Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.04.2015 00:33 - Бруно Сюткус - ГЕРМАНСКИ СНАЙПЕР - ГЕРОИЗЪМ 9
Автор: germantiger Категория: История   
Прочетен: 14949 Коментари: 77 Гласове:
37

Последна промяна: 27.04.2015 01:57

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

ИСТОРИЯ – ЗАБРАНЕНА И ПОГРЕБАНА

ЗАТОВА НЯМА ФИЛМ И НЯМА ПРИЗНАНИЕ

ЗА ТЕЗИ ТИТАНИ НЯМА ПОКЛОН, НЯМА И ГОРДОСТ

снимките в постинга - Бруно Сюткус
в мрежата има фотографии на "дедото" днес - пич
image

Клип за суоми-финландеца Симо Хайха/Хаюха, но подхожда за колегатаснайп - музика САБАТОН

http://vbox7.com/play:ac91de2d

- Този е „свалил” или просто убил 209 потвърдени живота – съветски войници и офицери, изтребва в 52 СНАЙПЕРСКИ ДУЕЛА - всички руски снайпери изпратени да го ликвидират!

- Разпити а КГБ, самия Андропов, среща с вълци и мечки, 14 години работа в мина, бой с престъпници, побоища, изтръгнати нокти, синьо-черно тяло в рани, влизане в посолсвтото на ФРГ в комунистическа Москва, 22 години в Сибир

- Целувката на Рождесвто христово, литовската съпротива срещу комунистите след войната, германеца снайперист мобилизиран на 2 пъти в... Съветската армия !!, манифестация и плакат на Сталин в калта пред трибуната

В своята книга-изповед, Бруно Сюткус разказва (според мен „аскетично”) за снайперски дуели, сражения, личните му победи, но най-вече за борбата след войната. Неговата книга НЕ ме впечатли с разказа му за сблъсъка на Източния фронт, ако търсех такава бих препоръчал десетки преди и над тази на Сюткус, той ме впечатли с разказа си след войнатавтората част на постинга!

ЗА "ИДИОТИТЕ", КОИТО С (ЧОВЕШКО ПРАВО) ЧЕТЕЙКИ ТЕКСТА (да го дочетат едва ли ще могат) СИ ПОМИСЛЯТ - КОМУ Е НУЖНО ТОВА ИЗБИВАНЕ, ЩО ЗА БЕЗСМИСЛИЕ Е ВОЙНАТА, КАКЪВ Е ТОЗИ УБИЕЦ, ТА ТОЙ Е МАСОВ КИЛЛЪР, ТОЗИ Е ИЗРОД... ще напиша(въобще необходимо ли е) - когато има векове омраза, когато има система, организирана сила, движение което посяга на Вас, децата и семействата Ви, когато около Вас гърми, когато умират хора, когато едни господари на света творят войни - КАКВО ?! ВИЕ ЩЕ СЕ ПРЕДАДЕТЕ, ВИЕ ЩЕ ГЛЕДАТЕ КАК УБИВАТ ВАШИТЕ ИЛИ ВИЕ ЩЕ СЕ САМОУБИЕТЕ ?
ВОЙНАТА НЕ Е ЛУДОСТ И БЕЗМИСЛИЕ - ТЯ ЗА С Ъ Ж А Л Е Н И Е Е ВЕКОВНА НЕОБХОДИМОСТ!

Можех да направя поредица постинги за този, но съкратих премного набрания и преведен от мен текст, за да бъде в един - НЕУДАЧНО (удачно е русизъм) ползвах НАРОЧНА лексика, която ще ви направи впечатление - тук-таме наричам този човек нашия, съветските войски - пълчища (както те наред клеймиха германците) и все пак се въздържах да ползвам определения като ЧЕРВЕНИТЕ ОРДИ, КОМУНИСТИТЕ ИЗВЕРГИ (а точно това съм слушал, чел и гледал по живково точно за германците). Направих си "експеримент".

................

Бруно Сюткус е роден на 14 май 1924г. В Танненвалде, окръг Шлоссберг в Ост Пройссен/Източна Прусия, следователно той успява да изтреби съветските си противници на 20 годишна възраст в 1944г. (първия запис потвърден в книжката му е от 2 юли), за сравнение Василий Зайцев, който е много полулярен сред русофилите и по света не само сред тях е почти 30 годишен когато бележи своите победи. За Зайцев знаят маса хора, за Сюткус „йок”... нека се върнем към хронологията. БРУНО СЮТКУС НЕ Е ГЕРМАНЕЦ С РАЖДАНЕТО СИ (Макар цял живот да нарича Германия своя родина, да се стреми към своята единствена следвоенна цел – да живее в Германия, с германци и като германец. Баща му е незаконен син на германски аристократ, който заедно с майка му бяга от Литва в Германия. От 9-годишен Бруно гелда 40 зайчета, събирал сено, подготвял храна за гъски и патици, помагал в отглеждането на свинете и както много деца в онези времена бил включван в събиране на реколтата. Сюткус разказва за учителя в тяхното село – Визариус, възпитаващ децата в национална гордост, понякога ползващ сурови методи и наказания, но винаги оставял децата не справили се с учението да стоят след часовете и да се упражняват. Малкия Бруно понякога страдал заради ниския си ръст (като младеж вече не е въобще нисък), но когато се връщал разплакан от училището, майка му ласкаво го успокоявала и утешавала, когато порастнал сам се научил да дава отпор на обидилите го. После работил на една ферма в която за 10 дни получавл 80 пфеннига, успявал да направи 10 райхсмарки, които давал на майка си, тя пък му открила банкова сметка, през лятото тръгвал с баща си да събират ягоди и гъби, после да ги продава, а есента продавали гъските и свинете на семейното стопанство, ловял риба в р. Шешуппе, най-често щуки. Когато години по-късно го призовали в армията през 1943г. Бруно Сюткус разполагал на сметката си с 1238 райхсмарки и в книгата си твърди, че пази тази книжка и досега като спомен.. На 10 годинки той постъпва като всички деца в „Юнгфолк”, а майка му от тези спестявания му купува униформа с която той много се гордеел. С порастването той се включил в работата с картофи, жътвата, привечер събирал ябълки и круши в друга ферма. 1938г. той завършва държавното училище и встъпва в „Хитлерюгенд”. Бруно започва да ходи до градчето Ширвинд и да посещава сбирките на Хитлерюгенд, а майка му желае той да посещава католиците в Шиллфелде, имат разногласия, но малкия Бруно предпочита своя отряд на който впрочем е избран за командир-шарфюрер. В това време баща му се разболява и Бруно поема освен своите и татковите задължения във фермата на Арно Бреммер, грижи се още за 4 коня, работи 11 часа в денонощието, недоспива. В тези младежки години той започва да пресича границата с Литва, която е наблизо и въпреки смъртната опасност – слива се с природата, камуфлира се, извършва контрабанда – продава им пемза и кремък, а купува колбаси, масло... Пресичал границите в полунощ, чувал своето сърцебиене, но ощетогава се научил да успокоява страха в себе си и развива умение точно да запомня местността около себе си. Когато навършва 18 години и излиза от редовете на Хитлерюгенд, вече подлежи на призив в армията, Бруно в един горещ летен ден пие ледена вода и се разболява, а хазяина за чиято ферма работи успява да го отложи на 1 година по-късно, заедно с това Бруно преминава военна подготовка в която се проявява като точен стрелец и е забелязан. Получава малокалибрена карабина която му дават за в къщи за да се упражнява и той започва да го прави по врабци и врани, последните твърди, че били по-наблюдателни и внимателни. Юли 1943г. пощальона му носи „повиквателна” и Бруно захвърля всичко и отива при родителите си, следващото утро родителите му го изпращат до гарата и се прощават с него, майка му го умолява да помни Бог, казва му, че ще се моли всеки ден за него и да не забравя, че врага-войник също има майка и жена, а може би и деца, които чакат завръщането му, както майката на Бруно него.

Сюткус разказва, че строевата подготовка не му харесала (разбираемо), а когато започнали стрелбите, той удивил всички – раздали им 5 патрона и с първия той попада в десятката, леко повдигайки карабината (точно така и трябва ако схематично начертаем правилната стрелба и най-явните грешки които се допускат извън „тази линия” и положение на ствола – то е за десетки инструкции и практики) със следващия изстрел той попада в единсйската, а с третия патрон в дванайската, което е максимума. Наблюдаващия отбелязва успеха му и му дават още 5 патрона – всички тях той забива в 12! Питали го стрелял ли е преди и той споменава, че има значка отличник стрелец във военната му подготовка, от Гумбиннен получава отпуск-награда 1 седмица и той се връща у дома. Края на юли 1943г. частта им се качва на товарен състав и пътува към СССР, подготовката им продължава там, а вечер охраняват линията Минск – Орша, веднъж Бруно заспива на пост (на мен не ми се е случвало, само веднъж прав на вътрешен без оръжие наряд с нож и то „умело” – спиш, но не спиш, усещаш всичко). Сутринта Сюткус се събужда и не намира карабината си, изпратен на хапуптвахта, а после заключен в погреб, по-късно е представен пред обер-лойтнант (няма грешка, на германски лойт, не лейтенант) Браун, който не го наказва жестоко, а само с миене на щабния коридор и най-вече с обяснение какво Бруно е сторил – опасността и възможната трагедия за всички негови колеги войници, ако врага беше пробикнал – това прави изключително впечатление на младия войник. Обер-лойтнант Браун и щабс фелдвебела (да фелдВебел, не фелдФебел е правилно на германски) присъстват на стрелби в които от 5 изстрела Сюткус попада 4 пъти в 12 и 1 път в 11 кръг от 100 метра, после маскирана мишена улучва 3 пъти в 12 и 2 пъти в 11 – това решава бъдещето му – изпратен е веднага в снайперската германска школа в литовския град Вилнюс! От 1 август до края на 1943г. Сюткус учи в школата окопаване, камуфлиране, разпознаване на маскирани цели, прицелване, определяне разстояние до цел, стрелба по движещи се цели (в което той имал забележим успех), той и колегите му гледали включително руски снайперски филми и били тренирани от опитни инструктори в селска местност на Източния фронт. Всеки завършил успешно курсовете получавал, карабина с оптичен прицел, бинокъл и снайперска камуфлажна екипировка - 5 месеца подготовка.

Първия му контакт с войната е когато той и негови колеги заемат позициите оставени от унгарци, преминавайки покрай изгорял руски танк от който воняло на човешка плът, подминали трупове на унгарци, германци и руснаци... В селски двор тяхната част разположила миномета си, но минути след това той бил нацелен от артобстрел, на единия войник била откъсната главата, а другия рачленен, самия Сюткус наблюдавал това и дори помислил, че е по-добре телата на убитите да бъдат покрити със слама, но пред възможността да бъде обстрелян и той се въздържал (и правилно). Артилерийския бараж бил прекратен и започнала съветската атака, германските войници открили огън твърде рано на 500-600 метра, вместо ефективния на 300 примерно. Бруно Сюткус забелязва съветски офицер с азиатски вид, който с пистолет насочвал атакуващите и го поразява, след това той започва да взема на прицел само комисари и да ги изтребва, атаката спира и противника заляга. След избиването на политруците, съветските командири връщат пехотата си назад. Следва атака срещу съседната рота, а Сюткус и колегите му фланкират с цел да отсекат съветските пехотинци от техните танкове, тази атака също е отразена. 

С течение на времето, врага разбира, че в полосата му действа германски снайпер и става внимателен, в същото време Сюткус поразява доста съветски „обикновени” войници. Появява се обаче и червеноармейски снайпер, който също отстрелва германци... При изгрева на 8 май 1944г. Бруно Сюткус разкрива руския снайпер в 300 метра дистанция и то първо по следите от ботуши забелязани с бинокъл, след това открива и самите биотуши свалени встрани от мястото където руснака е направил свое „леговище”, фиксира и самия снайперист с камуфлажни маска и куртка, вдясно от който имало нисък хълм и развалини от постройка – място според което Сюткус определял дистанцията и местоположението на Слънцето често пъти. Към средата на деня Сюткус засича блясък, глинт на някакъв предмет и разглеждайки внимателно открива съветски артилерийски наблюдател със стереотръба. Забелязва движение и в снайперското гнездо, в едно местата водещи до него хода на траншеите на 500 м бил прокопан плитко и маскиран зле. Руснаците често преминавали през него и когато Бруно фиксира двама страши офицери, сваля единия, втория явно потресен от станалото до него изпада в ступор и на място, Сюткус презарежда бързо и застрелва и него! Руския снайпер засича Бруно и променя позицията на тялото си за да стреля, но разкрива и себе си – двамата стрелят, но Бруно Сюткус е точен и убива руснака, куршума на врага преминава над укритието му... Така започва поредица от заявки с различни свидетели и различни цели – убити руски снайпери, офицери, минометчици, артнаблюдатели, свързочници... документирани са поразените цели, дистанцията, като в този период Бруно е ранен от фрагменти на мина след минометен обстрел. Заявки и всъщност жертви номера 5 и 6 са отново двама червени офицери, като и двамата са улучени в гърдите от дистанция приблизително 600 м. На следващяи ден от високоговорители руснаците призовават германците да хвърлят оръжието и да се предават защото войната вече била загубена, към Бруно Сюткус не били толкова благоразположени като го нарекли „кръвожаден фашист, който не може да разчита на пощада” ;), което предизвикало неговата усмивка, а заявлението им, че са дали заповед на маса свой снайпери да го унищожат приел сериозно.

Бруно разказва как едва ли не интуитивно усещал кога и къде има руски снайпер, неведнъж е бил провокиран с „кукла” на офицер от руснаците, но Бруно се въздържал и никога не се поддал на тези трикове. Самия той започва да използва този прийом с променлив успех, а в снайперските „дуели” печели с усет, точност и на първо място с бързина преди другия. Без значение дали срщеу него е снайпер, офицер или войник, вскеи попаднал в зоната му на огън е бил повалян до степен противника да не вдига глава в сектора където действа той. Получава заявка да попречи на съветски сапьорни части, които са особено внимателни, но един руснак показал главата си за секунди не оцелява – Сюткус го поваля от 200 м заел позиция на височина и скъсил дистанцията. След това руснаците установяват „екран” зад който работят, но надценяват неговата устойчивост и „противокуршумност” – Бруно поваля и избива тримата работещи – жертви номера 9, 10 и 11! Разказва друг случай в който ранен руски войник лежи в „ничията земя” и цяла нощ Сюткус очаква съветски екип, който ще дойде да помогне и извлече ранения, но такъв не се появява в цялата нощ – на другия ден агонизиращия все още мърда на моменти, но е оставен. На 5 юли 1944г. нашия снайпер край Слободка-Хлобьйсчин заемайки позиция 50 м пред германското минно поле на 7-а рота в 4 часа сутринта едва развиделявайки се засича руски снайпер седящ на дърво – с два изстрела Сюткус го сваля – убития пада надолу, но увисва за клоните – 12-ия в списъка. По-късно нашия убива още един съветски снайпер, като двамата стрелят почти едновременно, но германеца е точен и вижда как другия „потъва” и замира в земята, същия ден ликвидира трима картечари (екипа, прислугата/номерата на картечница), от разстояние 200м това са убийства 14-и, 15-и и 16-и!

Бруно Сюткус обяснява в книгата си снайперска конкретика – калибриране на оръжието, тренировки за точност как на дистанция 100м поставял точка предмет в червено колкото палеца му и започвал попадения, как определял метраж, скорост и направление на вятъра, педантично изучаване на местността, как си забранявал да си въобразява, че знае всичко, дори да го е знаел, как постоянно се питал – какво виждам аз – естествена маска или маскировка в най-малките детайли. Как е настъпана тревата, може ли да е пожълтяла там, признава умението на руснаците да се камуфлират, споменава за оптиката, която увеличавал тогава целта 4-6 пъти, как да се натиска спусъка, според Бруно Сюткус леко за да не се промени линията на виждане и огън, пише за самообладанието, сърцебиенето и завършва – „Безсмислено е да се стреля само заради процеса стрелба. Трябва да се убие врага, за да не убие теб.” Обикновено опитния снайпер стреля под ъгъл, примерно 40гр., за да не бъде моментално разкрит, трябва да е едобре маскиран, но и да има добра видимост към целта и въобще към противника, разстоянието до целта трябва да е такова, че куршума да не „минава” твърде високо или прекалено низко към целта (това може да се коригира при стрелба, но при снайпера първия изстрел често пъти е решаващ. Някои снайпери ползвали трасиращи боеприпаси – Сюткус нарича това безумние, защото веднага демоаскирало позицията им. Бруно отбелязва, че нито един елемент в твоето облекло не трябва да те откроява и така да те прави мишена на противниковите снайпери, а също така твърди, че е стрелял точно изключително бързо – това и убеждението му, че е имал шесто чувство той пише, че му позволява да оцелее и победи в 52 СНАЙПЕРСКИ ДУЕЛА КОИТО Е ИМАЛ СРЕЩУ РУСНАЦИ! Бруно Сюткус ползвал германски патрони произведени преди войната или югославски амуниции, оръжието му била Zielfernrohr Karabiner 98k (kurz) скъсена ползвана масово в германския Веермахт, но в неговия случай с цайссовска оптика Zeiss Ajack 4x. Разказва за прицелването – съобразяване с вятъра, слънцето, проблема с биноклите и отблясъците, които те имат при слънце, съхранението на оръжието чисто, смазано и да не се изпуска на земята. Коментира търпението и дори жестокостта – някои „заявки” е трябвало да се наблюдават няколко дни и да се поразят в точния момент, в други случай е било изгодно да раниш един противников войник и да изчакаш друг който се опитва да му помогне – така жертвите ще са две. Има случай в които трябва да се направи „избор” – примерно край Луна-Шнайзе срещата му с движещ се съветски патрул от 7 човека, като Сюткус избира да повали картечаря и след това д се изтегли или друг случай в който с изтрел в главата ликвидира съветски командир водещ хора със себе си по траншеите, но не прикриващ се добре. В следващи заявки той избива руски артнаблюдатели, като след изтребването им винаги разбива и стереотръбите им, за да не могат да се ползват от други. Пише как различавал съветските командири в тяхното разположение по това, че носили фуражки, докато редовите били изключително с каски.

