложихте още по-срамен мир след Първата, който предивика Втората война.

Още нещо бугарче - ти ако си българин - си от загублите във войните, а ако си бугарин може и да си от руско-съветските победители.

100 милиона измряха заради предвикалите войните, не заради тевтонците, а причините и силите мотивирали и конструирали тези войни са бол и далеч не само германски, много повече други и негермански.

Сърбите ли?!
Тях ние също ги ебахме и в двете войни, да не сме им оставили срамни буби, "па ние сме чисти бугарино", мърлячите са повече от тия дека лапат сръбска плескавица.
Впрочем от тия 100 млн жертви най-бол са руско-съветските, те бяха и най-въшливите Бог да ги прости хората.
цитирай
8. germantiger - другарю подводни
23.03.2016 23:21
Вие не сте победители, кой ви излъга, че сте побеждавали някога и нейде?!

Германеца беше победител, вие винаги сте били в периферията.

Аз не знам някога руските българи да са побеждавали в каквото и да е?!
цитирай
9. germantiger - ...
24.03.2016 00:58
Има разлика между български българин и руски българин/малък руснак, както аз наричам другарите в България!
цитирай
10. planinitenabulgaria - Още един свястен постиинг в Блог. бг!
24.03.2016 15:18
Намирам, че обобщенията, защо сега Европа изживява тези трудности не са достатъчни. Това, за което се е борил Хитлер - да направи Германия държава с магистрали и покрай магистралите да има села и малки градове, да обедини етносите в една държава и границите да разделят етносите, да премахне несправедливите договори от ПСВ - в това няма нищо лошо. Лошото е това, че световната мафия победи Германия и наложи днешното статукво в Европа с невъобръзимите си глупости - многоетнически етнос, мултикултурна култура. Все едно в един блок за заселиш хора и цигани. Това мвафията стори с далечния прицел да скапе Европа за да няма Америка конкурент, защото Хитлер щеше да ги свърши. Затова оставиха и СССР, дори го водеха победител, та съсипаха още доста държави като интелектуален потенциал.
Днешният ред в Европа е несправедлив. От нас отнеха след ВСВ Западните покрайнини, на Германия не върнаха или отнеха Елзас и Лотарингия, Саар, Померания, Шлезиен, Кьонигсберг, когото дадоха на примати, Карлбаад. Всяка истине за ВСВ се обяснява с лъжи и промитите мозъци я приемат.
Германия няма да загине след сегашния наплив на приманти натам. Аз вярвам в Германия и германеца, той е стойностен човек, а не пропоец. Като цяло обаче в Европа промените са неизбежни и най-страшното е, ако при тези промени Западна Европа реши да се отърве от нас. Ние си заслужаваме, но хич не ми се иска, защото това ще е ускорения ни край като държава. Промитите мозъци ще ни върнат към Русия...
Поздравления за смисления постинг!
цитирай
11. vencivaleri1951 - Нещо бъркаш друже...
24.03.2016 17:33
germantiger написа:
podvodni написа:
Две войни почнати с ентусиазъм и две срамни загуби.
Гооолем героизъм, нема що !
И заради този тевтонски героизъм загинаха близо 100 милиона души.
Ами дойде време буба-шваба (защо ли сърбите дават такова име на хлебарката ?) да си плати с лихвите за "геройствата" !
Дооойчланд, дойчланд юбеер алеес .....


Напротив!

Имам удоволствието да ти напомня, че за 1 германец падаха по 4 руснаци и всякакви други.

Победите са ви срамни, нещо повече - след тези "ваши" срамни победи, "вие" наложихте още по-срамен мир след Първата, който предивика Втората война.

Още нещо бугарче - ти ако си българин - си от загублите във войните, а ако си бугарин може и да си от руско-съветските победители.

100 милиона измряха заради предвикалите войните, не заради тевтонците, а причините и силите мотивирали и конструирали тези войни са бол и далеч не само германски, много повече други и негермански.

Сърбите ли?!
Тях ние също ги ебахме и в двете войни, да не сме им оставили срамни буби, "па ние сме чисти бугарино", мърлячите са повече от тия дека лапат сръбска плескавица.
Впрочем от тия 100 млн жертви най-бол са руско-съветските, те бяха и най-въшливите Бог да ги прости хората.