Бруно Сюткус получава Железен кръст 2-а степен, а във вестника „Unsere Armee” е упоменато, че той се явява за награждаването в мръсна снайперска екипировка. На 7 юли Бруно ликвидира 24-тата си жертва, но е забелязан от 9 руски войника, те откриват огън по дървото на което е германеца, но той остава на него и убива единия картечар в главата, докато другия успява да порази въпреки, че руснака се е намирал зад укритие. По-късно поразява съветски часови от 200м в главата, вече е в района на Маджарен-Шлюхт, където забелязвайки движение точно преди червената атака убива червения командир от разстояние 600м. Руснаците изпращат група от 20 човека с цел да ликвидира именно Сюткус, но тя е разкрита от германските гренадири и спряна с огън. На 12-13 юли край Маджарен-Шлюхт Бруно избива 5 руски войника от заласкиран пост на дървета, но тези негови победи не са потвърдени поради липсата на наблюдател, проследява и наблюдава руснаците няколко часа до следобеда преди да ги „започне”...

„СЛЯПАТА НЕДЕЛЯ”: Сюткус няколко пъти се разминава със смъртта – първия случай е когато застъпва на пост и се отправя към района си, като секунди преди това спи плътно до колегите си наблъскани един до друг в полеви условия... правеки няколко крачки той е отхврълен усещайки тежък удар в гърдите - мигове след това се намира и съобразява в яма с вода, а около него и върху него части от телата на другарите му – сред тях се взривява снаряд... В друг случай той е изпратен да предаде извънредна заповед на ротен команден пункт, заедно с негов колега – фрагменти от снаряд детонирал близо до тях по пътя им убива другия, Бруно продължава сам, но достига КП късно през ноща попадайки на неоопознат труп, който Бруно по напипване и най-вече по намерената храна в него определя като съветски... малко по-късно дочува и руска реч от бившетп германско КП, което явно е превзето от руснаците. Няколко руснаци се показват от входа му и Бруно просто замира имитирайки убит, комунистите преминават покрай него наричайки го още един утрепан фритц... Впоследствие Сюткус намира разположението на остатъците от 5-а рота и предава жизненоважната заповед за оттегляне спасила 80 човешки живота от обкръжение, смърт или плен!

Изпълнявайки разузнавателна мисия той и още двама войници край Оджехо се натъкват на съветски майор, няколко войници в камион, бързата реакция на германския снайпер ликвидира единия руснак вдигащ винтовката си към германския ефрейтор до Сюткус. Съветския майор и 4 червени са взети в плен, заедно с полева „сумка” и документация в нея. Жертви номера 50, 51 и 52 са застреляни от нашия снайпер на дистанция ок. 300 м, като първия е руски наблюдател, втория неговия помощник в опита си да изпълзи и по-късно един руски войскар привечер по огъня на цигарата му – свидетел на тези победи е унтер-офицер Вундерлих – за преминаването на цифра 50 успеха е поздравен писмено от известния (тогава и сега за познавачите) генерал-полковник Готтард Хайнрицци. Приближаването на войната до границите на източна Прусия е мотивация за Бруно Сюткус да воюва още по-активно и ожесточено, семейството му родители и сестра му се евакуират към малкото градче Блументал. Когато на 16 октомври 1944г. Рускосъветските комунистически пълчища за първи път тъпчат германска земя започват първите масови изнасилвания и убийства на германско население – вкл. Кърмачета и дори отделни френски работници в германски стопанства – Бруно Сюткус подчертава, че това НЕ Е ДЕЛО НА ОТДЕЛНИ ЧЕРВЕНОАРМЕЙЦИ, А МАСОВО ЯВЛЕНИЕ УМИШЛЕНО ПОДСТРЕКАВАНО ОТ КОМИСАРИТЕ НА КОМУНИСТИЧЕСКАТА ПАРТИЯ (което по документи, днес историците чудесно знаят). В германска контраатака, Бруно има задача да ликвидира руснаци с тежка картечница – убива жертви номер 56 и 57, веднага след това избива следващите двама поели картечницата по заповед на руски офицер до тях – това са съответно жертви 58 и 59, номер 60 е същия този офицер в опита му да се скрие, следва още един офицер жертва 61 в опита му буквално да бяга назад към руските позиции, а в това руско отстъпление след този командир падат още двама – 62-и и 63-и редови войници свалени от Сюткус – в един бой и за един ден, „толкова”! Смърт под номер 64 постига съветски командир навлязъл с няколко войници в германските траншеи – Бруно го поваля, а после пробива от само 40м атакуващия към него съветски стрелковак... след този бой пристига попълнение и в батальона се явява втори снайпер. Дни след това той пада убит от съветски снайперист след като германеца пропуска с първия изстрел и няма „възможност” за втори... в батальона е изпратен втори млад снейпер, който пак след дни е ранен и Бруно остава единствен снайпер. Убийства 72, 72 и 74 са трима руснаци в комбинация – снайпер, офицер и артнаблюдател... независимо, че са маскирани Бруно ги открива, наблюдава и „започва” – първи приключва със снайпериста, след това офицера в опита му да се приближи по-близо до снайпера, а накрая наблюдателя.

От 20м (!) Бруно застрелва двама руснаци в дъжд, кал, а той е принуден да се сближи толкова със съветските позиции и лази към тях за да избегне артобстрел. Следва и описание на неговия другар Хорст – покосен от автоматна серия – Бруно остава с него в последните му минути, пробва да му наложи превръзка, но Хорст прави жест с който отказва и със слаб глас желае Сюткус да напише писмо на майка му и жена му, за да не го чакат в неизвестност и да знаят за неговата смърт... Бруно го пита какво е усещането и болката, а другия му казва, че сякаш в него са забити хиляди нагорещени игли, очите му „стават стъклени”, Хорст призовава майка си и умира. На 3 ноември Бруно застрелва руснак от нищожните под 20м, който не разпознава германския снайпер, а го мисли за съветски лазещ войник, малко след това по нашия стреля руски снайпер, но куршума му отскача от каската на Бруно, получава рана под лявото око, която губи много кръв... когато руснака малко променя положението си е ликвидиран от Сюткус (германеца пише своето убеждение, че в снайперските дуели побеждава обикновено този, който има по-прецизна техника на стрелба, също така той никога не е пушил на фронта и никога не се е поддал на провокация да стреля и разкрие позицията си, ако не е убеден категорично в първото си точно попадение в избраната човешка „цел”). Преди частта му да се предислоцира в Ястжебец, Бруно става свидетел на смъртта на двама германски войници носещи към първа линия храна... пролазвайки 50м Сюткус с просълзени очи взема още топлите „котелчета” и ги изнася към колегите си. Жертви 88 и 93 са руски снайпери, и двамата Бруно поразява в гърдите единия от 400м, другия от 500 като провокира втория да стреля и да се разкрие. Бруно узнава от доведен руснак „език” заловен при германски рейд, че под номера 89, 90, 91 и 92 преди е убил генерал, комисар, командващ полк и командир на батальон! (години по-късно в съветски плен в Иркутск, Сюткус ще бъде разпитван точно за тези от генерал-полковник Мирошниченко...) Как ликвидира тези ли ? Руснака генерал дошъл на инспекция не желае да се прикрива, въпреки, че е предупреден за опасен германски снайпер, защото не си заслужавало да се крие пред „кръвожадния фашист”... Бруно разказва, че руснаците били некомпетентни в неговата зона след ткато толкова дълго време не могат да се справят с проблема, който представлява той – знаели са името му и инфо за него. Сюткус убива генерала и част от „компаньоните” му, единия оцелял от тях е същия този Мирошниченко с който живота пак ще ги срещне.

Бруно Сюткус има „проблем” при награждаването му с Железен кръст 1-а степен – установява се, че когато е предложен, той има 99 убити на своя сметка, а не изискваните 100 за които е заявено... Победите на снайпери в близък бой НЕ влизали в сметката им и не били записвани в книжките им, убийството на предаващи се в плен също не се отчитало и не се толерирало... Докато в другите армии, често пъти наградите изпреварват реалните удпехи, то в германската... закъсняват – Сюткус е поздравен от тогавашния командващ 4-а танкова армия генерал Фритц-Хуберт Грезер за неговата 75-а победа, който той вече има на сметката си 125! На 19 ноември 1944г. Край Пшибор, Бруно заляга моментално когато забелязва „огъня” от дулото на руска картечница, това спасява живота му, фрагмент от камък пръснат от картечен куршум го ранява над дясното око – веднага след това Сюткус застрелва руснака който е под номер 110, а след това червен снайпер стреля по него и куршума откъсва част от камуфлажната му екипировка, двамата се „дебнат”, но мигове преди изстрела на руснака, „нашия човек” му пръсва главата за момент попаднала в прицела от 300м (свидетел на всичко това е гренадир Балц), а по-късно след като раната му е обработена и Бруно се завръща в боя.

На 22 ноември 1944г. Бруно Сюткус успява да изтреби... 2 руски снайперисти... докато сваля картечар, той усеща или по-точно „мярка” глинт, отблясък от стъкло – следва изстрел и куршум преминал покрай шията му – Бруно отвръща на удара където е забелязъл да проблясва оптиката и убива първия, но миг след това следва втори изстрел на втори руснак-снайперист, втория също е неточен целейки се над необходимото – отново Бруно е спасен от каската си – руснака е продупчен в гърдите – в това утро Сюткус успява да направи нещо много рядко – да убие снайперска двойка на което е свидетел гренадир Беррес. Има и „противоположни” случаи – вместо бързина и реакция, Бруно Сюткус дълго наблюдава постови... застрелва го едва когато онзи напуска поста си след смяна (убийство 119 със свидетели ефрейтор Лихтенберг и гренадир Бюпнер). На 28 ноември 1944г. Бруно си прави „експеримент” – имайки върху себе си плътна защитна „бронежилетка”, която го е съхранявала след изстрел до 400м, той попада в целта на съветски снайпер... жилетката го спасява и той влиза в ролята на мъртъв. Така наблюдава противника и го застрелва на свой ред, когато онзи напуска укритието си с попадение в гърба.

Дни преди това, на 24 ноември Бруно Сюткус среща любовта – получил е отпуск, който провежда зад линията на фронта, а до него се оказва медицинската сестра Ерика Ленц, тя внимателно наблюдава как Сюткус сам почиства педантично карабината и ботушите си, после тя взема куртката му и започва да кърпи дупките пробити ит съветски куршуми. На обяд, тя му остъпва своя десерт – пудинг, а дне след това Бруно по собствени признания започва да мисли за нея ден и нощ, започва да си припява войнишката песен „Ерика”, а тя често му оказва особени знаци на внимание. Сюткус пише в книгата си – „и все пак аз знаех, че това не е момиче за мен. Аз бях прост войник, който можеше да загине всеки следващ момент...”! На 16 декември 1944г. Край Карникелберге Бруно убива руски караулен пост от 250м и после войника който се опитал да помогне на убития – това са жертви 146 и 147... удивителното е, че същото се случва следващия ден – отново двама караул и отново две успешни убийства 148 и 149! На РОЖДЕСТВО Христово, Бруно Сютлкус получава осоебн подарък – ЦЕЛУВКА ! Ерика Ленц въпреки забраната медсестри да бъдат допускани на първа линия, настоява упорито пред командването „Аз задължително трябва да отида там, където се намира моя снайпер Бруно!”... така тя е пропусната напред и го изчаква в неговия блиндаж, Сюткус се връща след мисия и... „Тя ми се стори призрачно видение. Тя въплъщаваше за мен всичко:родината, живота, любовта, всичко онова за което си заслужава дда живея и умра. Тя ме прегърна и целуна. Това беше най-хубавия подарък... Докато съм жив, аз винаги ще помня този ден и Ерика.”

На 30 декекмври 1944г. Бруно Сюткус към 08.00 сутринта убива противников наблюдател, изчаквайки го да се покаже в левия прозорец на висока сграда от която били видими германските позиции, чакането си „заслужавало” и работата е свършена от дистанция 400м. 1945г. Започва с няколко руснаци ликвкдирани от разстояние приблизително 600м, по-късно работи в екип с германски пехотинци, които вдигат над траншеите „кукла” по която неопитен руски снайпер стреля и разкрива позицията си, за да го ликвидира Сюткус. Постига победа в която убива 6 руснака един селд друг, като всички следващи двойки се натъкват на убитите от Бруно преди това, той изчаква появата на „новите” 2 часа търпеливо. След време Сюткус се разболява, но за „сметка на това” с Ерика Ленц обяв      яват годежа си! Редуват се драматични моменти в отбрана, раняване в ръката, което е много болезнено, но лечимо, прекратяване на огъня от руснаците с предложение германците да се предадат, ако ли не – то смърт очаква всички „фашистки псета” – в 196-и полк предатели няма и никой не дезертира. При артобстрел Бруно е затрупан в рушащ се дом, спасен и буквално изровен е от колеги, ръката му се надува жестоко, ЛЕКАРИТЕ ИСКАТ ДА Я АМПУТИРАТ, НО ТОЙ ОТКАЗВА, получава болки в лявата част на гръдния кош, плюе кръв и е пратен в тила да се лекува – сдава снайперската си карабина...

image

ВОЙНАТА ПРИКЛЮЧВА С ПОБЕДА НА ЧЕРВЕНИТЕ КОМУНИСТИ И ДЕМОКРАТИТЕ С КОЛОНИИ В ЦЯЛ СВЯТ... Бруно Сюткус напуска излекуван болницата в Бургщедт и търси Ерика недалеч от Висбаден – срещат се и повече не говорят за брак – тя споменава, че от неговата помощ се нуждае повече майката на Бруно, а не Ерика, но му помага да се свърже с американски полковник, който може да му предложи работа! Офертата е Сюткус да е наменик в охрана на шахта за злато и елмази в Африка, но преди това да бъде 1 година американски снайпер наемник в Азия – Бруно казва, че не се продава и отказва, когато американеца цинично му споменава, че германците са искали да превземат целия (?!идиот) свят, Бруно му отговаря, че те-американците са позволили на комунягите да унищожат германците и половин Европа под червено иго. Сюткус все пак е посъветван от американеца да не търси майка си в руската зона (тя била в покрайнините на Лайпциг грижейки се за три сирачета на приятелка от детството), Бруно ги намира и се надява да ги отведе на запад, но още втората вечер е арестуван от руснаците – ПРЕДАВАТ ГО ГЕРМАНСКИТЕ КОМУНИСТИ!

Майката на Бруно го измъква от руската СМЕРШ с подкуп – бутиолка френски коняк дарен от генерал Грезер на Сюткус и златен пръстен принадлежал на дядото на нашия снайперист – аристократа чийто незаконореоден роден син е бащата на Бруно – пръстен с печат и многовековен. Руснака помага на Сюткус да му се издаде временно удостоверение на литовец, но по-късно заради него той е мобилизиран в... ЧЕРВЕНАТА АРМИЯ – всички мъже от „новоосвободените прибалтийски народи” били призовавани в Работническо-Селската Червена Армия (както е правилното в онова време название на армията на СССР – Съветска тя става с указ отр февруари 1946г. – дотогава е Рабоче-Крестянская Красная Армия РККА). Бруно Сюткус въпреки молбите на майка му е качен във влак с хиляди други мъже, но на една гара той скача от вагона и между два влака бягайки се измъква след което се връща в Лайпциг при майка си и трите сирачета. Бруно е търсен от руската милиция, преоблича се в женски дрехи, увива се в бинтове, крие се, майка му проси по улиците за да изхрани трите дечица, същото правят в Литва (зщаото майка и син вече са в Литва) хиляди германски жени и деца на границата на гладната смърт избягали от Източна Прусия в Литва и бродещи изнемощели по улиците просейки милостиня. Сюткус нелегално посещава Прусия и родните места, вижда пустота, подивели котки, тук-таме старици и минирани пътища...

Попада в дом където мъж без крака (изгубил ги на Източния фронт) лежи на легло, над него жена му плаче, а на съседното легло бавно умира 12-годишната му дъщеря зверски изнасилена от руснаците – майкат се предложила на тях, за да посягат на девойката, но те й се присмели и 8-те изнасилили дъщерята... Бруно узнава и за разстрел на германски военнопленници край брега на езеро. В Шлоссберг намира разрушена църквата, а на нейното място издигнат съветски паметник... Този път Сюткус е заловен в Прусия и отново без документи е мобилизиран с други, навлечена му е стара червноармейска униформа, а слуховете носят, че ще бъдат пратени в Далечния изток да се бият за СССР. Бруно решава отново да бяга и го прави в една мразовита нощ, но при бягството му е вдигната тревога и той е улучен нефатално. Бяга губейки кръв, част от нпща престоява скрит, губи още кръв и силите му отслабват – погреба в който се крие той „дели” с труп на жена – убита с изстрел в главата, но с разкрачени крака и преди това изнасилена от съветски войскари. Раната му се оказва лека и на третия ден Сюткус се престращава да премине река Шешуппе, тази от детството му, но тогава с плаващи ледени парчета на повърхността и бягащия от руснаците Бруно... На ръба на смъртта той се добира до фермата край Фихтенхое и там губи съзнание – намерен е от неговия познат Юстинус Баукус, който вади куршума и с нагорещена ютия „запечатва” раната му! БРУНО СЮТКУС СТАВА ЧАСТ ОТ ЛИТОВСКАТА СЪПРОТИВА И СЕ ВЛИВА В АНТИКОМУНИСТИЧЕСКИ ОТРЯД! Съпротивата в Литва включва към 20 000 литовци, но те бързо са смазани от руския окупатор – кърваво и жестоко... съпротивата е към своя край и Бруно няма късмет, защото отряда му бързо се разпада. Той е заловен, пребит, принуден да признае, че е бил германски войник, но близките му отново го измъкват със застъпник пред съда с поредния подкуп – този път за колбас и водка... !

Бруно става свидетел на края на литовските антируски отряди – един такъв е обкръжен след предателство и му е предложено да се предаде... бойците отказват и се самоубиват пред „перспективата” да бъдат мъчени от комунистите, ТЕЛАТА ИМ СА ОСКВЕРНЕНИ, ОБЕЗОБРАЗЕНИ И ОСТАВЕНИ ПУБЛИЧНО ПРЕД МИЛИЦИЯТА ЗА ДА ГИ ГЛЕДА НАСЕЛЕНИЕТО, сред тези „уродливи” тела са били познатата на Бруно учителка гражина Матулайте и нейния жених. Следват „свободни” комунистически избори – ВСИЧКИ КАНДИДАТИ БИЛИ ПОРЪЧАНИ ОТ КРЕМЪЛ КОМУНИСТИ! ЛИТОВСКИЯ НАРОД БОЙКОТИРА ИЗБОРИТЕ И НА СЪТРУДНИЦИТЕ НА НКВД СЕ НАЛАГА САМИ ДА ПОПЪЛВАТ БЮЛЕТИНИТЕ! На 1 май 1947г. населението под строй е заставено да проведе манифестация-възхвала на Сталин... самия Бруно Сюткус е принуден да носи плакати „Сталин – нашия велик учител”, неговия приятел Юргелис, който е мелничар държи другия край на плаката, но от сутринта се е бил напил и минавайки край трибуната се хлъзга в локва, след което Юргелис, повлечения Сюткус и плаката с портрет на Сталин пада в калта – мигновенно са арестувани... Тони Повелайтис (бъдещата жена на Бруно) е принудена да оргазнизира училищно тържество в което децата да рецитират стихове в прослава на Съветския съюз и строй. В програмата обаче, тя залага на стихове за свобода в които не се споменава никаква партия – партийните функционери я цензурират и арестуват и нея... след застъпничество на директора Антонина е освободена, работи на техническа длъжност и вече не е учителка, мелничаря Юргелис също е пуснат, защото селото не можело да съществува без мелница, Сюткус също е освободен като отличен работник. Наблюдението, тормоза продължават и в крайна сметка Тони Повелайтис на 25 март 1949г. Заедно с близките й е изселена в Сибир!

В онова време Тони разказва на Сюткус за живота си – нейния покоен мъж, за последните дни на германската отбрана, за идването на червеноармейците, които изкопават ров и след това директно от прозорците на храма Св. Петър и Павел изхвърлят ранените германски войници намиращи се в църквата, заравяйки ги живи – Сюткус твърди, че това става във Вингис и че там над гроба им и до днес има... детска площадка за игра. Когато съветската власт „идва” в Балтика 1940г. Нейния мъж спори и се противопоставя на местния червен „сатрап”, после 1941г. Литовците отказват да воюват срещу германските войски, бягат от фронта, предават се масово 1941г... 1944-1945 Германия губи и отново същия местен червен комуняга Матульонис е назначен от новата съветска власт за министър на горите, той веднага скалъпва дело срещу мъжа на Антонина и последния е заточен в Сибир. Поредния донос пък срещу Бруно става факт, той за кой ли път е арестуван и хвърлен в единична камера, подложен е на садистки мъчения от руския лейтенант Кисельов, руснака изключитлено се вбесявал, че Сюткус никога не крещял от болка, а само стенел. На Бруно се задават въпроси за неговото минало, той отказва да отговаря въпреки издевателствата, запознават го с германски пленник, който на другия ден убиват и показват на Сюткус тялото му, той отново отказва да говори – нещо повече – крещи в лицето им „Свършвайте с мен” – руснака поставя на главата на Бруно кибрит и стреля в него... Антонина и майката на Сюткус за пореден път го измъкват – отново с подкуп от водка, кристален сервиз и дрехи дадени на капитан Шулебин – спасения Бруно представлява покъртителна гледка – черно-лилави от побоищата петна, целия подут, кървави резки по гърба му, изтръгнати нокти, кървящ... Януари 1948г. Умира майка му и той пише как седял и плакал, а на него гледали трите сирачета на Мария Щеппат – осиновяват ги негови родственици, а Бруно пие и дави мъката си с този който трябва да го следи и надзирава – Кондрашов, последния се оказва човек и хвърля заповедта за пореден арест в огъня.  

СИБИР – всичко се решава когато на 25 март Бруно узнава, че е решено Антонина Повелайтис да бъде заточена в Сибир, младия мъж решава, че не може да я остави на произвола, той пише – „... тя беше на 44 години, 19 години по-голяма от мен. Как щеше да живее в мразовития Сибир без мъжка подкрепа? Година преди това, аз й обещах да разделя нейната съдба... Тя не ми повярва: Когато дойдат за мен, ти самия ще трябва да бягаш, както това направиха другите мъже. Те захвърлиха своите жени и деца, за да се спасят сами... „ Бруно Сюткус тръгва с нея! Баща му се опитва да го разубеди, но не може да го спр – Бруно нахлува в жилището на Тони, намира я пред няколко човека от НКВД да стои на колене, да плаче и в ръце да държи най-малкия си син роден 1943г., а Сюткус й казва, че ще тръгне с нея. „Бруно, ти знаеш ли къде ме пращат – в Сибир! Моля те, помисли, освести се, за да не съжаляваш за избора си!” Съветския капитан му напомня, че Сюткус е млад, че лесно ще намери в онези времена млада жена, вместо тази на средна възраст и с няколко деца. Бруно казва, че щом там в Сибир живеят хора, то ще живее и оцелее и той... заминването и пътя са сцени от плачещи жени, падащи на колене пред съветските войници с молби да не бъдат пращани в Сибир, но всички те са събирани в камиони и насилствено качвани. Най-големия син на Тони – Ромас без да знае, че майка му и малките му брат и сестра търгват към Сибир, остава във Вилнюс където учи в университет! Качени са на влак, наблъскани във вагон за добитък и така започва пътуването на хиляди километри – хората във вагона имат една кофа където да вършат всички човешки нужди – на една гара едно от момичетата във вагона изхвърля съдържанието на кофата върху съветски войник, който не може да напуска поста си и стои залян в студа с екскременти, когато идва началника на охраната и заповядва да се покаже виновната – никой не я предава, въпреки, че са наказани – три дни вратата на вагона е залостена, не им дават нито хляб, нито вода, няма храна дори за бебетата вътре... 4 седмици те пътуват от Литва до Иркустск, някои умират, виждат езерото Байкал блестящо от отразените селищни светлини, хидроцентрала строена от германски пленници, повечето от които умират там без да се върнат в родината си...

Бягството от тайгата било почти невъзможно – разстоянията между някои гори били 200км, господари на на всичко това били мечките и вълците. Трудовата седмица била 7 дни, основен източник на белтъчини била рибата в реките, а досадните мошкари били в състояние след ухапване да подуят веждите и устните. Семействата на местните колхозните, които имали в двора крава се считали за богати, нейната смърт оплаквал целия род. Труда бил робски и Бруно работил цял ден за 20 копейки – за сравнение порция супа с месо от убита мечка и малко картофи струвала 2 и половина рубли – ще рече работиш няколко дни за този „деликатес” веднъж и евентуално. В тайгата край малка рекичка Сюткус за първи път в живота си среща отблизо мечка, в друг случай е арестуван защото отнема и хвърля палката на надзирателя. Извозен на много километри в друго селце и местната тъмница, Бруно престоява цяла нощ, а на сутринта разбира, че всички милиционери вечерта са се напили, излиза и се опитва да продаде дрехата си на местния пазар за малко хляб. Непознат човек го заговаря и се интересува дали Сюткус е германец, на което той отговаря утвърдително – после човека го кани при семейството си, като се оказва интерниран поволжки германец с фамилия Кербер, поредната жертва на сталинския терор. След това Бруно Сюткус поема назад към своята Тони и 2 дни върви през тайгата... следва тежка зима с температури до – 50, кравите се превръщат в кожа и кости, а много възрастни хора измират от глад и без сили, други поради липса на всякакви лекари и медицинска помощ. Местното руско население постепенно приема литовците, защото вижда тяхното трудолюбие най-често в контраст с пиянството на руските мъже, особено тези преживели войната. През цялата книга той се учудва защо навсякъде в Русия има паразити, без значение дали е война или мир, във всеки селски дом той попада на въшки. Сюткус разказва, че почвата в онези краища била плодородна и ако се обработвала от литовски селяни, там щяло да стане Рай, но разбира се, там управлявали партийни фигури, които често предварително рапортували в Москва за събрана реколта, докато все още такава дори нямало – стремежа бил да се преизпълни плана и да се заяви желаното. МНОГО ЧЕСТО СЕМЕЙСТВАТА В КОИТО ИМАЛО ПОЧИНАЛ НЕ СЪОБЩАВАЛИ НА ВЛАСТИТЕ ЗА НЕГО, ЗА ДА ПОЛУЧАВАТ ХРАНИТЕЛЕН МИНИМУМ НА ГЛАВА – за умрелия се разбирало едва на пролет. В онази свирепа зима Бруно Сюткус заболява от двустранна пневмония – излизайки в гората той припада и случайно е намерен от двама ловци с кучета, които го подушват – разтрит е със сняг, върнат е към живота с няколо глътки водка от непознати хора на които той винаги ще е благодарен заради спасения му живот. Хирурзи решават да ампутират краката му, но един се противопоставя – Лапков, като ги съветва да изчакат... Бруно постепенно възвръща чувствителността си в краката и накрая в пръстите си, след време напуска болницата оздравял – отново смъртта го подминава!

Изпълнен с енергия Сюткус, Тони и децата си организират малко стопанство, което постепенно се разраства, изумява всички в селото, като събира реколта от картофи (експериментира и си прави такова поле въпреки песимистите), краставици, лук, маруля, дори... портокали В цялата местност той е единственото такова чудо). Идват селяни от къде ли не, за да погледнат стореното, Бруно продава част от излишъците и облича семейството, успяват да складират големи запаси и да добият такива „норми” реколта, каквито за другарите са непознати и непостижими. Разбира се, щастието в социалистическия „рай” за такива като него е невъзможно и нетрайно, той си позволява да критикува партията и началниците, след което е арестуван и бит на бетонен под. Сюткус оцелява и след това, а когато се връща Тони го заклева да държи езика зад зъбите си, защото следващия път може да му е последен, същия ден тя му казва, че е бременна, а Бруно пише: „Сега аз намерих смисъл в живота си, причина да продължа да живея... Тони беше се превърнала в моя спътница в живота. Тя беше за мен едновременно жена и майка.” С парите от своя труд те купуват козичка, били считани за заможни селяни, зщаото ядяли два пъти на ден и имали сутрин хляб, а вечер картофи, млякото и месото били редки деликатеси. Сюткус среща вължи в тайгата – глутница, която възспира коня му излязла на пътя – млада силна вълчица приближава към него и както пише Бруно, се поглеждат очи в очи, той не изпитал страх, защото биил убеден, че вълците нялаи намерение да го атакуват, дори ползва израза, че с вълчицата се разбрали един друг, а глутницата изчаквала назад, после вълците побягнали в гората. В друг случай на вълци попада посред нощ и запалва факел предварително взет за тази цел, след като няма право на огнестрелно оръжие, той и коня му препускат гонени от глутницата, но оцеляват. В същото време колхоза жъне успехи и е споменат с похвала от КПСС, партията нарежда сред челниците името на Бруно Сюткус, прочетено и произнесено в реч от секретаря на райкома.

На 1 юни 1951г. в  Жигалово се ражда неговия син – Витаутас, поради липса на кърма, той е откърмен от една съседка на Тони в болницата. Години след това на Рождеството през 1954г. Бруно Сюткус хваща в тайгата радопредаване на „Гласът на Америка”, той и Антонина плачат слушайки епископ, спомняйки си родината Литва, той родината Германия, същата година сина му е навършил три годинки и на въпроса „Кой си ти?”, се научил да отговаря „Фриц”. В жилището им се „нанася” котка, услужкиво дадена от руска селянка за борба с големите плъхове, които в някои нощи се катерили по малкия Витаутас, по косите на Тони или хапели Сюткус, котката се оказала много гальовна и след като прогонила мишките, често пъти седяла в краката на Бруно. В 03.00 сутринта той улавял предаванията на Би Би Си на германски език 2 часа продължителност, а по-късно на средни вълни намира „Дойче Велле” като на Коледата 1955г. Цялото семейство слуша камбаните на Кьолнската катедрала. Има проблеми с някои руснаци – една рускиня го замеря с кофа и го навиква: „Моя син умря във войната. Вие фашистите го убихте, вие там в Литва изсмуквахте кръвта на народа, за това са ви пратили тук, но не е трябвало да ви пращат, а да ви разстрелват...” Това става когато съветската власт назначава Бруно Сюткус за ръководител на малка свинеферма към колхоза, той отива пред шефа и отказва да ръководи след като една подчинена няма доверие в него и го вини така. Председателя извиква свинарката Новицкая и заявява, че съветската власт знае всичко за германския войник Сюткус, но че тя трябва да работи под негово началство и да се подчинява, той е полезен на поста си и свинефермата може да се лиши от нея, но от него не. Свинете започват да раждат по 10-12 прасенца, намалява смъртността им, а колхоза става номер едно в областта, пораства дъщерята на Антонина – Гражина, а Бруно прави всичко възможно за нейното образование. Едновременно с това хиляди волжки германци намират смъртта си в Норилск, града който те вдигат с ръцете си и за който пропагандата лъже, че е дело на съветски хора.

Сюткус пази топъл спомен за една рускиня: „Нейния мъж е бил арестуван 1937г и повече не го видяла. Всичките нейни 7 сина загинали във войната с Германия. Тя ми показваше техните снимки и често плачеше. Най-младия от тях, който навършил 18 години умира при щурма на Берлин. Тя не вярваше в неговата смърт и всяка вечер приготвяше леглото му, а на сутринта го постилаше. Макар тази жена да знаеше, че аз съм германски войник, тя се отнасяше към мен като към нейн син... Анна Фьодоровна вече не е между живите, но тя продължава да живее в моето сърце... Беше ми много трудно да се разделя с тази руска жена, защото я възприемах като моя приемна майка. Тя ме благослови преди пътя и ми пожела да се завърна в Германия. Анна Фьодоровна ме молеше да не я забравям, даже когато съм на хиляди километри от сибирската река Лена.”