Ако искаш са кажеш, че СССР е наложила мира след първата световна война си в голяма грешка.СССР тогава е бил в процес на оцеляване и дори не е имал представител при прекрояването на граници и репарации. Германия я прекроява и унижава Западът!!!
Сега ако бъдем честни америкнаското "дюмне" Меркел "ебава" отново мамата на Германия, а от там и на ЕС
цитирай
12. nbrakalova - Представяне-послание на биографичната книга на Гюнтер Халм.
24.03.2016 18:11
ГЕРОИТЕ ЗАТОВА СА ГЕРОИ, ЗАЩОТО СА ЕДИНИЦИ. Мнозина желаят славата на героя, но малцина се решават да поемат риска да постъпят героично. Не само по време на война!

Донякъде е характер, но не само...

"…НАУЧИХМЕ СЕ, ЧЕ ОСВЕН ПРАВАТА ИМАМЕ И ЗАДЪЛЖЕНИЯ. ТОЗИ, КОЙТО КОМАНДВАШЕ, ПРЕДИ ВСИЧКО ТРЯБВАШЕ ДА СЕ НАУЧИ ДА СЕ ПОДЧИНЯВА. Отстъпвахме място на старите хора в транспорта, беше забранено да си държим ръцете в джобовете... И въпреки всичко не усещахме натиск на чужда воля, напротив, ние се гордеехме с нашето поведение, умения и чувство на общност.” (курсив мой, Н.Б.) "Всеки претендиращ за права, не трябва да забравя, че има и задължения. В този смисъл са необходими уважение, искреност, откритост…"

Днес обаче се акцентира основно върху ПРАВАТА. Задължения имат другите… В резултат, "правата" на улицата налагат стила. Вдъхновени от духа на революцията, който като начало съблазнява и устремява масите към права, придобиване и ползване, но без за тях да са положили съответстващия труд. Затова хора, обучавани като Халм са на изчезване, което променя и съвременната човешка обществена среда. Днес няма "подготовка за екстремни условия", а за екстремни удоволствия. :) А когато животът неизменно сервира такива, виновният е друг… Да не говорим за "уважителното отношение към гражданското население на покорените страни…"
цитирай
13. dinkov - Динков
24.03.2016 18:43
germantiger - всеки който обича Родината си е достоен за уважение. А какъв е човек се познава по отношението му към противника, а най-вече към победения. Да запазиш достойнството на победен противник, означава да уважаваш себе си. А ако не уважаваш себе си, как ще уважаваш другия ? Гюнтер Халм дълги години е бил председател на спортно дружество. Свестните спортисти са наясно с горе написаното. Всеки един който се е качвал на тепих, ринг, излизал е на лекоатлетическа писта или без значение спорта, ако загуби знае, че първата му работа след края на съревнованието е да поздрави победителя, но и всеки който е победил знае, че трябва да приеме поздрава и по този начин и той поздравява победения за достойното му поведение.
Посинга ти ми хареса, не ми допадат част от коментарите след това. Да се мрази е лесно, трудното е човек да преодолее омразата си, а най - хубавото е да може да обича, така постига хармония със самия себе си.
Аз също намалих активността си в blog, а забелязвам, че и много от свестните постъпват по същия начин. Има обяснение. Много помия залива blog., но това не означава, че трябва да се разкараме от тук. Така се предаваме пред простотията и помията. Това е малодушие. Гюнтер Халм едва ли би постъпил така. Ти "постваш" интересни неща. Не всеки път съм съгласен с написаното, но-най малкото научавам все нещо ново. Не ти давам ъкъл, ти си имаш достатъчно. Макар, че всеки знае него си.
Поздрав.
Ицко
цитирай
14. leonleonovpom2 - Поздрави, Германтигър!
24.03.2016 22:41
войната не е хубаво неща, но като я има в човешката природа, няма и как да се подмине
Направиха ми впечатление цифрите
В немската армия войниците са натикани в ъгъла по отношение наградите,никак не са щедри към тях, а все пак те изнасят сраженията
Може да е грешка, може и да не е Германецът е дисциплиниран и вероятно това не води до криза в носенето на службата
Да, прав си, не Хитлер е причината за ВСВ Ако не беше той, щеше да е някой друг
Войната е заложена в срамния наистина Ньойски договор Едва след ВСВ са се усетили и такова рязане на държави в Европа не е имало
Но по света, колкото искаш
То си е закон Начертай произволни граници на една държава и чакай там....война
Е, както има сега войни по света