Бруно Сюткус за пореден път се „дъни” след като пред познати литовци споделя, че е бил германски снайпер – предава го сина на литовското семейство по фамилия Шакотис, а Тони казва на Бруно: „По-малко говори! С никой не бъди откровен, има всякакви хора!”... КГБ вече се „интересува” от Сюткус. Агент на службата го привиква и му показва фотография на която са той и генерал Грезер, заявяват му, че добре знаят кой е и срещу него вече има заведено дело. Нещастието не идва само – откриват, че сина му има костна туберкулоза на 5-и и 6-и прешлени, вкарват го в детския диспансер на Иркутск, където лежи в гипсово коритце. НА БРУНО СЮТКУС МУ ИЗДАВАТ СЪВЕТСКИ ПАСПОРТ, ЗАЩОТО НЕ МОЖЕ ДА ДОКАЖЕ, ЧЕ Е РОДЕН В ИЗТОЧНА ПРУСИЯ В ТАННЕНВАЛДЕ/ШЛОССБЕРГ – „За мен това беше страшна трагедия. Аз официално станах един от тях.”

На Сюткус е предложено от КГБ (офицер Шевцов) да стане шпионин в полза на СССР ако бъде върнат в Германия, изисквали са от него да влезе в Бундесвеера, а Бруно отговаря: „... никога няма да предам своите камеради отдали живота си за Германия.” Шевцов му обещава никога повече да не види германската си Родина и да живее винаги в Сибир и селището Рудовка. Бруно е преместен на работа във въглищна шахта, отряда му се състои от всякакви – руснаци, украинци, германци, татари, азери и един циганин от Молдова. Разказва как властта експлоатирала миньорите, как партийните функционери обирали рациона им, в мината тунелите понякога достигали 10км под земята, срутванията били чести, постоянно наблюдавали поведението на плъховете и ако животните бягали, то се изнасяли и работниците, защото следвало разрушение. Постоянно били мокри, вентилацията на изходите вкарвала студен въздух и с еобазувал слой лед по стените, споменава случай в който му се налага с колеги да бягат 3 километра под земята за да излязат, зщото долу температурата била до минус 40. Горе е трябвало да чакат 10-15 минути, докато екипировката им е в състояние да бъде съблечена – в следствие той заболява, вадят му с шприц гной от синусите, влиза в болница, където обаче среща лекар говорещ чудесно германски език. Пише, че от 1 300 човека в мината, 300 били началници, освен комунистите в шахтата имало дори комсомолска организация. БРУНО СЮТКУС РАБОТИ КАТО МИНЬОР 14 ГОДИНИ в Шеренков, за това време става свидетел на смъртта на 28 подземни работници. Веднъж той изпада в такава ситуация – затрупан е, лежи по очи и си внушава да не изпада в паника, усеща недостиг на кислород, но чува приближаващия отряд спасители, започва да вика и е спасен, правят му изкуствено дишане...

Миньорското градче се тероризирало и „управлявало” от престъпници, цели банди, които ограбвали взелите заплата, прибивали други до смърт или изнасилвали жени вечерта буквално на улицата... Сюткус разказва каква била „традицията” – престъпниците играели на карти избирайки си случаен човек, загубилия правел „това”: „Дойдоха двама души и попитаха кое е последен на опашката. Последна се оказа една девойка. Единия директно й каза: Извини ме, но днес проиграх на карти твоя живот. С тези думи я наръга с нож. Аз стоях на метри от унийството, а сред хората настъпи паника, в това време двамата напуснаха безпрепятствено мястото...”  Боя на Бруно с убийците – когато взема заплата, прибирайки се в къщи, той е последван от двама души изглеждащи пияни. Навлизайки в усамотнеа уличка, той е посрещнат от още двама, а мнимите пияни вече не се поклащат...”Аз бях сам и знех, че никой няма да ми помогне... Бях млад и физически силен мъж. В следващия муг нанесох удар в лицето на единия и му избих предни зъби. Друг от атакуващите извади нож и ми поиска парите. Следващия с железен прът се нахвърли откъм гърба, но аз ловко се извърнах и го ударих с крак в лицето, с обувка подкована със стомана. Той падна на земята. Третия извади пистолет „Валтер”, но засече и аз го свалих на земята. Четвъртия ударих също в лицето с такава сила, че той се просна и притихна в снега. Всички лежаха в земята... Аз взех пистолета, два ножа, железния прът и продължих по пътя си. Пред вратите ме поспрещнаха още 4 от същата банда, които бяха видели случилото се. Аз се убедих, че пистолета е зареден, освободих предпазителя и стартирах към тях. Бях решил да астрелям всеки от тях, но те побягнаха пръскайки се...”

Декември 1958г. Бруно Сюткус се решава на пътуване към Москва, там той успява да се срещне с човек от германското посолство (Херр Бок), нещо което години мечтае и да му предаде малкото лични „документи” и информация за себе си. Вмъквайки се в посолството на ФРГ Бруно получава нов костюм, суичър, боти и 30 рубли и разбира се, уверенията на работещите там, че ще подадат нота до съветската страна, разбира се, Сюткус с право се съмнява, че те ще направят това. Излизайки от посолството, правейки няколко крачки, той е арестуван и отведен в един от участъците, обискиран е, разпитан, дори са преписани номерата на кюпюрите/банкнотите. След това за негово учудване е пуснат и той с трепет очаква да се завърне като германец в ФРГ всеки „миг”... предстои му да чака 32 години!

Бруно получава известие, че на 6 март 1960г. Почива баща му и той е решен да изпълни последната му воля, а именно да бъде погребан до съпругата си – положен в гробището на Лекечае. Сюткус взема 4 свои тетрадки останали при баша му – дневници в които е описвал събитията в Източна Прусия с надеждата да ги предаде в посолството на ФРГ в Москва, слага ги в куфара си и влиза в столичен тоалет, но когато излиза хора на КГБ са взели багажа му. Бруно горчиво съжалява за тази своя лекомисленост, защото в тях е описвал съдбата на германците под съветски ботуш, отново е арестуван и разпитван. СЪДБАТА ГО СРЕЩА С АНДРОПОВ – бъдещия лидер на СССР, но в онова време „само” председател на КГБ ! „Разпитващите ме офицери мигновенно се изпънаха в стойка „мирно”. Доложиха на началника си за резултата от разпита и той им заповяда да напуснат. Останахме един на един. – Вие трябва да се гордеете, че сте гражданин на Съветския съюз. Аз отговорих, че не споделям чувствата му, защото Родината е това място, където човек се е родил и израстнал. Тогава аз му зададох въпрос – За какво получаваха медали вашите войуници на фронта? – За мъжество при защита на Родината ми отговори той, а аз казах – Мен ме възпитаваха в любов към Германия и ако се наложи аз бих дал живота си за нея. – Не Ви ли мъчат угризения на съвестта, че сте убили толкова много руски войници и офицери? – Не. Аз воювах срещу въоръжен противник. Там на фронта за нищо на света нямаше да ме вземат жив. Аз винаги пазех последния куршум за самия мен.” Андропов прави предложение на Сюткус да излезе със заявление пред съветски и чуждестранни журналисти, че остава доброволно в СССР, след което му обещава комфортен живот, а Бруно: „Аз веднага му отказах и казах, че не се продавам.” Андропов казва на Сюткус, че не може да го пусне във ФРГ, че е станал вече популярен, вероятно ще бъде поканен ако иде там в телевизия, но също така Андропов го заплашва, че има свои агенти, които с лекота ще го убият във ФРГ.

На 1 юни 1967г. Бруно Сюткус попада в автомобилна катастрофа и се измъква изпод под колелата по чудо жив – за пореден път избягва или „излъгва” смъртта! 1969г. Заточението на Антонина приключва и тя се връща в Литва, а през 1971г. Благодарение на нейна молба и разрешение, Сюткус отива при нея и също се завръща в прибалтийската република – след 22 години в Сибир, мъж, жена и син се събират. Когато навършва 50 години Бруно решава да посети бивша Източна Прусия, вече руска и описва гледката на старите германски селища... трева, храсти, разрушения, в Ширвиндт бюст на Ленин, имоти превърнати в полигон за бомбомятане на съветската авиация... Намира основите на разрушпения си бащин дом, останали малко разхвърляни тухли встрани, имота „пустиня”, селското гробище било разбито, но все пак успял да намери няколко наклонени кръста... 1980г. В Дортмунд през 1980г. умира сестра му Ида, така и не се срещат след войната, Бруно Сюткус работи нощни смени на облекчен график, разбира се, не миньор (такава пенсия има), имат 3 стайна квартира.

На Изток идва „промяната”, 1991г. е реабилитиран и Литовския парламент провъзгласява независимост. Литовските вестници започват да пишат за снайпера в германския Веермахт – полулитовец, полугерманец, новата армия на Литва го кани като лектор, той разказва за снайперския си опит, журналисти пишат за него дори в 2000-та година, канен и се среща с курсанти на Вилнюската военна академия. Той и сина му Витаутас получават покана от Ирмгард (малко преди Обединението на Германия) и той на 12 май 1990г. отново след 45 години стъпва на германска земя! Бруно се среща с племенницата си, среща се и с Ерика Регли-Ленц, вече живееща в Андерматт Швейцария, започва процедура да си връне германското гражданство, а германските власти му казват, че за да го придобие трябва примерно година да поживее в бежански лагер, накрая получава свидетелство, а в 1994г и германски паспорт. В 1995г. във Вилнюс го посещава депутатката от Бундестага Гертруде Демпволф, малко след това умира Тони, която вече е надхвърлила 90-те години, до последните й дни, той се грижи за нея и не я напуска, а след това дори се жени втори път за сегашната му жена Лидия.

Финалните думи от енергичния вече дядо Бруно Сюткус:
„Утрото на 29 януари 1997г. от Литва през Гданск, аз пристигнах в Берлин. След 52 години аз най-накрая окончателно заживях в моята родна Германия.”

НА 20 ЯНУАРИ 1998Г. ЦЕНТРАЛНОТО УПРАВЛЕНИЕ НА БАВАРИЯ ОТКАЗАЛО НА БРУНО СЮТКУС ФИНАНСОВА ПОМОЩ ЗА РЕИНТЕГРАЦИЯ В ГЕРМАНСКОТО ОБЩЕСТВО. ТАКА „МОДЕРНА” ГЕРМАНИЯ СЕ ОТНЕСЛА КЪМ ЕДИН ОТ ВОЙНИЦИТЕ, КОИТО ПОЖЕРТВАХА СВОЯТА МЛАДОСТ И КЪРВЯХА ЗА НЕЯ!  image



Гласувай:
38
1



1. germantiger - ?!
27.04.2015 01:31
Съжалявам, че постинга е наблъскан, плътен, болднат...

Това е мой технически проблем не от днес, проблеми с които не мога да се справя, но явно и не се стремя особено!

В желанието ми да предложа повече инфо - жертвах "вида", болдването особено много ме дразни, но въпреки изключването на функцията - "тва е полжението"
цитирай
2. germantiger - Тази година живот и здраве
27.04.2015 01:43
Освен Бруно Сюткус планирам още постинги за германски снайперисти

ГЮНТЕР БАУЕР И ЗЕПП (ЙОЗЕФ) АЛЛЕРБЕРГЕР

Преди тях обаче холандеца СС-овец също като Сюткус наричащ Германия своя Родина и чувстващ се германец - КСЕНДРИК ФЬОРТЕН - неверотна съдба, човек НЕполиткоректен и днес
цитирай
3. germantiger - ЩЕ СИ ПОЗВОЛЯ ДА СПОДЕЛЯ КОРЕСПОНДЕНЦИЯ ОТ ЛС, защото не е интимна, а е подходяща за постинга
27.04.2015 02:40
Чест му правя на този човек , че не е оставил любимата жена , а е тръгнал с нея - в Сибир. Но нали разбирате, че всички те-ни немци , и руснаци сажертва на политиците, които изправят народите един срещу друг и ги карат да стрелят един срещу друг. Кой е забогатявал от тези войни? Кой има нужда от война? Олигарси, богаташи, търговци, които разпределят големите парчета земя. Те са алчни, хитри, умни и безмилостни в осъществяването на своите планове. Затова им трябват ,,герои,,. Човешкият живот не се цени ни от комунисти, ни от фашисти, ни от демократи. Видяхме...
Изпратено: 02:29 От: injir

......

аз съм напълно съглсен с Вас, с това уточнение, че не свалям вината от хората - германци, руснаци, всякакив, вкл. българи в отделни историчекси периоди

нали се сещате, че ако днес американците ако ще да наливаха 100 пъти повече ресурс в идил тя никога нямаше да се състои, ако там нямашще уроди които са точно това и това искат

иначе казано въпреки американските пари, въпреки руските пари, въпреки банкери, манкери, евреи или де да знам какви, въпреки всички тях само те с техните пари не биха направили нищо

а те успяват да правят защото хората сме и това, хоратас сме такива - убийци, фанатици, ние мразим и обичаме, раждаме и убиваме и ако ние сме неспособни в едно от тези неща - то ние сме гроб и точно като такива ние ще гинем защото нито раждаме, нито можем да бъдем жестоки (когато трябва)
Изпратено: 02:38 От: germantiger
цитирай
4. sande - Много интересна история, невероятна, удивителна! Невероятна.
27.04.2015 10:36
Самата война, в случая ВСВ, е невъзможно да бъде разказана, собено що се отнася до милионите съдби.

Пишеха се романи, повести, направиха се хиляди филми от всички страни, но този феномен - войната, е необхватен, неописуем. Особено страданията на милиони хора.

Всичко се правеше, главно в съветския блок, с възпитателна цел, от идеологически позиции, което прави картината поначало преднамерена, подчинена на идеологически щампи.

Поздрави, Тигре! С благодарност!
цитирай
5. vmir - Такава история и най-развихреното въображение не може да измисли.
27.04.2015 10:46
цитирай
6. syrmaepon - Както винаги публикацията е инт...
27.04.2015 10:49
Както винаги публикацията е интригуваща и ни запознава с нещо ново /поне мен/. Макар, че мразя тази война и всички други, най-вече тези от 20 век са ужасяващи. Не че днешните не са. Предполагам за мъжката част от аудиторията ще е по.завладяваща, разбираемо ))).
Да човек и хищник, но никой хищник не убива за удоволствие, не се упива така от кръвта. Дори и при хищниците борбата за оцеляване и конкуренцията имат някакви граници. Украйна и Русия са две държави, където за да оцелееш или трябва да си наркоман алкохолик Іза да си вечно в несвяст/ или да си садист.И никаква съпротива срещу Злото. Какво да кажем за ИДИЛ явно това е сборно място за всякакви садисти /от вси страни, не само местни/. Но човешкото безумие и безчувственост шества и в най-висшите цивилизации. Да защитаваш отечество или кауза е едно. Да търпиш или пък да плащаш на изверги да тормозят, което и да било население е висше Зло.
цитирай
7. born - Не ме разбирай неправилно.
27.04.2015 11:31
Подобни човешки истории/трагедии през ВСВ вероятно са хиляди. И то много хиляди. До подобни резултати водят манипулациите и човешката неразумност. Една чисто човешка история, великолепно разказана от теб. Не мога да се съглася със сравняването на Зайцев и визирания снайпер. Единият защитава Родината си /независимо от това "правилна" ли е тя или не/. Другият не знае и не се интересува какво защитава. Той се явява просто един перферктен и безпогрешен ловец. За което не трябва да се жалва от съдбата си. И накрая:
?!?"...Няколко руснаци се показват от входа му и Бруно просто замира имитирайки убит, комунистите преминават покрай него наричайки го още един утрепан фритц...". ?!? "Руснак" означава "комунист" ?
цитирай
8. germantiger - НЕ КЪМ ТЕБ, А ПРИНЦИПНО КЪМ ДРУГАРИТЕ В БЛОГА
27.04.2015 13:08
born написа:
Подобни човешки истории/трагедии през ВСВ вероятно са хиляди. И то много хиляди. До подобни резултати водят манипулациите и човешката неразумност. Една чисто човешка история, великолепно разказана от теб. Не мога да се съглася със сравняването на Зайцев и визирания снайпер. Единият защитава Родината си /независимо от това "правилна" ли е тя или не/. Другият не знае и не се интересува какво защитава. Той се явява просто един перферктен и безпогрешен ловец. За което не трябва да се жалва от съдбата си. И накрая:
?!?"...Няколко руснаци се показват от входа му и Бруно просто замира имитирайки убит, комунистите преминават покрай него наричайки го още един утрепан фритц...". ?!? "Руснак" означава "комунист" ?


Когато "вие" милион пъти от дете във филми, книги, предавания и вестници наричахте мен и хората като мен точно това - германец немецкая сволоч, фашисткая бляд, аз имам правото поне веднъж да "ви" нарека така, просто за експеримента.

Когато "явие" сте правили това безброй пъти преди мен, някак противно е да се прави тази забележка към мен.

Аз напълно съзнавам, че руснак не значи автоматично комунист, руснак често прди е значело - жертва на червения терор.

...

Каков е защитавал Зайцев и кояе неговата Родина - ТАЗИ КОЯТО ОТ ВЕКОВЕ ПРЕДИ ГЕРМАНИЯ И ВЕКОВЕ ПРЕДИ ДА ИМА САЩ БЕШЕ ИМПЕРИЯ - РУСКАТА ЛИ?

СССР В ЧИЯТО АРМИЯ ИМАШЕ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА 136 НАРОДНОСТИ, МАСАТА ОТ КОИТО ТЪПКАНИ И ЗАВЛАДЯНИ ?

КОЯ РОДИНА БЕШЕ В ЗАЩИТА - ТАЗИ СЪВЕТСКАТА КОЯТО АТАКУВА ФИНЛАНДИЯ, КОЯТО ПРЕДИ ТОВА ЗАВЗЕ ПРИБАЛТИКА ИЛИ СЕВЕРНА БУКОВИНА ?

...

Удобната утопия "вие" да сте добрите и в справедливото си право е мит особено необходими за славянина и българина - той много често мисли, че друг му е длъжен, че винаги света го е клал, а той милия бил света вода ненапита.

В онези войни няам добри и лоши, особено страната на Зайцев, която след войната стъпка и направи червена половин Европа и акот и българино си бил ок, то маса поляци, чехи, словаци, германци не.

P.S.
Що иде реч до моята лексика в постинга...

Десетилетия германците бяха наричани НЕМСКО-ФАШИСТКИ ОРДИ, ПЪЛЧИЩА, ФАШИСТКИ ИЗВЕРГИ, КРЪВОЖАДНИ ХИТЛЕРИСТИ... позволих си съвсем семпло и скромно леко да обърна палачинката и забележи почти не наричам никъде СЮТКУС - НАШИЯ, МОЯ ГЕРОЙ, ГЕРМАНСКИЯ БОГАТИР И ПР. а в отговор на "вас" мога.

Сравнение със Зайцев за Родина и кауза НЕ ПРАВЯ - започваш го ти, което трябва да ти каже много, да те замисли, какво и как разбираш нещата, не бих ти казал, че си жертва на пропагандата, защото си високо интелигентен мъж (пиша го без ни най-малка ирония).

С "две думи" - пиша така, зщаото към мен и моя народ беше писано така и още по-жестоко и несправедливо десетилетия, дори и днес. Напълно съзнавам, че тази ми лексика не е правилна днес и аз не я поддържам, независимо, че съм я ползвал.
цитирай
9. germantiger - :)
27.04.2015 13:17
syrmaepon написа:
Както винаги публикацията е интригуваща и ни запознава с нещо ново /поне мен/. Макар, че мразя тази война и всички други, най-вече тези от 20 век са ужасяващи. Не че днешните не са. Предполагам за мъжката част от аудиторията ще е по.завладяваща, разбираемо ))).
Да човек и хищник, но никой хищник не убива за удоволствие, не се упива така от кръвта. Дори и при хищниците борбата за оцеляване и конкуренцията имат някакви граници. Украйна и Русия са две държави, където за да оцелееш или трябва да си наркоман алкохолик Іза да си вечно в несвяст/ или да си садист.И никаква съпротива срещу Злото. Какво да кажем за ИДИЛ явно това е сборно място за всякакви садисти /от вси страни, не само местни/. Но човешкото безумие и безчувственост шества и в най-висшите цивилизации. Да защитаваш отечество или кауза е едно. Да търпиш или пък да плащаш на изверги да тормозят, което и да било население е висше Зло.


Не мисля, че в Русия и Украйна трябва да си алкохолик или садист за да оцелееш. Голяма част от руснаците които срещам по Черноморието са ок - да има алкохолици и семейства говорщи през улица, така че да ги чуе половин Варна, въпреки, че българите покрай тях минават тихи и разбира се, руските мутри по Черно море. И все пак - руснаци, украинци ти Сирма знаешщ, че са хора като всички други и често пъти по-възпитани дори.
цитирай
10. germantiger - ...
27.04.2015 13:20
5. vmir - Такава история и най-развихреното въображение не може да измисли.
10:46

...

Със сигурност историята и войната може да ни предложи и по-луди или драматични, но съм напълно съгласен с твоето едно, но ТОЧНО изречение!

Ще разкажа и още няколко такива, тази на Ксендрик Фьортен също е подобна, но преди това ще се опитам да направя постинг за 9 май, който да положи начало на цяла поредица с инфо което тук (убеден съм) не се знае - инфо за комунистически абсурди и престъпления (независимо, че тук доста се знае, но дали...).
цитирай
11. germantiger - ...
27.04.2015 13:28
sande написа:
Самата война, в случая ВСВ, е невъзможно да бъде разказана, собено що се отнася до милионите съдби.

Пишеха се романи, повести, направиха се хиляди филми от всички страни, но този феномен - войната, е необхватен, неописуем. Особено страданията на милиони хора.

Всичко се правеше, главно в съветския блок, с възпитателна цел, от идеологически позиции, което прави картината поначало преднамерена, подчинена на идеологически щампи.

Поздрави, Тигре! С благодарност!


Абсолютно съм съгласен с теб.

След войната се правеше "правилна" пропаганда - Русия/СССР беше винаги жертва, винаги в правото си, винаги светла и добра и винаги побеждаваща - истината разбира се, е друга - Русия/СССР беше зло колкото другите, ако не и повече, Русия/СССР не беше жертва, а нейна жертва бяха бол държави и след войната половин Европа.
цитирай
12. viva1122 - G_T - Поздравления!
27.04.2015 13:33
За такава невероятна съдба - професионализъм, героизъм, Човещина, саможертвеност и още и още.... - от мен дълбок поклон и признателност!

И крайно време е заедно с ден на победата, да не се забравя и ден на окупация на толкова много народи! Мисля, че това нарочно и удобно се забравя и манипулира, всеки знае защо.

Благодаря, че ни запозна с историята на този изключителен ЧОВЕК!
цитирай
13. podvodni - Тигре, готин матрял, които е точно в ...
27.04.2015 15:05
Тигре, готин матрял, които е точно в духа на приближаващата кулуво дата 9.05.
Спокойно можеш да кръстиш материала "житие и страдание след войната бедного снайпериста".
И така, в живота на всеки един човек, страна ит.н. има моменти които кардинално обръщат пътя и живота на хората.
Такъв момент в Германската история се явява датата 23 октомври 1939 година, по известна като датата на подписването на договора за НЕ НАПАДЕНИЕ между Германия и СССР.
В него време, Германия е възтановена икономически с добър стандарт на живот. Живота в страна е песен, труд и военно-циркови паради и маршове под звуците на фанфари и барабани.
СССР също се възтановява след унищожителната гражданска война и расте икономически и стандарта на живот чувствително се подобрява.
Обаче на 22. 06. 1941 г. Германия напълно необослувано нарушава договора от 1938-ма година, НАПАДА И ОБЯВЯВА ВОЙНА на СССР.
Т.е. извършва вероломно инвазия в чужда страна с цел завладяване на нейните територии и поробване на нейното население. В "Моята борба" си го пише мо та мо и естественно стриктно се следва.
И така, Германия е агресор, а Русия е отбранянаваща се страна обект на агресия.
Ру,снаците си зоват тези събития "Великата ОТЕЧЕСТВЕНА война".
Знеш ли защо ОТЕЧЕСТВЕНА? Защото иде реч за тяхното ОТЕЧЕСТВО, РОДИНА, МАЙЧИЦА. За тях Русия не е държавата а МАЙКА - свято и неприкосновенно нещо за всеки един човек. Така си наричат страната "Матушка Россия".
Чаткаш ли за какво иде реч?
А така! А сега си отговори на въпроса - Какво трябва да бъде отношението към агресор който е посегнал на най-святото на него (на руснака) нещо?

Именно в този контекст Василий Зайцев ще бъде на огромна почит и уважение от колкото Бруно Сюткус, Гютнер, Ханс, Отто или някой друг снайперист.
цитирай
14. vmir - 10. germantiger,
27.04.2015 15:14
germantiger написа:


Ще разкажа и още няколко такива, тази на Ксендрик Фьортен също е подобна, но преди това ще се опитам да направя постинг за 9 май, който да положи начало на цяла поредица с инфо което тук (убеден съм) не се знае - инфо за комунистически абсурди и престъпления (независимо, че тук доста се знае, но дали...).


Това ще е много добре.
Знаеш, че войната не ми е любимата тематика, но игнорират ли се съдбите на доблестните обикновени хора, властолюбивите престъпници незабавно устройват кланета единствено в прослава на мегаломанските си фантасмагории. Само да добавя, че оптиката "Карл-Цайс" и до днес е ненадмината, но който не я познава не само не знае това, но и не може да си представи значението на този факт в реалните му приложения.
цитирай
15. germantiger - kym podvodni
27.04.2015 15:27
Напротив - сред професионалистите и знаещите не Зайцев, а Симо Хайха е над всички, ЕРИХ ХАРТМАНН, МИХАЕЛ ВИТТМАНН, ХАЙНЦ ГУДЕРИАН, ЕРВИН РОММЕЛ и сие - ЗА САМИТЕ РУСНАЦИ ДНЕС - ВРЪХ ВЪВ ВОЙНАТА СА НЕРУСНАЦИ.

Нещо повече - аз ще направя поредица постинги за накадърността на Съветската/Руската армия, вероятно точно на 9 май ще започна.

Та мисълта ми е - на почит са тези които за 1 свой германец свалях по 5-6 чужди руснаци или други - това е на почит по можещия, знаещия свят извън Русия, Беларус, Сърбия и България - толкова.

Разбира с,е на почит ще е и Зайцев, защото той е бил умел, можещ и победител и само в Русия зщаото е "защитник" ;)

...

ГЕРМАНИЯ УДРЯ СССР САМО 1-2 СЕДМИЦИ ПРЕДИ СССР ДА УДАРИ ГЕРМАНИЯ, в този ред на мисли, СССР не е жертва и няма морално право да се зове такъв, А ПРО ПО - ПО ШИРОКИЯ СВЯТ ХОРАТА ЗНАЯТ ТОВА И НИКОЙ НЕ СЕ ВРЪЗВА НА МИТОВЕТЕ В КОИТО ВЯРВАШ ПРИМЕРНО ТИ В СЛУЧАЯ. Историята отдавна е въздала на германските титани тяхното величие - не са го въздали медиата, вестничетата, популярните предавания и лицемерието.

...

РУСНАЦИТЕ НАРИЧАТ МАТУШКА РУСЬ КОЕ...

- ПРИБАЛТИКА ЛИ - В СССР БЕШЕ

- КАВКАЗ ЛИ - В СССР БЕШЕ

- СРЕДНА АЗИЯ ЛИ - В СССР БЕШЕ

- СИБИР, ДАЛЕЧНИ ИЗТОК - В СССР БЯХА и още са

Та всичко това стъпкано от руския ботуш, завладявано с кръв векове наред - това ли защитаваха руснаците през ВСВ, та то никога не е било тяхно по право, по произход и по справедливост :)

Това ли е матушка Русь и това ли е Отечеството на руснака - ВСИЧКО ЗАВЗЕТО С КРЪВ ОТ НЕГО И ВСИЧКО БИЛО В ИМПЕРИЯТА МУ, ти сериозно ли, ай майтап ;)

П.С.
За другото твое изложение историческо в хронология съм НАПЪЛНО СЪГЛАСЕН С ТЕБ!
цитирай
16. germantiger - ...
27.04.2015 15:33
viva1122 написа:
За такава невероятна съдба - професионализъм, героизъм, Човещина, саможертвеност и още и още.... - от мен дълбок поклон и признателност!

И крайно време е заедно с ден на победата, да не се забравя и ден на окупация на толкова много народи! Мисля, че това нарочно и удобно се забравя и манипулира, всеки знае защо.

Благодаря, че ни запозна с историята на този изключителен ЧОВЕК!


Той е ЧОВЕК И УБИЕЦ, но това всъщност също е човешко, макар и нехуманно, античовешко.

Ден на окупацията ако "въведат" той със сигурност ще е ден в който Германия е окупирала Атлантида, мъглявината Андромеда или Бора-Бора ;)

Идеята е чудесна ако говорим сериозно, но и опасна за ВСИЧКИ победители, не само за тези от Кремлин (татарска дума).
цитирай
17. germantiger - ...
27.04.2015 15:35
vmir написа:
germantiger написа:


Ще разкажа и още няколко такива, тази на Ксендрик Фьортен също е подобна, но преди това ще се опитам да направя постинг за 9 май, който да положи начало на цяла поредица с инфо което тук (убеден съм) не се знае - инфо за комунистически абсурди и престъпления (независимо, че тук доста се знае, но дали...).


Това ще е много добре.
Знаеш, че войната не ми е любимата тематика, но игнорират ли се съдбите на доблестните обикновени хора, властолюбивите престъпници незабавно устройват кланета единствено в прослава на мегаломанските си фантасмагории. Само да добавя, че оптиката "Карл-Цайс" и до днес е ненадмината, но който не я познава не само не знае това, но и не може да си представи значението на този факт в реалните му приложения.


Ще започна поредица за съветските престъпления, но не широко известните изнасилвания МАСОВИ за които съм писал - не.

ПРЕСТЪПЛЕНИЯ С ЦИТАТИ, ИНСТРУКЦИИ, РЕЧИ НА ДРУГАРИТЕ И ТО ЦИТАТИ НЕ СКРОМНО ЩЕ НАПИША - УБЕДЕН СЪМ НЕИЗВЕСТНИ В БЪЛГАРИЯ, ЧЕ И ПО СВЕТА.

Цитати и инфо, което въпреки знанията на много от читателите, убеден съм ще ги учудят.
цитирай
18. germantiger - И още нещо подводни
27.04.2015 15:39
зайцев ще е на почит и за него ще се тръби, ЗАЩОТО ИМА РУСКА ПРОПАГНДА ДО ДНЕС, НО НЯМА ДЪРЖАВА ГЕРМАНИЯ! Това е, нищо повече...

Митовете които се създават в Московата не са от днес...

Истината, която заслужава германеца, не от днес се мачка...

Аха, да - да, точно това, нито повече, нито по-малко
цитирай
19. viva1122 - ...
27.04.2015 16:01
germantiger написа:
viva1122 написа:
За такава невероятна съдба - професионализъм, героизъм, Човещина, саможертвеност и още и още.... - от мен дълбок поклон и признателност!

И крайно време е заедно с ден на победата, да не се забравя и ден на окупация на толкова много народи! Мисля, че това нарочно и удобно се забравя и манипулира, всеки знае защо.

Благодаря, че ни запозна с историята на този изключителен ЧОВЕК!


Той е ЧОВЕК И УБИЕЦ, но това всъщност също е човешко, макар и нехуманно, античовешко.

Ден на окупацията ако "въведат" той със сигурност ще е ден в който Германия е окупирала Атлантида, мъглявината Андромеда или Бора-Бора ;)

Идеята е чудесна ако говорим сериозно, но и опасна за ВСИЧКИ победители, не само за тези от Кремлин (татарска дума).


------------
САМО КРАТКО ПОЯСНЕНИЕ ОТ МЕН - а иначе стоя в безмълвие след това, което прочетох...

Войните са анти хуманни, но ги има за жалост. И "На война - като на война" - Всеки войник е потенциален убиец, ако не стреля, него ще стрелят и така по-добрият професионалист/войник - снайпер оцелява/, както е и в случая. Но това не пречи да е ЧОВЕК - стрелбата също е дарба, която може да се развие. Благородството е в кръвта, а не във възпитание и научаване, така че за мен той е Човек с главно Ч и убиец, защото е ВОЙНИК.
цитирай
20. vmir - 17. germantiger,
27.04.2015 16:09
germantiger написа:


ПРЕСТЪПЛЕНИЯ С ЦИТАТИ, ИНСТРУКЦИИ, РЕЧИ НА ДРУГАРИТЕ И ТО ЦИТАТИ НЕ СКРОМНО ЩЕ НАПИША - УБЕДЕН СЪМ НЕИЗВЕСТНИ В БЪЛГАРИЯ, ЧЕ И ПО СВЕТА.

Цитати и инфо, което въпреки знанията на много от читателите, убеден съм ще ги учудят.


Супер, нуждата е въпиюща. От комунистическо се чудя с какъв акъл ни заливат с пропаганда за бавноразвиващи се.
цитирай
21. podvodni - Фактите са : 23. октомври 1938 г. - ...
27.04.2015 16:21
Фактите са :
23. октомври 1938 г. - договор за НЕ НАПАДЕНИЕ между Германия и СССР
22.юни 1941 г. - Германия НАРУШАВА договора и извършва АКТ НА АКРЕСИЯ спрямао СССР.
Германия - АГРЕСОР. ТОЧКА !!!!
СССР - ОБЕКТ НА АГРЕСИЯ ОТ СТРАНА НА ГЕРМАНИЯ. ТОЧКА !!!!