Спокойна нощ!
цитирай
15. nacionallist - Какви мъже е имало навремето в Ге...
25.03.2016 21:06
Какви мъже е имало навремето в Германия и какви са сегашните жалки подобия на "мъже" ревящи, клечящи и молещи се на негри, араби, турци и всякаква друга измет. Един ден в центъра на Берлин ще има паметник на Хитлер. Битката за Европа ще се решава отново в Германия, Меркел е аут (да се надяваме). От германският народ сега зависи кого ще избере за канцлер и дано този път изборът е правилен, защото ако Меркел спечели още един път изборите с Германия е завинаги свършено.
цитирай
16. proximus - Благодарен съм за преразказаният ...
28.03.2016 01:11
Благодарен съм за преразказаният забележителен живот, прекаран в чест и достойнство.
Не ни съди толкова остро, виждаш как е. От всякъде ни дърпат и ни мътят главите, оскотяваме, ням
цитирай
17. proximus - . . . оскотяваме и ни втълпяват мн...
28.03.2016 01:16
... оскотяваме и ни втълпяват мнения и идеали. Такова в времето, не се сърди а пиши. Самото предизвикване на коментари е победа.
цитирай
18. allvin - Халм-рицар!
03.04.2016 01:48
Мда... не знам просто какво да кажа - къде са някогашните германци(и българи!),а къде са днешните в мнозинство ,,амебки" ...
цитирай
19. allvin - Ромел награждава с рицарски кръст Халм
05.04.2016 18:56
https://www.facebook/photo.php?fbid=1002756126461251&set=gm.1703827026573459&type=3&theater

Огнян Денев‎Военни Книги и Фотографии (Military books and photos)
2 часа ·

Фелдмаршал Ервин Ромел нагрaждава с Рицарски кръст ефрейтор Гюнтер Халма, 22 Юли,1942. По време на битката за Ел Аламейн, Халма, от 104 Гренадирски полк, унищожава девет британски "Valentine" танка от 23 бронетанкова бригада в рамките на няколко минути.
цитирай
20. kvg55 - Май в Германия, както и в България, ...
10.04.2016 23:49
Май в Германия, както и в България, политиците губят войните, а не военните.
цитирай
21. zaw12929 - Поздравление за интересния мат...
11.04.2016 18:14
Поздравление за интересния материал. Радвам се, че е толкова обемен и вече не се притеснявам за дължината на моя постинг.
Успехи! Бъди здрав и все така с добри текстове и илюстрации.
цитирай
22. ok3223 - ИНТЕРЕСЕН РАЗКАЗ ЗА ЕДНО МЪЖКО МОМЧЕ, НЕМЕЦ ... КОЕТО СИ Е ИЗПЪЛНИЛО ДЪЛГА.
27.04.2016 13:01
И си ги фали ти, колкото щеш и, с право.
Такива мъжки момчета в СССР са били мноого повече. Но не се намерил някой да разкаже за тях. Може и да има написано, но няма русофил на заплата такава, че да ни го поднесе в подходящо обработена форма и време, за да видим и това.
Немският героизъм е показен и фалшив по съдържание и форма, по замисъл и изпълнение.
Защото те, свръх човеците, начело с един СМАХНАТ И ЛУД КАТО АДОЛФ ХИТЛЕР, се опитват да завладеят Света и му диктуват волята си.
И затова загиват 100- на милиона, защото този смахнат и пионките от безмозъчни генерали и адмирали, и тогавашният немски политически и всякакъв друг елит, вместо да му видят сметката, се поставят с цялата си душа и енергия в негова услуга, и му позволяват да започне една предварително загубена война.
Война, в която загива без никакъв шанс за успех цветът на немската нация.
Война, срещу целият останал свят, която , ако в Немско имаше повече смели и мислещи хора, военни и цивилни, никога нямаше да се случи. Защото бе Предварително обречена на неуспех, на фатален провал.
Немците са силни в тактиката, много добри да печелят отделни битки. НО КАТАСТРОФАЛНО ГУБЯТ ВЕЧЕ В 2 СВЕТОВНИ ВОЙНИ.
Поради липса на реално и адекватно, и умно стратегическо мислене в държавният и политически елит на страната, което при една 3 - та световна война, може да из трие страната от картата на света, като държавно образувание на вечно, и завинаги.
Поднасяш интересни материали на високо ниво, за което имаш, приеми и моите благодарности. Ок
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: germantiger
Категория: История
Прочетен: 2173457
Постинги: 173
Коментари: 6840
Гласове: 17181
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930