Повече от 50 % от РККА (Красная армия) е доброволна. В нейните редици са се били хора от всяко едно кътче на СССР - факт не подлежащ на опровержение!
Защо ?
Казах вече защо!
В тила на Германците в завзетите територии са действали партизански отряди съставени от бойци прехвърлени от изток но и от доброволци от окупираните територии!
Защо?
Пак по същата причина!

Всичко останало е bullshit !!

Германия нападнала СССР щото искала да предотврати нападение на СССР над Германия - идиотизъм измислен от идиоти ( Виктор Суворов и ко) предназначена само и единствено за идиоти !
Мога да ти предоставя хиляди доказателства оборващи това идиотско твърдение!

Другото за което плачеш - германското превъзходство, героизъм и професионализъм е просот един вид неразбиране и нежелание да се приеме факта, че в крайна сметка СССР превзема Белрин ( на пук на всякаква военна логика) и на 8.05 1945 хилядолетният райх отива в отходният канал на историята.
Един вид - Защо неандерталците-колхозници успяват да победят високоразвитите и богоравни арийци въпреки тяхната подготовка, супер оръжия, техника и дисциплина?

Пак ти казвам - вдени кой за какво се бори (воюва) и тогава ще разбереш логиката на немските поражения и руските победи.

И таво е само повърхността, но задълбая ли по-дълбоко в задкулисието ще стане известно, че реално, германците са постъпили по възможно най-глупавият но логичен начин.
А пък, ако стъпя на по-висша переспектива, то ще стане ясно, че това което стана с Германия и германците е било необходимо да стане за да може Русия и славянството като цяло да бъде съхранено за да си изпълни историческата мисия.
Но това, ти, едва ли можеш да го разбереш!
цитирай
22. germantiger - ...
27.04.2015 16:22
vmir написа:
germantiger написа:


ПРЕСТЪПЛЕНИЯ С ЦИТАТИ, ИНСТРУКЦИИ, РЕЧИ НА ДРУГАРИТЕ И ТО ЦИТАТИ НЕ СКРОМНО ЩЕ НАПИША - УБЕДЕН СЪМ НЕИЗВЕСТНИ В БЪЛГАРИЯ, ЧЕ И ПО СВЕТА.

Цитати и инфо, което въпреки знанията на много от читателите, убеден съм ще ги учудят.


Супер, нуждата е въпиюща. От комунистическо се чудя с какъв акъл ни заливат с пропаганда за бавноразвиващи се.


Чудесно знаеш защо ни залива тази пропагнда - другарите от Изток се разбраха с колониалистите от Запад и всичко е един театър - аз за това не гласувам, не се вълнувам от политика и партии.

Интересува ме само да "нося", "браня" и казвам моята истина както я знам у чувствам!

А инфото ще е ВПЕЧАТЛЯВАЩО!
цитирай
23. germantiger - ...
27.04.2015 16:36
19. viva1122 - ...
16:01

САМО КРАТКО ПОЯСНЕНИЕ ОТ МЕН - а иначе стоя в безмълвие след това, което прочетох...

Войните са анти хуманни, но ги има за жалост. И "На война - като на война" - Всеки войник е потенциален убиец, ако не стреля, него ще стрелят и така по-добрият професионалист/войник - снайпер оцелява/, както е и в случая. Но това не пречи да е ЧОВЕК - стрелбата също е дарба, която може да се развие. Благородството е в кръвта, а не във възпитание и научаване, така че за мен той е Човек с главно Ч и убиец, защото е ВОЙНИК.

......

И с теб съм без съмнение съгласен, написала си го хубаво, лаконично и почти възвишено (доколкото го позволява темата война, макар коментара ти да се занимава с човешката тема).

И все пак има една "специфика" - на война малцинството убива - има войници, които дори не са стреляли по противникови цели или са се въздържали ако колегата им е вършил "работата" - такива изследвания бол (примерно в американската армия в Европа 1944г. над 90% от стрелковия да го наречем състав не поразява противник.

На Източния фронт двете воюващи страни са нямали този "избор" (в смисъл имат го, но той може да е последен ако е отказ от стрелба) и все пак - не вески натиска спусъка, копчето итн
цитирай
24. rizar - Павличенко, Зайцев са имали добра съдба
27.04.2015 17:16
Стават знаменитости и пропагандата няма начин да пропусне да се възползва от това.
Номер едно сред снайперите за всички времена (ако критерий е бройката убити) е съветският снайперист Михаил Ильич Сурков (4 с.д.) - числото при него е 702.
Втори е Василий Шалвович Квачантирадзе (259 с.п.) - 534, финландеца Хайха е трети.

Но, наистина най-тежка съдба е тази на прусака.

Наистина този човек заслужава един филм. А що се отнася до германски филми, какво ще кажеш за новия - "наши майки, наши бащи" ???
цитирай
25. syrmaepon - Написах това мнение не защото руснаците и украинците са лоши, а защото са пасивни, поне все още Да управляваш добре означава да има човешка справедливост
27.04.2015 17:26
germantiger написа:
syrmaepon написа:
Както винаги публикацията е интригуваща и ни запознава с нещо ново /поне мен/. Макар, че мразя тази война и всички други, най-вече тези от 20 век са ужасяващи. Не че днешните не са. Предполагам за мъжката част от аудиторията ще е по.завладяваща, разбираемо ))).
Да човек и хищник, но никой хищник не убива за удоволствие, не се упива така от кръвта. Дори и при хищниците борбата за оцеляване и конкуренцията имат някакви граници. Украйна и Русия са две държави, където за да оцелееш или трябва да си наркоман алкохолик Іза да си вечно в несвяст/ или да си садист.И никаква съпротива срещу Злото. Какво да кажем за ИДИЛ явно това е сборно място за всякакви садисти /от вси страни, не само местни/. Но човешкото безумие и безчувственост шества и в най-висшите цивилизации. Да защитаваш отечество или кауза е едно. Да търпиш или пък да плащаш на изверги да тормозят, което и да било население е висше Зло.


Не мисля, че в Русия и Украйна трябва да си алкохолик или садист за да оцелееш. Голяма част от руснаците които срещам по Черноморието са ок - да има алкохолици и семейства говорщи през улица, така че да ги чуе половин Варна, въпреки, че българите покрай тях минават тихи и разбира се, руските мутри по Черно море. И все пак - руснаци, украинци ти Сирма знаешщ, че са хора като всички други и често пъти по-възпитани дори.


Войната междо доброто и злото се води вътре във всеки от нас, а пасивността е съучастие.
цитирай
26. veilet - Много ме натъжиха последните ре...
27.04.2015 20:39
Много ме натъжиха последните редове за "модерна Германия", защото осъзнавам, че си прав, но предполагам това е отново мръсна политика, която обикновеното немско сърце не познава и поради това се води като стадо овце буквално. Това пък от своя страна доказва добродушието, наивността и лековерността им. Сестра му е успяла далеч да избяга, чак в Дортмунд?! Колкото до самия него, ами в кръвта му е бил точния мерник- невероятно как е съчетавал бързина, тактика и прецизност и по всичко личи, че с времето се е самонаблюдавал и самоусъвършенствал. Както се казва: майстора си е майстор, но колко упорит труд и лишения се крият зад всичките му постижения... Мисля си, че едва ли има днес като него- и като Профи и като Мъж!!! Никого не обиждам, впечатлена и развълнувана съм от прочетеното. Благодаря за стойностния разказ!!!
цитирай
27. veilet - Не знам дали тук му е мястото, но п...
27.04.2015 20:45
Не знам дали тук му е мястото, но понеже главния герой е литовец, реших да споделя познанството си с 2-ма литовци. Моя далечна позната, литовка- аз говоря с нея на немски, тя ми отговаря на руски. Питам, защо така, та Вие там /в Литва/ не сте ли повече немска отколкото руска кръв?! А тя отговаря- смесени сме: има семейства, в които изцяло се говори на немски и други, само на руски. Не е ли странно?! Другото ми познанство е с приятел на сина, който не беше в къщи и се наложи с Гатис /така се казва момчето/, от Вилнюс да запълним времето в разговор на немски докато се появи сина. Ха, сега , де... Та са ми особенно странни тия литовци на мене...:)))
цитирай
28. troia - Много
27.04.2015 20:50
труден и интересен живот на един толкова обикновен на пръв поглед човек. Направо невероятно. Всеки ден за него е бил борба за оцеляване. Наистина ми стана неприятно като накрая "модерна" Германия му е отказала финансова помощ. Какво ли е било неговото разочарование! За съжаление обикновените хора са винаги жертви на интересите на управляващите в името на властта и парите. А каква корупция е имало само! Материалът ти е много обемист и те кара да се замислиш за живота на хората тогава и сега, да направиш съпоставка между това което са ни преподавали и учили и другата страна на монетата.
Добре, че имаш желанието и времето да ни поднасяш интересна информация, защото ние си живеем в доста излъскан и гланциран пашкул от исторически "факти".
Всичко за мен е ново, странно, дори смущаващо. Хареса ми.
цитирай
29. didanov - важното е кой за какво воюва
27.04.2015 21:40
Първо благодаря за живата история!
Момчето от Хитлерюгенд вместо да печели олимпиади по стрелба за Германия, сее смърт с точния си мерник -на война, като на война, в размирно време се е родило. Герой за своите, фашистки боклук за другите, доброволен изгнаник в Сибир, пример и идеал за съветски стопанин, предаден от свои, уважаван от чужди, забравен от родината, многократно спасяван от фортуната...през целия си живот воден непоколебимо от вярата в себе си, в дълга към семейството и към родината. Защитавайки твърдо тези човешки ценности незнайния германски войник повдига не една планини и не става предател. Може би защото е знаел, че ще предаде най-вече себе си. В това отношение си приличаш с него доста тигре - респект!
цитирай
30. didanov - някой замислял ли се е каква е била духовната роля на германския народ?
27.04.2015 21:46
споделям мнението, че след ПСВ на германския народ е било отдредено на духовно ниво да поведе света към един по-добър, по-справедлив свят. Да го повдигне - имали са потенциал, желанието и условият за това - за съжаление решават да повдигнат само себе си, за сметка на всички останали.
цитирай
31. nbrakalova - ..."духовната роля"... (didanov)
27.04.2015 22:22
Да се съди по принцип е некоректно, отпращайки по-скоро към "критерия" на личната висота. Авторът не забравя да го напомни. В мирно време и от дистанцията на времето е още по-лесно да се философства, отсъжда или заклеймява едно действие, една съдба, един народ...
Бруно Сюткус е несъмнено изключителен характер и с необикновена съдба. В мирно време такива ги наричат професионалисти. Във време на война?! Без да се настръхва пропагандно критично, може би тогава има повече от професионализъм. На полето на смъртта в тази драма с трагични последици кой може да има представа за личностния мотив и съвест у войника или у цивилния?! Омразата, дългът, любовта?! Кой може да надникне изобщо в сърцето на човека, особено в тази ситуация?! Защото то – сърцето, средището-двигател, зависи в основата си от възпитанието, което подготвя реакциите му срещу предвидените и непредвидени житейски обстоятелства. (Няма съмнение само по отношение на материалистично-пролетарското мислене, което, независимо от лозунги за илюзорно равенство или за социална правда, стимулира преди всичко омраза към врага – ако перифразираме: "човек за човека е враг".)
Думите на майката на Бруно Сюткус са реалността – без маска, без идеология. Останалото е манипулация, лицемерие, политика, интереси…, които разпъват на кръст не само една съдба.
цитирай
32. zaw12929 - САМО БОЛНИ МОЗЪЦИ РАЗПАЛВАТ ВОЙНИ И ...
27.04.2015 22:28
САМО БОЛНИ МОЗЪЦИ РАЗПАЛВАТ ВОЙНИ И ДНЕС СТАВА СЪЩОТО И НЕ МОГА ДА ГИ АПЛОДИРАМ. НАПИСАХ ПОСТИНГ ЗА ГЕНОЦИДА И ТАМ НЕ ПОСТАВИХ ЕРМАНИЯ,СССР И ТУРЦИЯ-
цитирай
33. panazea - Много тъжна история.
27.04.2015 22:34
Признавам , че не прочетох постинга. Сигурно ще се върна. Но това ме натъжава .
Хората се раждат , за да обичат , а не да се убиват. Много тъжна реалност.
цитирай
34. germantiger - ...
28.04.2015 07:40
rizar написа:
Стават знаменитости и пропагандата няма начин да пропусне да се възползва от това.
Номер едно сред снайперите за всички времена (ако критерий е бройката убити) е съветският снайперист Михаил Ильич Сурков (4 с.д.) - числото при него е 702.
Втори е Василий Шалвович Квачантирадзе (259 с.п.) - 534, финландеца Хайха е трети.

Но, наистина най-тежка съдба е тази на прусака.

Наистина този човек заслужава един филм. А що се отнася до германски филми, какво ще кажеш за новия - "наши майки, наши бащи" ???


Нежни лигльовци пред психически срив?!

Опулени очи, наивистични любови и това не като изключение, а като правило?!

Подобни филми-лайна не гледам, разбира се ги "преглеждам", за да знам все пак какво с право плюя!

Вероятно Гюнтер Бауер е прди всички изброени от теб, но вярно непотвърдени победи (ако Гермнаия имаше пропагнда днес, подобна на руснаци и западняци, то Бауер щеше е снайпераБог). Имаше един руснак с близо хиляда според ранкинга на руснайперите, но може би е този споменатия от теб.

Благодаря сериозно за коментара, очаквах друго от теб
цитирай
35. germantiger - ...
28.04.2015 07:42
podvodni написа:
Фактите са :
23. октомври 1938 г. - договор за НЕ НАПАДЕНИЕ между Германия и СССР
22.юни 1941 г. - Германия НАРУШАВА договора и извършва АКТ НА АКРЕСИЯ спрямао СССР.
Германия - АГРЕСОР. ТОЧКА !!!!
СССР - ОБЕКТ НА АГРЕСИЯ ОТ СТРАНА НА ГЕРМАНИЯ. ТОЧКА !!!!

Повече от 50 % от РККА (Красная армия) е доброволна. В нейните редици са се били хора от всяко едно кътче на СССР - факт не подлежащ на опровержение!
Защо ?
Казах вече защо!
В тила на Германците в завзетите територии са действали партизански отряди съставени от бойци прехвърлени от изток но и от доброволци от окупираните територии!
Защо?
Пак по същата причина!

Всичко останало е bullshit !!

Германия нападнала СССР щото искала да предотврати нападение на СССР над Германия - идиотизъм измислен от идиоти ( Виктор Суворов и ко) предназначена само и единствено за идиоти !
Мога да ти предоставя хиляди доказателства оборващи това идиотско твърдение!

Другото за което плачеш - германското превъзходство, героизъм и професионализъм е просот един вид неразбиране и нежелание да се приеме факта, че в крайна сметка СССР превзема Белрин ( на пук на всякаква военна логика) и на 8.05 1945 хилядолетният райх отива в отходният канал на историята.
Един вид - Защо неандерталците-колхозници успяват да победят високоразвитите и богоравни арийци въпреки тяхната подготовка, супер оръжия, техника и дисциплина?

Пак ти казвам - вдени кой за какво се бори (воюва) и тогава ще разбереш логиката на немските поражения и руските победи.

И таво е само повърхността, но задълбая ли по-дълбоко в задкулисието ще стане известно, че реално, германците са постъпили по възможно най-глупавият но логичен начин.
А пък, ако стъпя на по-висша переспектива, то ще стане ясно, че това което стана с Германия и германците е било необходимо да стане за да може Русия и славянството като цяло да бъде съхранено за да си изпълни историческата мисия.
Но това, ти, едва ли можеш да го разбереш!


Тепърва аз ще ти предоставя ПОРЕДИЦА ПОСТИНГИ в които ще покажа несъмнено и доказано КАК РУСИЯ/СССР ПЛАНИРА И СЕ ПОДГОТВЯ ДА ВОЮВА СРЕЩУ Ц Е Л И Я ГЕРМАНСКИ НАРОД, не просто срещу Германия.

Ще ти предложа факти за некадърността на руско-съветската армия, не тези общоизвестните, а бол неизвестни на българите, че и на света.

Разбира се, че СССР не е искал да удари Гермнаия, ИСКАЛ Е ДА УДАРИ ЕВРОПА и това ще четеш в тази поредица, мисля да я зпаочна на 9 май - цитати, факти, разчети...

Като казваш, че РККА е доброволна печелиш награда идиот, а сега се сетих за далеч по-доброволните МИЛИОНИ ХИВИ/ХИЛФСВИЛЛИГЕР РУСНАЦИ, УКРАИНЦИ И ВСЯКАКВИ В ГЕРМАНСКАТА АРМИЯ - милионите преминали на германска страна и знаеш ли... тези милиони са повече от цялото партизанско движение (част от което знаем е подготвяно и обуичавано преди войната и то не за да защити СССР, а за да десантира в пролетарския "тил" - разб. Европа).

А иначе дааа ;) ние знаме - СССР никога не е искал никого да напада - над 130 народности в Русия векове наред са владяни от руснаци, те са се самонападнали, а руснаците ги освобождават от "тях си" ;) и да ние също знаем, че Финландия, Буковина, Молдова, западна Полша, Естония, Латвия, Литва - всички те 1939-1940 са освободени от себе си :) сериозно ли бре не се усещаш като почнеш ?!

П.С.
РАЗБИРА СЕ, ЧЕ РУСНАЦИТЕ В ОГРОМНАТА СИ ЧАСТ СА УСЕЩАЛИ ВОЙНАТА КАТО СПРАВЕДЛИВА, ОТЕЧЕСТВЕНА И ОТБРАНИТЕЛНА - за това с право са написани немалко анализи и то не от днес, а още от времето на Наполеон - в това с теб нямам спор - то е несъмнено и е свещено за руския народ.
цитирай
36. germantiger - ...
28.04.2015 08:12
zaw12929 написа:
САМО БОЛНИ МОЗЪЦИ РАЗПАЛВАТ ВОЙНИ И ДНЕС СТАВА СЪЩОТО И НЕ МОГА ДА ГИ АПЛОДИРАМ. НАПИСАХ ПОСТИНГ ЗА ГЕНОЦИДА И ТАМ НЕ ПОСТАВИХ ЕРМАНИЯ,СССР И ТУРЦИЯ-


Ако болни мозъци за теб е морална присъда или органично са ти противни - съгласен съм!

Иначе вън от нравствената оценка - тези, които планират, печелят или водят войните не са болни мозъци, напротив това са хора с изключителен капацитет - всякакъв - интелект, воля, далновидност, жестокост, хитрост и бол още.

СБЛЪСЪКА Е МНОГО - СБЛЪСЪК НА РАБОТА - конкуренция, СБЛЪСЪК МЕЖДУ ПАРТИИ - ала-бала пият си кафето заедно, СБЛЪСЪК В ТЪРГОВИЯ и междудържавен и наддържавен

ЕДИН ОТ АСПЕКТИТЕ НА СБЛЪСЪКА Е СРЕДСТВОТО ВОЙНА
ТРАГЕДИЯТА ВОЙНА

Просто войната прави впечатление зщаото носи смърт, но като сблъсък тя е константа.
цитирай
37. germantiger - :)
28.04.2015 08:18
veilet написа:
Много ме натъжиха последните редове за "модерна Германия", защото осъзнавам, че си прав, но предполагам това е отново мръсна политика, която обикновеното немско сърце не познава и поради това се води като стадо овце буквално. Това пък от своя страна доказва добродушието, наивността и лековерността им. Сестра му е успяла далеч да избяга, чак в Дортмунд?! Колкото до самия него, ами в кръвта му е бил точния мерник- невероятно как е съчетавал бързина, тактика и прецизност и по всичко личи, че с времето се е самонаблюдавал и самоусъвършенствал. Както се казва: майстора си е майстор, но колко упорит труд и лишения се крият зад всичките му постижения... Мисля си, че едва ли има днес като него- и като Профи и като Мъж!!! Никого не обиждам, впечатлена и развълнувана съм от прочетеното. Благодаря за стойностния разказ!!!


Масата (все пак не всички) в "германия" ДНЕС за мен са безродни боклуци - не съжалявам за крайната ми, грозна като лексика и (дано гршна) оценка!
Те се се сбъркали и ги сбъркаха, те не са германци, обидно е да се зоват дори такива.

Литоците ли, разбира се, че са смесени, и че не са нито германо-скади, нито славяни, те-литовците, както знаем са балти и все пак аз ги намирам по-близо до съседите им поляци, въобще една идея славянско. Латвийци и естонци при всяко положение са по-близо до германо-скадите въпреки, че и те са балти, особено естите. Така (аз) ги "деля" - латвийци естонци по-близо до германо-скади и литовци по-близо до славяни.
цитирай
38. germantiger - Това беше "яко" както казва днес младежта ;)
28.04.2015 08:30
podvodni написа:
Фактите са :
Другото за което плачеш - германското превъзходство, героизъм и професионализъм е просот един вид неразбиране и нежелание да се приеме факта, че в крайна сметка СССР превзема Белрин ( на пук на всякаква военна логика) и на 8.05 1945 хилядолетният райх отива в отходният канал на историята.
Един вид - Защо неандерталците-колхозници успяват да победят високоразвитите и богоравни арийци въпреки тяхната подготовка, супер оръжия, техника и дисциплина?

Пак ти казвам - вдени кой за какво се бори (воюва) и тогава ще разбереш логиката на немските поражения и руските победи.



Аз не плача - възхищавам се и прощавай лексиката - КЕФЯ се на германските победи, професионализъм и превъзходство над тези на изток, но и над тези на запад през ВСВ! Мисля, че го усещаш и ще го усещаш в още и още мои постинги - как да плача, като аз буквално изпитвам удоволствие и преклонение от знанието, умението и победите.

Никога не съм наричал руснаците неандерталци, колхозници и пр., напротив, в немалко отношения армията им постига и се развива, те имат на моменти и изключителна техника, както и умения винаги присъщи на руския и източния боец. Победа казваш - тя победата беше и на запада, А ЗА ВСЕКИ ГЕРМАНЕЦ СА ПАДАЛИ ПО 5-6 СЪВЕТСКИ ВЪВ ВОЕННИТЕ ЗАГУБИ КАТО СЪОТНОШЕНИЕ, в общите 1 към 4-5, голяма победа "брат", нали ;) ?!

Намекваш за победата като за морална "обосновка" - защитавали Родината (империя тъпчеща над 130 народности), бранили своето и победили... ЗАЩО ДНЕС ЩАТИТЕ БИХА ПОЛОВИНАТА СВЯТ, ЗАЩО ДНЕС РУСИЯ Е СРИТАНА В ГРАНИЦИТЕ СИ ОТПРЕДИ ПЬТР ВЕЛИКИЙ... днес света говори на английски, не разбирам защо Русия загуби - нали отново е жертва :)

Ерих Хартманн 352 победи на изстребител - Кожедуб и Покришкин малко над 50-60

Курт Книспел 168 (непотвърдени 192) на танк - Лавриненко малко над 50

СТРАШНО, НАЛИ ??? !!!

И да плача ?! - Боже, та аз "лъчезаря" ;)
цитирай
39. germantiger - ...
28.04.2015 08:40
troia написа:
труден и интересен живот на един толкова обикновен на пръв поглед човек. Направо невероятно. Всеки ден за него е бил борба за оцеляване. Наистина ми стана неприятно като накрая "модерна" Германия му е отказала финансова помощ. Какво ли е било неговото разочарование! За съжаление обикновените хора са винаги жертви на интересите на управляващите в името на властта и парите. А каква корупция е имало само! Материалът ти е много обемист и те кара да се замислиш за живота на хората тогава и сега, да направиш съпоставка между това което са ни преподавали и учили и другата страна на монетата.
Добре, че имаш желанието и времето да ни поднасяш интересна информация, защото ние си живеем в доста излъскан и гланциран пашкул от исторически "факти".
Всичко за мен е ново, странно, дори смущаващо. Хареса ми.


Убеден съм, че разочарованието му е било кратко и дори го е ухилило!

Ние външните германци (ще си позволя да се причисля, защото напълно го заслужавам и ЧАСТ от нас) не очакваме нищо от "германия", дори не искаме от нея - аз примерно желая да казвам/пиша истината, да браня истината и разбира се, да я научавам преди всичко!
цитирай
40. germantiger - ...
28.04.2015 08:57
nbrakalova написа:
Да се съди по принцип е некоректно, отпращайки по-скоро към "критерия" на личната висота. Авторът не забравя да го напомни. В мирно време и от дистанцията на времето е още по-лесно да се философства, отсъжда или заклеймява едно действие, една съдба, един народ...
Бруно Сюткус е несъмнено изключителен характер и с необикновена съдба. В мирно време такива ги наричат професионалисти. Във време на война?! Без да се настръхва пропагандно критично, може би тогава има повече от професионализъм. На полето на смъртта в тази драма с трагични последици кой може да има представа за личностния мотив и съвест у войника или у цивилния?! Омразата, дългът, любовта?! Кой може да надникне изобщо в сърцето на човека, особено в тази ситуация?! Защото то – сърцето, средището-двигател, зависи в основата си от възпитанието, което подготвя реакциите му срещу предвидените и непредвидени житейски обстоятелства. (Няма съмнение само по отношение на материалистично-пролетарското мислене, което, независимо от лозунги за илюзорно равенство или за социална правда, стимулира преди всичко омраза към врага – ако перифразираме: "човек за човека е враг".)
Думите на майката на Бруно Сюткус са реалността – без маска, без идеология. Останалото е манипулация, лицемерие, политика, интереси…, които разпъват на кръст не само една съдба.


Съгласявам се, с теб за чудесните и правдиви думи за човешкото сърце, като двигател у силните духом. Силните духом не винаги са силни физически или жестоки или нещо в този смисъл - много често насилниците въобще не са силни духом, както ти убеден съм знаеш.

Финалните ти думи за казаното от майката на Бруно са човешки финал, харесва ми, че си ги отличила и забелязала!
цитирай
41. germantiger - ...
28.04.2015 09:36
didanov написа:
Първо благодаря за живата история!
Момчето от Хитлерюгенд вместо да печели олимпиади по стрелба за Германия, сее смърт с точния си мерник -на война, като на война, в размирно време се е родило. Герой за своите, фашистки боклук за другите, доброволен изгнаник в Сибир, пример и идеал за съветски стопанин, предаден от свои, уважаван от чужди, забравен от родината, многократно спасяван от фортуната...през целия си живот воден непоколебимо от вярата в себе си, в дълга към семейството и към родината. Защитавайки твърдо тези човешки ценности незнайния германски войник повдига не една планини и не става предател. Може би защото е знаел, че ще предаде най-вече себе си. В това отношение си приличаш с него доста тигре - респект!


Не съм съгласен, че е предаден от свои - германските комунисти никога не са били германци - те са първо комунисти и след това интернационалисти. Да, Сюткус е предаван от литовци също, ще рече и от свои както пишеш, но то предателството винаги е от свои и за това е предателство.

Пишеш уважаван от чужди - ако побоя, тормоза и заплахите от смърт са уважение... - халал да им е, в другите случаи с колхоза - вярно, че е уважаван от обикновени руснаци, вкл. и от началници, партийни функционери дори по изключение.

ЗА ТВОЯ КОМПЛИМЕНТ КЪМ МНЕ НА ФИНАЛА - СЪРДЕЧНО ТИ БЛАГОДАРЯ ;) ТРЯБВА СЕРИОЗНО ДА ТЕ ЧЕРПЯ, РАЗБИРА СЕ, ЧЕ МИ СТАНА МНОГО ДРАГО!
Дотолкова, че за пореден път съжалявам, че имах няколко мои коментара в твоя блог, които бяха извън мяра просташки и груби, та дори и за реплики от другите след мен не погледнах - още веднъж да ме извиниш ако можеш!
цитирай
42. nbrakalova - Към 40. germantiger - Забелязах ги,
28.04.2015 09:41
но оставих на вероятността и другите да са ги забелязали, затова не ги цитирах. Ще цитирам друго:

"В действителност войната не е нужна на никого, но мнозина се нуждаят от ненавист." Макс Фриш

"Има различни начини да се убие човек, или поне ду­шата му, и това убийство няма да открие нито една полиция на света. Понякога е достатъчна само една дума, едно откровение в нужния момент! Достатъчна е дори една усмивка! По­кажете ми човека, който не може да бъде унищожен с усмивка или с мълчание. Всички тези убийства, разбира се, се извършват бавно. Повечето хора живо се интересуват от истинските убийства, от явните, доказуемите убийства, понеже по правило ние не виждаме своите ежедневни убийства. А да се разкаже за едно вътрешно убийство е нужно време, много време!" Макс Фриш. Из "Щилер"

"Изхитрихме се чрез технологиите да си създаваме свят, който не ни се налага да опознаваме." Макс Фриш
цитирай
43. germantiger - ...
28.04.2015 09:42
panazea написа:
Признавам , че не прочетох постинга. Сигурно ще се върна. Но това ме натъжава .
Хората се раждат , за да обичат , а не да се убиват. Много тъжна реалност.


Хората се раждат и за да убиват и да се убиват!

Просто факт, реалност хилядолетия, за съжаление вероятно и за в бъдеще.

Аз като всеки нормален човек осъждам убийството, не пожелавам война никому, но дотук с принципната ми позиция като хуманизъм.

Имам и друга принципна позиция, а тя е, че там където средството е насилие и то може да съхрани добро, свое или човешко - трябва да се прилага и всеки един мъж трябва да го умее и психически да го съзнава.
цитирай
44. bojil - Неговата история наистина изгл...
28.04.2015 15:11
Неговата история наистина изглежда феноменално- жалко че като във всяка порядъчна война е трябвало да участва в избиването на хора,за да си върши работата добре. Похвала и на сталиноидите за това,че макар зловещи мракобесници,не са го убили моментално а точно обратното- съхранили са живота му въпреки поредицата простъпки,само за една от които други хора са отстранявани начаса.
цитирай
45. vishnichka - Много дълъг постинг и изисква доста време, но оценявам търпението ти,
28.04.2015 19:57
което не е по силите на всеки, между впрочем си е съвсем четлив и подреден. Не обичам да коментирам подобни теми, защото са тежки и накрая винаги избиват на политика. Най-парадоксалното е, че войните създават герои и пораждат медицински открития, което изобщо не трябва да е така...
Поздрави!
цитирай
46. veilet - Алоуууууууууу. . . . . . @podvodni, ...
28.04.2015 21:05
Алоуууууууууу...... @podvodni, вземи, че стъпи на Земята! Като те чета и се питам дали не си набор на прадядо ми- такива "съвременни" разбирания, че и тълкувания скалъпяваш!? Те руснаците, понеже МРАЗЯТ Германията, по статистически данни през 2007 година около 6 000 000 от тях са заживели трайно в нея официално. Към днешна дата и 8 години по-късно колко ли още са се преселили тука, просто не ми се мисли- Любов и пак Любов по майката Русия!!! Защо не си стоят в нея, ами тичат към вражеска Германия?!?!?!
цитирай
47. germantiger - ...
28.04.2015 21:32
vishnichka написа:
което не е по силите на всеки, между впрочем си е съвсем четлив и подреден. Не обичам да коментирам подобни теми, защото са тежки и накрая винаги избиват на политика. Най-парадоксалното е, че войните създават герои и пораждат медицински открития, което изобщо не трябва да е така...
Поздрави!


В днешните технологии почти всичко е война - примерно интернета ни е военна американска технология, което ти убеден съм знаеш :)
цитирай
48. tutankhamon661 - !!!!!!!!!!!!!!
29.04.2015 13:03

Поздравления за публикацията!

цитирай
49. vmir - Не успях да се въздържа от още един коментар по темата,
29.04.2015 13:11
въпреки, че умишлено се въздържам, за да не героизирам убийства.

Все пак, този Бруно се откроява преди всичко с изключителната си лоялност, която далеч надхвърля нелицеприятните деяния, с които нерядко свързваме същата дума. Лоялност не само към род и родина, която може да бъде претекст за удовлетворяване на престъпни или садистични наклонности, а лоялност и човешка съпричастност към хора и поети ангажименти, което не се връзва с пропагандните определения. Делят го космически разстояния от конюнктурните "герои", които се създават за нуждите на пропагандата или за оправдаване на кокошкарски попълзновения.
цитирай
50. leonleonovpom2 - Здравей, Германтигър!
29.04.2015 15:52
Този Бруно - малко странни са според мен имената му, някаква италиано-литовска смесица, но признава се човекът за германец, би бил пределно симпатичен, ако се изключи предметът на дейността му Но все пак това е война и на война тя се счита за допустима и нормална
И в нашия род има лош спомен от снайпер Братът на дядо ми е убит Бил е обикновен войник Дядо ми е отишъл нощно време да го види, поговорили си и се върнал в ротата си В момента на тръгването му ,въпреки забраната, брат му пали цигара Дядо ми, тогава е бил подофицер, на около 30 години, току що върнал се в ротата си, бил привикан обратно, защото брат му е убит
Невярващ ,само преди минути са говорили, се връща Прострелян точно в носа,, където е огънчето на цигарата
Така, че подобно убийство на книга е героизъм, но за потърпевшите-в случая братът на убития това е ужасен шок, направо се е сринал
Бях отличен стрелец, но само веднаж , може би щях да стрелям по човек По пиян войник със зареден автомат Бях се озверил, че пияндурник може да ме застреля Все пак се размина, за голяма моя радост
Та Бруно безспорно е имал ценни човешки качества, но войната погрешно ги е насочила в отнемане на човешки живот
В това отношение съм голям привърженик на Карнеги Той казва, че Господ съди човек след смъртта му и приживе човек няма право да го съди- за съдиите става дума
И човек няма право да отнема чужд живот
цитирай
51. germantiger - ...
29.04.2015 16:22
Бруно не е италяснко име, а северно... Брунхилда/е се надявам не е била италианка, Брон, Браун итн. ;)

Ясно съм посочил в постинга (всъщност той в книгата си), че баща му е незаконен син на германски аристократ, а майка му литовка. Що иде реч до Бруно - той по самосъзнание, възпитание и подготовка е германец, също по усет и част литовец.

Почти всички български имена са християнски и гръцки - убедени сме, че не сме евреи или гърци, нали :)

...

Напълно си прав и няма как да е иначе за двойната страна на медала - победа за едни, трагедия за други, твоята родова случка също я бях чел при теб, дали в постинг или в коментар и я помня.

Както знаем заради войната много хора са станали убийци вместо математици (като Наполеон) или гений за били погубени без значение дали са реализирани такива като Екзюпери или Дебелянов, а други никога дори не са развили своя потенциал, а колко неродени...

Аз не съм привърженик на Дейл Карнеги (ако иде реч за този психолог, не за банкери и пр.) нито да се НАДЯВАМ, че нейде някой Господ ще раздава справедливост - ТАКАВА НЯМА В ЖИВОТА (понякога и има), справедливост никога няма да има - СТРЕМЕЖ ДА Я ИМА У НАС Е ЕДИНСТВЕНО СТРЕМИМОТО :) струва ми се
цитирай
52. aip55 - Тъжно,
29.04.2015 16:34
много тъжна и изтрадала история. Още осмислям прочетеното. Ще коментирам по-късно! Поздрав ТИГРЕ!
цитирай
53. leonleonovpom2 - Да, съгласен съм!
29.04.2015 16:40
За името просто разсъждавах, не правя капитал от него, нещата са ясни- Браун, Бруно е на италиански, Брюн на френски- общите думи в европейските езици - от латино и германската групи
цитирай
54. get - - Това твърдяното(от теб) е ... ?
29.04.2015 22:27
germantiger написа:

ГЕРМАНИЯ УДРЯ СССР САМО 1-2 СЕДМИЦИ ПРЕДИ СССР ДА УДАРИ ГЕРМАНИЯ, в този ред на мисли, СССР не е жертва и няма морално право да се зове такъв, А ПРО ПО - ПО ШИРОКИЯ СВЯТ ХОРАТА ЗНАЯТ ТОВА И НИКОЙ НЕ СЕ ВРЪЗВА НА МИТОВЕТЕ В КОИТО ВЯРВАШ ПРИМЕРНО ТИ В СЛУЧАЯ. Историята отдавна е въздала на германските титани тяхното величие - не са го въздали медиата, вестничетата, популярните предавания и лицемерието.


... факт !

И понеже нЕкои тАварищи (от блог бг.) виждам, са демонстрирали "начетеност" по въпроса ... цитирайки единият от "пролетарските" вождове - Но да видим, как той характеризира дошлите на власт в Россия болшевики?

"Не следва да се забравя и този факт, че управниците на съвременна Русия, са опетнени с кръв, долни престъпници – човешка кир, която възползвайки се от благоприятно стекли се за тях обстоятелства, завзеха изневиделица една голяма държава, проведоха дива разправа над милиони креативни и интелигентни хора, фактически изтребиха интелигенцията и сега, ето само десет години след това, осъществяват най-дива тирания, каквато кога и да е, е познавала историята” – опитайте се да познаете ... не-уважаемите от мен Товарищи? - Знаете ли кой е автора на тази страстна и напълно справедлива оценка? – това, не са Солженицин или Авторханов, не е й Оруел … Не-е ! … това е австриеца Ото Шикългрубер, по известен ни като, „Водача” на немският народ, тоест Адолф Хитлер, а книгата в която го е написал, се нарича „Майн Кампф”.

Вече към теб Тигре, заявявал съм го и пак ще повторя - мразя войната! По тази причина - съчувствам по човешки на Б. Сюткус, за пропиленият му по затвори и лагери живот! - Но? - полевият боец каквито и примери на героизъм да е показал - в края на краищата сам следва да стигне до извода, че ... винаги ще е жертва! - Замисли се над това? - А ако съм неразбираем, да продължавам с обясненията ... ?
- Кое докара на власт Хитлер и Сталин.
- Кой наля пари и технологии в Райха и СССР, ет цетера?!
цитирай
55. allvin - Какво ли мога да кажа?! ...
30.04.2015 10:18
Пред този човек почти всички хора са като едни дечурлига ...
цитирай
56. bgwest - Този е изживял целия си живот в Ру...
03.05.2015 17:25
Този е изживял целия си живот в Русия!!!!
Дай един постинг на тази тема!!!
Как отнемаш 209 живота руски и изкарваш целия си живот в Русия.Само не ме баламосвай че е бил "в арест".аз го знам този мноо добре.Обясни ми как цял живот е изкарал в Русия......А.....
цитирай
57. proximus - Невероятна, поредна достойна за ...
03.05.2015 19:20
Невероятна, поредна достойна за филм история. И крайно показателна, как тогавашният немец в каквито и условия да го поставиш се справя успешно и достойно със ситуацията. Без значение дали с пушка в гората или с мотичка/кирка в Сибир.
А това дали СССР се е готвил да напада Райхът и кога е крайно дискусионен въпрос. Според Паул Карел подобна инвазия е била въпрос на време и подготовка в тила. Която подготовка обаче през лятото на 1941г е била едва по средата.
Факт е обаче, че през 1940г (мисля?), Райхът е този който предпазва румънска територия от съветска окупация. Тези искри между съюзници струва ми се, са били лампата за Хитлер какво предстои рано или късно да се случи.
цитирай
58. germantiger - Към bgwest
03.05.2015 19:46
Живота му е като на милиони българи 5 ВЕКА КАРАЛИ ЖИВОТА СИ В ТУРЦИЯ, КАТО НА НАД 130 НАРОДНОСТИ ВЕКОВЕ ЖИВЯЛИ ЖИВОТА СИ ПОД РУСКИ БОТУШ, така-де, за тях постинг също може да се направи.

Питаш ме как - написал си го е човека - проблеми с четенето ли имаш?!

Или проблеми с това, че е избил толкова руснаци (не всичките в тези 209 са руснаци впрочем).

Милиони германци са си прекарали живота в СССР и за тях ще направя след време постинг- тормозени, гонени, ограбвани, избивани, то за това има книги... томове, но ти и тях ги познаваш "мнооо" добре.
цитирай
59. cefulesteven - Живот по-интересен от всеки роман.
04.05.2015 14:30
Живот по-интересен от всеки роман.
цитирай
60. shtaparov - Моите уважения към теб Тигре и към ...
04.05.2015 15:44
Моите уважения към теб Тигре и към нашите приятели германците- не искам да Ви разочаровам драги приятели,но името Бруно е Българско и произхожда от нашето лично име Брайно. Съчетанието АЙ някога не е можело да бъде буквално записано на латински,затова е записвано като ОU и съответно са го чели като "У". Не искам да ощетявам германците- те са достатъчно честни,почтени и достойни хора,но истината за Българските им корени трябва да се знае.
цитирай
61. germantiger - :)
04.05.2015 19:51
Напълно съм съгласен с теб - без съмнение германците имат български корени, а българите имат общ произход с бълхите

българи - бълхари, нещо такова
цитирай
62. shtaparov - Не си прав: приликата в твоя пример е ...
06.05.2015 14:55
Не си прав: приликата в твоя пример е случайна,понеже старите ни народностни названия всъщност са Блъгари,Баргари и Бугари,а формата Българи е доста по-нова от тях.
цитирай
63. germantiger - ;)
06.05.2015 17:24
Ааа, прав съм, прав...

Тъй-като бълхите са по-древни от всички народности и са съпътствали човека от предисторични времена.

Ще рече две толкова древни "неща" като българите и бълхите няма начин да не са с общ корен и да са неразделни - най- най- най-древни измежду всички!
цитирай
64. shtaparov - Според твоята компилация всичките ...
09.05.2015 05:07
Според твоята компилация всичките ти герои и героини са потомци на бълхари и въшкари,а според моето тълкувание те са потомци на Бог-Ари (Бог-Ора,Божи хора): кое смяташ за по-правдоподобно?
цитирай
65. germantiger - ...
09.05.2015 05:47
Ти сериозно ли не се усещаш или сглупяваш?!

Подлагаш на начуен аргумент и въпрос МОЯ ИРОНИЯ и утвърждаваш твое фразьорско и фантазьосрко съждение полагайки го като истина оспорваща ирония?!

Съзнаваш ли...
цитирай
66. shtaparov - Ти сериозно ли не се усещаш или сг...
09.05.2015 22:25
germantiger написа:
Ти сериозно ли не се усещаш или сглупяваш?!

Подлагаш на начуен аргумент и въпрос МОЯ ИРОНИЯ и утвърждаваш твое фразьорско и фантазьосрко съждение полагайки го като истина оспорваща ирония?!
Съзнаваш ли...

Иронията в случая е неуместна,понеже е на гърба на Българите и в ущърб на историческата истина. Аз съм гласувал "ЗА" твоята статия,не за да дочакам такива хули срещу дедите ни.
цитирай
67. germantiger - ...
10.05.2015 21:37
shtaparov написа:
germantiger написа:
Ти сериозно ли не се усещаш или сглупяваш?!

Подлагаш на начуен аргумент и въпрос МОЯ ИРОНИЯ и утвърждаваш твое фразьорско и фантазьосрко съждение полагайки го като истина оспорваща ирония?!
Съзнаваш ли...

Иронията в случая е неуместна,понеже е на гърба на Българите и в ущърб на историческата истина. Аз съм гласувал "ЗА" твоята статия,не за да дочакам такива хули срещу дедите ни.


Tова, че си гласувал ЗА не извинява глупостите които пишеш. Заради това твое ЗА, което е твой не мой избор, аз нямам намерение да търпя лъжи и исторически грабеж като съждения в блога ми.

Иронията е по-мекото което избрах - можех да заявя идиотията ти на моменти.

И не е на гърба на българите, а на твой ,ако не си гои схванал, друже.
цитирай
68. shtaparov - Напротив- това обижда цяла Бълг...
20.05.2015 15:53
Напротив- това обижда цяла България,а написаното от мен има твърде много здрав смисъл,понеже цяла Европа е населена от България. Вярвам,че си наясно с пътя на съвременното човечество (първите кроманьонци) по маршрута Африка-Мала Азия-Европа: най-прекия път от Мала Азия за Европа не минава през Германия,така ли е?? Европа е населена най-вече през Мала Азия и България- не през Британия и Скандинавия,а това не може да не е дало своето отражение още повече,че и Мала Азия през неолита и бронза била населена от Българи.
цитирай
69. germantiger - ...
20.05.2015 19:26
Аплодисменти Щапаров, друже :)

Европа пишеш е населена с българи, но пропускаш, че тогава няма нито българи, нито вероятно и марсианци. Нещо повече българи и всякакви други племена, още по-малко народи няма да има хиляди години след трите миграционни вълни които науката е изследвала към Европа.

Внук не може да породи дядо си, освен в съснанието на българин като теб.

Нека сме по-смели - Адам, Ева и Господ също са българи - без съмнение ;)
цитирай
70. shtaparov - Че Българи са населявали Балканите ...
21.05.2015 13:21
Че Българи са населявали Балканите и Мала Азия още във времето на Неолита има писмени доказателства- нима имаш нещо против тях??
цитирай
71. germantiger - ...
21.05.2015 15:19
Неолита е много млад (да го нарека) в сравнение с процесите хиляди години преди него.

Хиляди години преди неолита евронаселението (преди това не европейско) се разселва към континента в три "вълни" - първо бъдещите романски народи, след тях келто-германи и последни балто-славяни, като балтите не са славяни.

БЪЛГАРИТЕ СЕ ПОЯВЯВАТ В ЕВРОПА ЕДВА 3-4 ВЕК ОТ НОВАТА ЕРА, ИНАЧЕ КАЗАНО ДЕСЕТКИ ХИЛЯДИ ГОДИНИ ПО-КЪСНО В ЕВРОПА.

Ако приемаш траките за българи, то те също са 'ДОШЛЯЦИ" НА БАЛКАНИТЕ, КАКТО ВПРОЧЕМ И ГЪРЦИТЕ - ТРАКИТЕ ИДВАТ ОТ СЕВЕР И НЕ СА АВТОХТОННИ ЗА БАЛКАНИТЕ.

Автохтонни въобще за евро от науката се приемат три "народности" - баските, предполагаемо част от албанците и една ограничена група население в дн. Нормандия (без общо с нордмените/норманите от Средновековието - те са друга бира).

Ще рече - българи в неолита няма, няма и как да има - процесите - племена, етноси > народности, народи > нации са процеси многовековни

Що иде реч до древност, то ако следвам твоята логика с лекота ще ти заявя - австрийците слагат в джобчето си българите щото 35 000 г.пр.н.е. имат антропоморфна мадона днес артефакт и експонат.

Разбира се, аз такава глупост няма да заявя, защото нито германци, нито "австрийци", нито българи, нито траки, нито марсианци тогава няма.
цитирай
72. shtaparov - Да- преди 35 000 години отделни н...
22.05.2015 14:24
Да- преди 35 000 години отделни народи все още няма,или поне няма писмени доказателства за съществуването на такива. Но не забравяй,не забравяй Баските (Божките,Болжките)- те са Ибери ще рече Кубери,поклонници на Българския бог Кубера (Ибера). А древните германи носели Български имена преди римското нашествие да ги пречупи и промени,пожеже били Скитско племе- да не говорим за древните латини: кой е обитавал Италия преди тях и кой е основал техния Рим,това те самите са си го написали- не ние,не аз!
цитирай
73. germantiger - ...
22.05.2015 17:57
Нали и аз това ти казвам/пиша... стигна пак до моя ;)

Българи - БЪЛХАРИ - българите и бълхите са най-древни, предисторични и свързани неразделно, предполагам и във Вечността.

Ако някой ти каже, че са малки паразити - не му вЕрвай!
цитирай
74. shtaparov - Ти не пишеш това, което може да на...
25.05.2015 15:52
Ти не пишеш това,което може да напише един добронамерен Българин,а както ти доказах по-горе,твоя вид "етимология" не струва,понеже в един от принципите на "Анализа" е казано:

"Никой народ не слага за себе си унизителни имена,а всеки народ има свои самоназвания,които доказват произхода му от боговете."
цитирай
75. germantiger - ...
25.05.2015 18:30
Бих се съгласил с теб, макар не винаги наименованията на племена и народи да са продукт собствено техен - често пъти ги наричат и зоват други и в историята остава "това". Името на племе и народ понякога се "дава" от друг народ, от хронист, от мит не винаги свързан с положителен герой или бог. И все пак в доста случаи вероятно си прав - в това ние няамме спор.

Наричаш ме в случая недобронамерен българин, а аз как трябва да те зова - крадлив, измамен или?!
Да посягаш на чужда история или нехайно, с лекота да твърдиш какво ли не, не те прави българин или учен или просто знаещ човек.
Аз знам, че ти се ръководиш от твоите убеждения и НЕ си крадец или грабител, но пътищата към Ада са постлани с добри намерения, казано на шега и не на шега.

За жалост не допуснах коментара ти преди дни в който ТИ наричаше наука твоите за мен фантазни съждения или просто илюзии, абсурди. Ти наричаш наука твоите твърдения, но НЕ опровергаваш науки като археологията, историята, фоклористиката, етнографията, дори етимологията.

Казвал съм го неведнъж:

ИЗЛЕЗТЕ ПРЕД Т.НАР. ОФИЦИАЛНА НАУКА - ПОЛОЖЕТЕ "НА МАСАТА" ВАШИТЕ АРГУМЕНТИ, ХИПОТЕЗИ И ТЕОРИИ, ОПРОВЕРГАЙТЕ НАУКАТА

ДОКАТО НЕ ГО ПРАВИТЕ СТЕ ПРОСТО ФРАЗЬОРИ И ФАНТАЗЬОРИ!
цитирай
76. kordon - до germantiger
28.05.2015 20:36
Поздравявам те за този великолепен постинг, който с удоволствие ще си архивирам!
Признавам, че съм силно впечатлен не само от информацията, а и от начина, по който си я представил на читателите, за което ти благодаря.
цитирай
77. kordon - до germantiger
28.05.2015 21:42
Провокиран от темата, се разрових в интернет и открих данни за още няколко немски снайперисти. Това, което ми направи най-голямо впечатление обаче, бе фактът, че в Уикипедия информацията за повечето от тях бе на не повече от 4-5 езика (между другото и на азербайджански), но НЕ и на немски. А става въпрос за хора, които са воювали и са давали здравето и живота си за своята родина. Жалко и трагично...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: germantiger
Категория: История
Прочетен: 2173457
Постинги: 173
Коментари: 6840
Гласове: 17181
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930